Безгласна буква ли е Орешарски

Бившият министър на вътрешните работи, а сега двигател на АБВ на Георги Първанов - Румен Петков, обаче е брутално директен към премиера в отворено писмо - "Нека обаче си го кажем директно. С бездействието си ти работиш срещу интересите на България. И като че ли не остана човек, когото да не си предал. С изключение на личните интереси на Делян Пеевски и Моника Станишева. Тях ги браниш неуморно вече година". Както често се случва, от бивши съмишленици стават най-безжалостните врагове.  

2. Да прокарва законодателни промени

Ако някъде властовите лостове на Орешарски са най-слаби, това е Народното събрание. Той формално не е дори член на БСП, няма партийни връзки и съответно лобита нито в социалистическата партия, нито в ДПС, нито в "Атака". За да има все пак някаква връзка с "Позитано" 20 той беше избран за председател на съвета по бюджетна политика и публични разходи, в който формално е и Татяна Дончева обаче, а тя напусна БСП преди половин година.

За прокарването на законодателни промени, за влияние при определянето на управленската политика Орешарски разчита основно и почти единствено на председателя на партията Сергей Станишев и тесния му кръг. Станишев, сам неуверен в числата, бюджетните сметки и финансите, в тази област се доверява още от времето на тройната коалиция на тогавашния финансов министър Пламен Орешарски. Още през 2007 г. например той застана на негова страна при конфликта със заместника му и съпартиец Георги Кадиев.

Заради факта, че крехкото мнозинство в Народното събрание се договоря почти ад хок по различни теми, след уговорки и най-вероятно по системата "всички да са доволни" между БСП, ДПС и "Атака", всяко по-сериозно законодателно решение изисква лобизъм и време. Депутати от социалистическата партия слагат в кошницата със заслуги на Орешарски таксата от 20% за производителите на енергия от възобновяеми източници. Те твърдят, че премиерът е удържал сериозен натиск в обратната посока от депутати и членове на кабинета. Показателно е, че тази такса влезе в последния момент преди гласуването на второ четене на промените в закона за енергетиката, предложена от..."Атака". Националистите обаче получиха миналата седмица комисията "Анти-Плевнелиев", а Волен Сидеров, очевидно окрилен от протекцията на властта, става все по-безпардонен. Премиерът стои и зад новия закон за обществените поръчки, който се влачи от месеци в парламента, заради съпротива на депутати от БСП и ДПС, но въпреки това влиза в дневния ред на всяко извънредно заседание. Орешарски е настоял и за отмяната на закона за публично-частното партньорство, както и за промените в закона за концесиите. В същото време той е човекът, стопирал измененията в Закона за водите, които предвиждаха от един извор да бутилира повече от една компания и предизвикаха скандал.

С ДПС пък Орешарски обедини усилия срещу идеите и намеренията в БСП за отмяна на плоския данък. Въпреки това поддаде и се наложи правителството да измисли странна схема - НАП да възстанови данъците на хората с доход, равен на минималната работна заплата година след като е удържан. Социалното министерство, което се управлява от министър от ДПС - Хасан Адемов, пък охлади амбициозните намерения на БСП за мащабна пенсионна реформа (разбирана като отлагане на непопулярните мерки), като склони само за една година да се замразят възрастта и стажът за пенсиониране.   

Най-силното "оръжие" на министър-председателя е всъщност заплахата, че ще подаде оставка. Това би предизвикало сериозна политическа криза  и особено в неподходящ момент би било фатално за по-нататъшното участие на БСП, ДПС и "Атака" във властта. "Не си представям, че може да се стигне до подобно извиване на ръце", коментира анализатор, близък до левицата. От "Позитано" 20 обаче признават, че едни от най-големите кошмари на социалистите и ДПС по време на напрегнатите месеци на масови протести бил страхът, че на Орешарски "няма да му издържат нервите" и ще си тръгне.

3. Не може да говори от името на властта

Една от драмите на сегашния премиер Пламен Орешарски е, че той всъщност е принуден да си мълчи. Дори и да има какво да каже, той не знае дали мнението му ще бъде добре възприето от тесния кръг около председателя на БСП Сергей Станишев, който всъщност взима решенията. Дори и когато има обща позиция, тя с голяма вероятност стига по-рано до някои от неговите министри, вместо до него.

Вероятно, като се има предвид и присъщата на Орешарски не особено голяма комуникативност, за него е по-добре избягва всякакви отговори. "Ако проектът ["Белене"] има необходимата ефективност, е редно да се мисли за реализация, ако няма - не си струва." "В момента, в който те [ЕРП-тата] влязат в текстовете на закона, ще отпадне и процедурата за отнемане на лицензите. Ако те не се съобразят с българските закони, вероятно Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще отнеме лицензите." Ако беше синоптик, в същия дух Орешарски би могъл да каже, че "ако утре ще вали, вземете си чадъри, ако не - оставете ги вкъщи". 

Другата причина за мълчанието обаче е по-сериозна. И тя е в PR характера на настоящето управление. С изключение на двата големи енергийни проекта, то няма работеща визия, като изключим клишираните пожелания. Реагира се бързо и решително на всеки сигнал, за който се прецени, че може да доведе до имиджови ползи, но нищо повече. На практика това е политиката на ГЕРБ, но с други средства - по-малко забавна, много по-методично организирана и със значително по-голям обхват. В такава среда Орешарски няма как да говори - всяка негова дума ще бъде заглушена или даже разбрана накриво в канонадата от дезинформация и контрадезинформации. Само си представете премиера със суховатия си тон да обяснява как ръстът на БВП е с 0.1% повече от очакваното, когато междувременно отвсякъде тече информация за поредната гигантска манипулация на ЕРП–тата, или източването на страната от западните инвеститори. Ще изглежда нелепо, нали?