Денят след спирането на "Южен поток"

От "пълна изненада" до "нищо ново" са коментарите, които последваха неделното съобщение на премиера Пламен Орешарски, че проектът "Южен поток" се замразява, докато не бъдат изчистени забележките на Брюксел. Това стана след срещата му с трима американски сенатори, което предизвика спекулации за натиск от страна на САЩ. Докато от БСП посочиха, че са учудени от решението, ресорният министър не видя разминаване с досегашната позиция на правителството. Самият премиер запази мълчание пред медиите. В същото време без отговор остават ключови въпроси като това дали е подписан вече договорът с изпълнителите на българската отсечка и за каква сума, преведени ли са аванси на изпълнителите, както и дали спирането на проекта ще доведе до плащането на компенсации от данъкоплатците.

Прочит в левия лагер

Още сутринта в понеделник с уточняващ коментар се включи енергийният министър Драгомир Стойнев, като изпрати прессъобщение от Китай, където участва в инвестиционен форум. Според него проектът "Южен поток" изглежда по-скоро необратим, което е важното и за Европа, и за България, а споровете в момента са как точно да бъде реализиран той. Министърът обаче е категоричен, че няма разминаване с изразеното от премиера. "Ние наистина много активно работим за затваряне на откритите въпроси с Европейската комисия, т.е. не сме се отказали от реализацията на проекта", добави той.

В същото време депутатът от БСП Янаки Стоилов посочи пред ИТАР-ТАСС, че партията е изненадана от решението на правителството. Пред руската агенция той добави, че ден по-рано депутати и министри са обсъждали темата, но за спиране на работата не е станало дума.

Пред БНР депутатът от БСП Георги Кадиев също каза, че партията не е била информирана, но той смята решението за правилно. "Случи се нещо, което беше ясно много отдавна, и то е, че "Южен поток" не може да се прави напук на Европейския съюз", посочи той. Според него също няма разминаване между Орешарски и Стойнев, тъй като България не се отказва от проекта и в момента, в който всички проблеми се изяснят, той ще продължи. "Ако не се изясни, просто няма да се случи "Южен поток", каза Кадиев.

В съобщението си от Китай Стойнев посочи още, че вече никой не поставя под въпрос реализацията на "Южен поток" и необходимостта от него. Той цитира също данни с неуточнен източник, според които 64% от българите одобрявали проекта.

В същото време еврокомисарят за защита на потребителите Невен Мимица, който е на посещение в България, каза пред БНТ, че проектът по-скоро е негативен приоритет за ЕС. "Ако този проект бъде погледнат от гледна точка на общата енергийна политика на ЕС, то съвсем ясно ми се струва, че той просто не се вписва в основните насоки, стратегическата насока на енергийната политика на ЕС, а именно диверсификацията на източниците, от които идва газът или петролът в ЕС", каза той. Същата позиция за нуждата от разнообразяване на източниците беше застъпена наскоро и от еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер.

Край или пауза за прегрупиране

Съмнения, че проектът е стигнал до етап, от който няма връщане назад, изказа бившият енергиен министър и член на икономическия екип на Реформаторския блок Трайчо Трайков. "Очевидно са решили, че вече са го докарали до момент, в който дори и да се откажат, спонсорите на проекта няма да останат с празни ръце, и са си дали пауза за прегрупиране", каза той пред БНР. Другият вариант според него е САЩ в лицето на американските конгресмени да са "тропнали с крак", което той определи като унизителна ситуация.

Политологът Огнян Минчев обаче смята, че се търси публичен ефект от съобщаването на новината именно след срещата с конгресмените, а иначе решението все пак е свързано с Брюксел. "Натискът на Брюксел е абсолютно легитимен от гледна точка на това, че България се е съгласила да спазва европейското законодателство, ставайки член на ЕС", подчерта Минчев пред БНР.

По думите му основният въпрос е дали договорът с руската "Стройтрансгаз", която участва в консорциума, който беше избран да строи българската отсечка на газопровода, е сключен на тъмно, или все пак е само подготвен. Трайков също каза, че е трудно да се прецени дали навреме е спрян проектът, тъй като няма информация дали има договор и дали България е взела заем. "Ако действително са подписани всички тези документи, то компаниите, с които са подписани, ще направят всичко възможно, за да бъдат компенсирани финансово", посочи той.