Троянското магаре

Колко е лошо да бъдеш новина

Предупрежденията за това, че България ще се превърне в троянското магаре на ЕС, на което всички смятат за особено поучително да дръпнат ухото, нарастват от близо два месеца. И наистина, погледнато отстрани (без политически или бизнес емоции), в момент, в който се обсъждат санкции срещу Русия заради ставащото в Украйна, активната подкрепа на проект като "Южен поток" (дори от него България да има полза) е не само въпрос на лош вкус, но и на никакъв усет за дипломация.

Rzeczpospolita, Financial Times, Deutsche Welle , Wall Street Journal, Spiegel, Washington Post са само най-популярните медийни брандове, които в последно време се върнаха към любимото клише за България, подвластна на руските интереси. Дори трезвият "Ди цайт" се запита дали България не попада все повече под руското влияние. Голяма част от тези коментари са доста пресилени, резултат на още неизбледнелия спомен за 16-ата република на СССР. Но за средностатистическия западен читател и политик България се възприема точно така, което вече насажда стабилна негативна представа за София. В коридорите на европейските институции вече упорито се говори, че колебливата политика на страната не се дължи на стремежа да се угоди на русофилски настроените избиратели (каквито последните евроизбори доказаха, че няма - "Атака" не влезе, а по-възрастните избиратели на БСП си гласуваха както винаги), а на директни инструкции, които правителството получава от Москва.

Български дипломати признават анонимно, че отношението към страната се е променило и коментарите във водещи западни вестници отговарят доста точно на настроенията към България.

За това естествено помага и активното използване на руски опорни точки - при промените на Закона за енергетика, които целяха да помогнат на "Южен поток", депутатите от БСП сякаш преписваха от правните анализи на "Газпром". По-късно се оказа, че компанията "Южен поток - Транспорт" е помагала при писането на поправките, които целяха да изключат газопроводите в икономическата зона, териториалните води и два километра от сушата на България от действието на европейското законодателство. 

Колекция от стаявани шамари

Охлаждането към България обаче не е резултат само от проруската реторика на настоящото правителство. Предупрежденията към страната не са от вчера. Все пак трябва да се помни, че София и Букурещ влязоха под условие и с наблюдение в ЕС. Още от 2009 г. е ясно, че страната няма да стане част от шенгенското пространство, докато не покаже драматичен напредък в реформите на правоохранителните си органи, т.е. те да започнат да се грижат за гражданите  вместо за силните на деня. Това беше очебиен провал на ГЕРБ.

По същото време Европейската централна банка предупреди България в конфиденциални писма, че без българската икономика да започне да работи прозрачно, предвидимо и при спазване на правилата и без да се спре процесът на олигархизация на страната, София няма смисъл да дава публични анонси за влизане в еврозоната. Вместо да се стреми да изчисти икономиката, ГЕРБ направи обратното - отказа се и от еврозоната. Към средата на 2010 г. еврозоната не само престана да бъде приоритет (финансовият министър Симеон Дянков в края на 2011 г. вече дори оценяваше шансовете й да оцелее като ниски), но олигархията започна да концентрира още повече пари и медии в обятията си.

Всъщност икономическите интереси на някои кръгове, маскирани като политика, са това, което трайно преобърна отношението към България. Бизнес кръгът, който подпира последните три правителства, няма идеологически или географски предпочитания (няма проблем да работи и с американски компании), но руските контакти осигуряват далеч по-лесен достъп на облаги. Навлизането на руската ВТБ и партньорството й с българската Корпоративна търговска банка в няколко проекта у нас, както и активното участие в проекта за "Южен поток" на фирми, финансирани от банката, показаха, че Русия вече окончателно е предпочитаният партньор на този кръг, който дискретно управлява страната.

Естествено подобни процеси има и на други места - Кипър, Люксембург или Австрия, но никъде това сливане на политика, икономика и частни интереси няма толкова мащабен и прояждащ ефект. В Германия руският капитал навлиза, но се стреми да спазва правилата. В България той се опитва да пише законите. Комбинацията между институционално счупена държава, алчни олигарси и руски интереси е просто взривоопасна. За съжаление на този кръг кризата в Украйна изведнъж извади темата "Русия" на европейската маса с неочаквана острота. И на този фон България внезапно изпъкна неудобно. Което доведе дотам в списание Spiegel да започват да се появяват материали на германското разузнаване за руското влияние в София, а Washington Post да коментира, че не може от нас да зависи американската политика към Русия.

Виновникът не е един

Сега ефектът, да се надяваме, няма да е толкова тежък. Но героичната поза, с която представители на БСП се опълчват на козните на Брюксел и Вашингтон, очевидно трябва да се прекрати.