Мъчителен разпад

След катастрофално слабите резултати на БСП на евровота и супер кондицията, в която се намира ДПС, всяка от двете формации в управлението видя по различен начин своето бъдеще в него. Сергей Станишев поиска засилване на политическото участие на социалистите в кабинета, като според неофициални информации - дори и премиерското място като начин да възстанови позициите на БСП (а и своите) в политиката. ДПС обаче не е съгласно да спасява формацията му, която сама не може да намери сили да мотивира избирателите си, и предпочита да се огледа за нов, по-стабилен партньор, докато има възможност да получи добри резултати на предсрочен вот.

Източници на "Капитал" твърдят, че тези по-едри обяснения и генерални изводи на двете формации били предшествани от криза в задкулисието. Отказът на ДПС последвал след опит за компромис, но във варианта всеки да направи крачка назад - движението обещало да намали влиянието на депутата Делян Пеевски върху кабинета, но в замяна поискало Моника Станишева да изтегли тримата си министри. Кои са те, може да се предположи. След 20-минутен телефонен разговор между нея и Сергей, председателят на БСП, а и ДПС получили "не".

ДПС първо направи анализ и в крайна сметка поиска предсрочни избори и нова конфигурация на властта не само защото сега е в електоралната си сила, но и защото да управлява по време на икономическа криза без стабилна обществена подкрепа не носи никакви позитиви. Какъв е например смисълът да се контролират министерствата, които управляват еврофондове, ако те са спрени? За да бъдат преодолени трудностите в икономиката, обаче трябва и единомислие на партньорите, каквото очевидно по важни въпроси като намаляване на разходите в бюджета, данъчната политика, пенсионната система, големите проекти в енергетиката между БСП и ДПС няма.

Всички възможни сценарии за развитие в политиката (под общия знаменател избори до края на годината) обаче няма да намалят основните рискове в икономиката - спрените еврофондове, които застрашават бюджета и/или компаниите работещи по различните програми, увеличаващите се дефицити в енергетиката, здравеопазването и транспорта, както и рискът от понижаване на кредитния рейтинг на страната, което ще оскъпи финансирането на държавата, на бизнеса и на хората с ипотечни или потребителски кредити.

Тези проблеми можеха и могат да бъдат решени от енергично и фокусирано управление с ясни програма и хоризонт на действие. Състоянието на управляващата в момента коалиция е толкова далече от това, че очевидно БСП и ДПС, може би поотделно, ще търсят стратегия единствено как да се излезе от сегашната ситуация с минимални щети и по възможност преди по-сериозна криза в икономиката.

Какво стана ясно тази седмица?

1. Доверието между ДПС и БСП е изчезнало

Двете партии във все още управляващата коалиция след евроизборите почти нямат нормален диалог помежду си. Първият сигнал за това беше оповестената номинация на ДПС за наследник на министъра на околната среда Искра Михайлова. Лютви Местан каза кого предлага първо на медиите и така постави в доста неловка ситуация както лидера на БСП Сергей Станишев, така и Пламен Орешарски. Премиерът не особено убедително опита да обясни, че това е само една от кандидатурите, макар и много силна. Силна тази кандидатура естествено не е - 30-годишният експерт по "политически партии" от апарата на ДПС с никакъв опит в сектора едва ли е най-подходящият човек да се справи с батака, който Искра Михайлова оставя в оперативна програма "Околна среда".

Доста по-сериозното публично унижение обаче беше пресконференцията, която Лютви Местан даде специално за да обяви, че ДПС предпочита това правителство да работи едва до края на септември, а предсрочните избори да са в края на ноември или началото на декември и даже определи възможни дати за нови избори (30 ноември или 7 декември). Макар наследникът на Доган да обясни, че предишният ден се е чул по телефона със Сергей Станишев, това изявление шокира всички останали в БСП, които бяха напълно неподготвени за него.

Лютви Местан изненада партньорите си от БСП, като обяви че коалицията повече не може да работи Фотограф : Надежда Чипева

"Поведението на Лютви Местан е демонстрация, че БСП начело със Сергей Станишев не може повече да е надежден партньор. ДПС е готово да седне на преговори с коварен играч като Бойко Борисов и да получи по-малко формална власт в бъдещ кабинет, но някои хора в движението да могат да си харчат спокойно парите."  "Едва ли е точно депесарски шут, но не приемам поведението на ДПС като коректно. Това е демонстрация, че имат нов партньор - ГЕРБ, за което имаше сигнали от два месеца - кафето в Кърджали, кампанията, в която ГЕРБ не каза нито дума срещу номинирания Делян Пеевски за евродепутат, поведението на двете партии в парламентарните комисии." Това бяха първите коментари на шокирани депутати от левицата.

В продължение на два дни социалистите не бяха състояние да излязат с официално становище по изказванията на Местан, но причината за това е по-скоро в особеното състояние, в което БСП изпадна след евроизборите. В петък, след почти двуседмично мълчание, Сергей Станишев призна, отново на пресконференция (знаково - на същото място и в същия час като на ДПС), че е бил изненадан от поведението на Местан, при положение че разговорите между двамата вече били започнали по-рано. Но също така потвърди, че според БСП формулата "програмен кабинет" е вече изчерпана и че е вредно за БСП да носи отговорността за кабинета, а "да не е водещ субект в него". На свой ред той удари по ДПС, като предложи въвеждането на задължително гласуване - мярка, която е в ущърб на партии като движението с таван на електорална подкрепа от около 400 000 избиратели. Технически това може да стане или с промяна в конституцията с подкрепата на ГЕРБ, или чрез референдум, какъвто Станишев допусна.

2. Изборите може да са още през октомври, ремонт на кабинета може и да няма

Макар Лютви Местан да посочи ясно предпочитанията на ДПС - предсрочните избори да са в края на ноември или началото на декември, това не значи, че те със сигурност ще бъдат тогава. Самият председател на движението предложи още два варианта - по това време догодина или в края на 2015, но предвид сегашната ситуация да се удържи Орешарски още толкова време изглежда не само безсмислено, но и невъзможно.

В тази ситуация БСП няма голяма възможност за избор. От изявлението на Станишев между редовете става ясно, че социалистите може да предизвикат и вот още през октомври, каквито са преобладаващите настроения сред депутатите на левицата. Председателят на БСП каза, че бюджетът за 2015 г., макар и подготвен от кабинета на Орешарски, трябва да бъде приет от новия парламент - при стриктно спазване на сроковете това означава 43-ото Народно събрание да се е формирало през ноември 2014 г.

Според Станишев тази сесия на депутатите е достатъчна да свърши основните задачи, а тя приключва през август. Лидерът на БСП намекна още за привличане в консултациите на партии във и извън парламента, както и президента, по три въпроса - датата на вота, сформирането на служебния кабинет и номинацията за еврокомисар.

Силното послание обаче щеше да е социалистите да свалят правителството веднага и така поне да покажат, че имат някакво политическо достойнство - гласове в тази посока вече се чуват в левицата. Подозренията са, че все пак Станишев има нужда от време, за да реши въпроса с личната си политическа кариера - в Брюксел и в партията.

С това кога точно ще бъде предсрочният вот е свързано и решението за евентуален ремонт на кабинета "Орешарски". "Промените в правителството ще са едни, ако изборите са напролет следващата година, и други, ако са заедно с вота за кметове през есента", казват депутати от ДПС. Към днешна дата обаче ремонтът изглежда все по-малко вероятен. Късият хоризонт на сегашното правителство прави каквито и да било промени в него напълно безсмислени, а сегашните отношения между БСП и ДПС вероятно и невъзможни.

Всъщност под каква форма и докога ще съществува това правителство зависи и от сигурността на ДПС, че ще бъде и в следващото управление.

3. ДПС пусна мигач за завой към ГЕРБ, но с резерви към стила на Борисов

През последните 13 години ДПС винаги е стояла с единия крак вляво от политическия център. Тази позиция беше оповестена от Ахмед Доган като част от "социално-либералния" модел на поведение, а началото й беше поставено, когато движението подкрепи Георги Първанов за президент през 2001 г. и така изигра ключова роля за победата му срещу Петър Стоянов. "ДПС вляво е клише", каза тази седмица Лютви Местан. "Питам кое е лявото на ДПС? Това, че съхрани плоския данък, това, че в групата си има откровено либерални икономисти, които в най-добрия смисъл на израза играха юздите на по необходимост буйния социален кон на БСП, това ли е лява политика", добави той.

Слуховете за сближаване между ДПС и ГЕРБ през последните месеци стават все по-интензивни, но истината е, че официални контакти между двете партии няма. Неофициалните сондажи обаче показват, че между тях лесно могат да бъдат прокарани мостове. "Що се отнася вече до въпроса за възможните властови конфигурации след вота, засега ще кажа само, че би трябвало да сме се поучили от уроците на тези 24 години и те ни казват да се въздържаме от заклинания, било по посока на "да" или по посока на "не", каза Лютви Местан и добави, че основният сценарист на случващото се ще бъдат избирателите, които ще "зададат управленската формула".

Приблизително същите думи използва и Бойко Борисов, който на специална пресконференция след изявлението на Местан обясни, че ГЕРБ се съобразява "с начина, по който хората подреждат партиите".

В първите стъпки на евентуалното ухажване между ДПС и ГЕРБ обаче се промъкна и друго. Лютви Местан намекна, че няма да подкрепи завръщане на Бойко Борисов във властта под форма, подобна на миналото правителство. "Кабинетът "Орешарски" не може да има за алтернатива модел на авторитарно управление. (...) Оттук нататък търсенето на стабилна форма на управлението на страната не е път назад, а поглед напред с прочетени уроци за грешките на всички предишни управления", каза лидерът на ДПС.

Дали това означава, че движението не би подкрепило Борисов за втори премиерски мандат след предсрочните избори, или че просто би искало различен стил на политическо поведение е рано да се каже.

Преди да се стигне до подобни сметки, има да се случат още много политически събития. Трябва да се види как ще приключи раздялата между сегашните управляващи и какви точно ще са резултатите на изборите.

4. Изборите може би ще изпреварят кризата

Всички предстоящи политически сътресения обаче няма да помогнат за решаването на сериозните проблеми в икономиката през идващите месеци. Всъщност решението на ДПС да се предизвикат скоро избори вероятно е свързано именно с това - предсрочният вот изглежда като по-малко лошият сценарий за движението. Спирането на еврофондовете в момента поставя на изпитание бюджета, тъй като планираните проекти трябва да се изплатят с пари от него. Натискът върху публичните финанси става още по-сериозен и заради натрупаните дефицити в енергетиката, здравеопазването и БДЖ. Всичко това заедно с политическия риск от залитане към повече "социални разходи" от страна на БСП и липсата на каквато и да било перспектива за реформи в проблемните сектори вероятно ще доведе до намаляване на кредитния рейтинг на страната. Ако това се случи, и без това крехкото възстановяване на българската икономика ще бъде бързо забравено. Опасността от нова кризисна вълна ще бъде напълно реална.

Тази седмица за пръв път открито се заговори и за актуализация на бюджета. Три дни след като финансовият министър Петър Чобанов заяви, че такава няма да е нужна, Лютви Местан в прав текст каза, че след данните за първото полугодие може да се наложи корекция.

Предсрочните избори няма да предотвратят негативната прогноза за икономиката. Независимо дали те са веднага, или след четири месеца еврофондовете няма да тръгнат отново веднага след тях, нито дефицитът в енергетиката ще стане по-малък. Идващите проблеми обаче може да се отразят на резултатите от вота и всъщност това има значение за датата на провеждането му. За ДПС изглежда, че по-подходящо е изборите да изпреварят кризата. Защото отсега нататък това управление може само да се проваля още повече. То не можа да оправдае очакванията дори на най-големите си поддръжници  и е по-добре да си отиде, преди да сбъдне и най-големите ни страхове.