Защо спряха плащанията по "Регионално развитие"

Периодът на възлагане на въпросните проекти обаче не е от съществено значение най-малкото защото системите за контрол на оперативните програми би трябвало да са аполитични, а работата с еврофондовете – национален интерес. Важно е уточнението, че програмата за регионално развитие вече веднъж беше заплашена със спиране на плащанията през 2011 г., когато се отчитаха грешки за периода 2007 - 2009 г. Тогава управляващият орган наложи финансови корекции на общини за 17 млн. лева. и програмата не беше спряна.

Липса на доверие

Интересното в случая е, че нито общините, нито регионалното министерство имат информация за конкретните нарушения по проектите. Според прессъобщение на МРР то е получило само обобщени данни от одит на Европейската комисия, извършен през април 2014 г. Неофициално от министерството коментираха, че са изненадани от крайна мярка като спиране на плащанията, при положение че при подобни проверки и установени нарушения има диалог с комисията, срокове за отговор, набелязване и прилагане на мерки. Така например е било през 2011 г.

Този превантивен вариант, в който веднага след одитна мисия и преди още изпращане на доклада се спират пари, беше приложен и по програма "Околна среда" в края на миналата година. Това не говори добре за доверието на Брюксел към управляващите органи и надзорът над тях.

Бившият министър на регионалното развитие Лиляна Павлова коментира в парламента, че правителството на ГЕРБ (при чието управление са възлагани проблемните проекти) няма вина за решението на ЕК от вторник. "Това е програма, която беше от най-добре работещите, с изключително високи оценки от одиторите за наличието на добри системи за управление и контрол. По нея лично и комисар Хан каза, че имаме изключително добре изградена и надеждна система за управление и контрол", каза Павлова. В последната година обаче в регионалното министерство се е наблюдавало "работа по инерция, липса на компетентност, на добра комуникация, непрозрачност, непрогнозируемост и недоверие в европейските ни партньори", смята Павлова. "Постигна се срив в доверието и в управленските системи и се оказахме в ситуация, че няма кой да отстои националния интерес", добави Павлова.

Пред "Капитал" бившият министър уточни, че смята констатациите на одиторите за технически и не вярва много от тях да останат, след като се мине през диалог и българските власти дадат обяснения. "Няма системен проблем", категорична е тя и изрази надежда, че няма да се стигне до хаоса, в който изпадна "Околна среда".

От БСП - Бургас, обявиха, че става дума за "достатъчно сериозни пропуски, говорещи за липса на професионализъм или други мотиви в работата на бенефициента. За това трябва да бъде понесена съответната отговорност - политическа и административна". От общината обаче не са съгласни с тази констатация. В Бургас са били проверени 4 от общо 24 обществени поръчки по проекта за градски транспорт. Някои от критиките на одиторите са свързани със съкратени срокове и с липса на цена при предварително обявление, но и по двата пункта е било спазено българското законодателство, категорични са от общината. Първите поръчки, сред които има проверени, са били направени с помощта на експерти от еврозвеното JASPERS, а информация за поръчките се изпраща редовно и на Европейската банка за развитие, която съфинансира проекта. 

Спрените плащания

От обясненията на МРР става ясно, че ЕК е спряла плащанията по ос "Устойчиво и интегрирано градско развитие" с бюджет 840 млн. евро, или повече от половината от ресурса на програмата, както и по ос "Устойчиво развитие на туризма" с бюджет 218 млн. евро. По първата ос се финансират проекти за социална инфраструктура, саниране на блокове, подобряване на градската среда, включително проектите за градския транспорт на големите градове и този за закупуване на пожарни.

По втората се финансират проекти за подобряване на достъпа до туристически забележителности, възстановяването на крепости и проекти за маркетинг на определени дестинации. Мярката за туристически атракции търпи сериозни критики през последните месеци заради спорния резултат от изпълнението на проектите. Последният пример е с възстановяването на крепостта в археологически резерват Яйлата, което възмути местните и беше определено от археолози и архитекти не само за вандалско, но и за несъвместимо със Закона за културното наследство.

Досега са спрени само две искания за плащания за 90 млн. евро (от тях одиторите са избрали проекти за проверка и са намерили четирите проблемни), но не е ясно колко още ще бъдат замразени. Националният бюджет има да получава по ОПРР плащания за над 550 млн. лв от Брюксел.