Бюджет с липси

Задава ли се буря

"Април променя оценката на процесите. До март дефицитът се движеше като миналата година. Сега само за април е три пъти по-висок спрямо миналата година. Ръстът на приходите за първите четири месеца е 1.67% при 9% заложени за цялата 2014 г.", казва Георги Ангелов от "Отворено общество". Той допълва, че за да се навакса с изоставането, през останалите две трети от годината ще са нужни средно 11-12% ръст на приходите. "Вероятно събираемостта леко ще се подобри, тъй като ще отпаднат някои еднократни ефекти като повече възстановен ДДС и влиянието на някои данъчни промени. Но няма как за няколко месеца да скочи толкова", допълва Ангелов. Според него тази година няма извънредни приходи като миналата – например от дивиденти. Така че бюджетът е по-оголен.

Депутатът от БСП Георги Кадиев, който беше зам.-министър на финансите по времето на тройната коалиция, е още по-конкретен. Според него приходите на централния бюджет изостават спрямо плана с 613.1 млн. лв. за периода януари - май. Неизпълнението се дължи на надценени приходи, включително на ефекта от подобрена събираемост, който трябваше да е 300 млн. лв. за цялата година. "Очакваният положителен ефект от обратното ДДС начисляване за зърнените култури може би също е бил надценен", допълва Кадиев. По негови изчисления, ако тази тенденция се запази, неизпълнението на приходите за годината ще е около 700 - 800 млн. лв. (в сметката не влизат постъпленията от еврофондовете), а дефицитът ще скочи до 2.7% от БВП при 1.8% планиран.

Според източници на "Капитал" картината не е по-добра и през май. Финансовият министър заяви, че все още няма окончателни данни за този месец, но според него положението започва да се подобрява. "Първото тримесечие е с дефлация, очакваме след средата на годината, когато изчезне влиянието на административните цени, инфлацията да започне да се ускорява. На практика се изпълнява и нашата прогноза, че вътрешното потребление ще се увеличи и ще има по-голямо влияние върху приходите. Ако погледнем сезонно неизгладените данни на НСИ, виждаме, че потреблението расте с близо 4%, а вътрешните инвестиции – с 4.6%", допълва Чобанов. Той се надява, че през втората половина на годината ще дадат резултат и фискалният контрол и обратното начисляване на ДДС върху зърнените култури.

От другата страна на сметката са разходите на държавата. А те растат със 7.8%, т.е. по-бързо спрямо приходите (виж таблицата). "Тук има една условност - има сериозен ръст при разходите по европейски програми в сравнение с миналата година, но има и сериозен ръст при националните плащания, където според мен е проблемът. Тоест, от една страна, има нереалистично високи приходи, дефлация и явно лоша събираемост, а от друга - растящи разходи както по европейски, така и по национални програми", обобщава картината Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

Ако приходите започнат да изостават, финансовият министър може да компенсира негативната тенденция, като активира някой от буферите в бюджета. Въпросът е, че тази година те са по-малко. Единият е т.нар.5-процентно правило, според което бюджетите на ведомствата и трансферите към общините се изпълняват 95%, останалата част може да се разпредели само ако дефицитът не надвишава заложения. Най-вероятно има и други заделени настрана бели пари за черни дни в разходната част, но те не са големи и не са публични.

"Може да замразят капиталовите разходи, както се направи миналата година, а и всяка от предните години от 2009 г. насам. Най-добрият вариант е да оправят събираемостта, не виждам обаче това как ще стане", допълва Стайков.

Повечето икономисти са на мнение, че актуализацията на бюджета за тази година е неизбежна. За такава спомена и лидерът на ДПС Лютви Местан на знаковата си пресконференция в четвъртък. "Първо, много е важно да се направи анализ за изпълнението на бюджета за първото шестмесечие и на базата на данните да се предприемат при необходимост и корективни мерки", каза той. Според Местан корекциите трябва да са както в посока промяна на приходните агенции и дори сливането им, така и оптимизиране на разходите. "Отговорно е да оставим на следващо управление относително стабилни финанси", заключи коалиционният партньор на БСП.

"В ДПС са сериозно уплашени за финансовата стабилност на страната. Това, което те не харесват, е обяснението на БСП за своя изборен провал. Социалистите заявиха, че проблем за техните избиратели е липсата на леви политики, както и малкото влияние на левицата върху правителството", казва политологът Даниел Смилов.

По-големият проблем

Дотук картината е само на видимата част. Към нея трябва да се добавят и някои светлосенки на рисковете, свързани със скрити дефицити в определени системи. На повече пари от бюджета още тази година се надяват здравеопазването и БДЖ. Не е ясно и дали в един момент ситуацията в енергетиката също няма да излезе извън контрол и да разчита да я спаси държавата (вижте всички сметки в карето долу).

"Не е сигурно дали ще им стигне кешът заради замразените еврофондове. А и това ще генерира дефицит на касова основа. Ако зависи от Министерството на финансите, пари на БДЖ няма да се дават. Но ако Брюксел отговори положително на искането за държавна помощ, ще има натиск за дотации още през тази година", твърди източник, близък до финансовото ведомство.

Очакванията са вероятно догодина да има и решение по арбитражното дело между България и Русия за АЕЦ "Белене", по което искът от руска страна е за 1 млрд. евро и поне засега изглежда, че ще го спечели.

Според източници на вестника скритите дефицити са основната причина анализаторите от Standard & Poor's да са негативно настроени спрямо оценката си за България. В края на миналата година агенцията ревизира перспективата по рейтинга от "стабилна" на "негативна" и предупреди, че може да го понижи. Част от проблемите се трупат с години, но и това правителство не прави нищо, за да промени ситуацията. В някои сектори дори я влоши. Понижението на рейтинга обаче ще повиши цената, на която ще могат да се финансират държавата и банките.

"Има много рискове, които, ако се струпат наведнъж, може да разплетат чорапа подобно на 1996 г. Няма да е в такъв размер, защото конците сега са по-здрави. Но големият проблем е, че може да има панически действия от страна на управляващите и частния сектор, което да доведе до проблем с фиска", казва Георги Ганев от гражданския съвет към Реформаторския блок. В този контекст според него е призивът им в някакъв формат да се изговорят проблемите, "а не да се правим, че не съществуват". "Проблемът не е толкова тясно бюджетен, колкото политически. Но загрижеността е автентична. Защото в момента се трупат рискове, които ще ограничат действията в полето на публичните финанси в бъдеще", допълва Ганев.

Дългосрочните последици

Всички тези проблеми излизат в най-неподходящия момент предвид подготовката на България да излезе на външните пазари. Дългът от 3 млрд. лв., с който плаши опозицията, всъщност е предвиден в бюджета. Една част от него (около 1.6 млрд. лв.) е за рефинансиране на емисията еврооблигацнии на Милен Велчев, а останалата – за да се покрие дефицитът през тази година. Съмненията за доброто финансово здраве на България заедно с очакванията една от големите международни агенции да ни понижи рейтинга обаче ще усложнят работата на финансовия министър. Най-малкото цената, на която ще наберем ресурса, ще е по-висока. А това означава по-големи разходи за лихви в бъдеще. Косвеният ефект за бизнеса също ще е негативен, защото ще се повиши цената на кредитите, т.е. икономическото възстановяване може да се забави. Отделно държавата е издала около 1 млрд. лв. краткосрочни ДЦК на вътрешния пазар, на които им приближава падежът.

А ако дефицитът надхвърли заложения, ще трябва да се финансира отнякъде. Вариантите са два - или още дълг, или увеличение на някои данъци, което допълнително ще спъне икономическото възстановяване. А и Брюксел отново ще ни размаха пръст, защото не изпълняваме поетите ангажименти за постепенно свиване на дупката в бюджета. Което пък още веднъж ще затвърди усещането, че не може да ни се има доверие като партньор.

Все още не е ясно и какви ще са последиците от политическата криза след евроизборите. Когато не се знае кой и докога ще управлява, администрацията спира да работи, защото няма точно послание какво се очаква от нея. А това за бюджета означава само едно - по-малко приходи.