Окупираната българска енергетика: сделката за АЕЦ "Козлодуй" потвърждава диагнозата (Коригирана*)

Решенията (ако могат да се нарекат така недомлъвките и прибежките) на изпроводяк на сегашното българско правителство относно строежа на нов реактор в АЕЦ "Козлодуй" и "Южен поток" само затвърдиха страшната диагноза – българската държавна политика е превзета и се движи от едни и същи местни частни интереси без значение от външния инвеститор – руски или американски. Ако следващите български правителства не успеят да избегнат от сянката на тези интереси, можем вече да предвидим какво ни чака – още повече нови мощности и повече публичен дълг, включително за да се покрият досадните глоби от Брюксел.

Завладяването на държавната енергийна политика

Загубата на управленска независимост беше демонстрирана особено открито през последната седмица на юли, след подаването на оставка на правителството на БСП. Поредният хитроумен опит на кабинета "Орешарски", вероятно предложен от самия контрактор, да се заобиколи замразяването на проекта "Южен поток" беше засенчен от играта на криеница кой да подпише споразумението за 7-ми блок в "Козлодуй", но да излезе, че не го е подписал и че няма значение, че го е подписал.

Има нещо отчайващо повтарящо се в начина на вземане на решение и реализацията на проекти за милиарди в българската енергетика през 2006 и 2014 г. – винаги в последния момент, неясно в отговор на каква стратегия или нужда, без да се знае кой носи отговорност, с ужасни последици за публичните финанси и с едни и същи частни бенефициенти. И още нещо – всичко се оказва, че струва повече, отколкото е договорено, и че негативите се поемат винаги от българската страна. "Южен поток" се оскъпи над два пъти, а рисковете пред неговата реализация като геополитическата ситуация в Украйна и несъответствията с европейското законодателство непрекъснато се увеличаваха, но въпреки това отиващото си правителство продължи да го движи смело напред. Последната "перла" в тази корона от тръни на гения на българската енергийна политика е строежът на 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" (виж карето).

Като цяло проектът ще се изпълнява в условия на силна чувствителност към увеличение на цената на електроенергията и при продължаваща стагнация на потреблението на ток в България – все аргументи, с които преди това стана пределно ясно, че проектът АЕЦ "Белене" е излишен.

Лошо управление

Лошото управление в енергетика не се ограничава само до политиката спрямо големите инфраструктури проекти, а е цялостен риск в енергетиката, който се проявява и при държавните дружества и енергийния регулатор. Финансовото състояние на НЕК и "Булгаргаз" значително се влошава в последните години, като при НЕК краткосрочните финансови показатели са под прага на несъстоятелността и в нормални пазарни условия компанията не би оцеляла.

Проблемите в управлението на държавните дружества не са само финансови. Не се спазват никакви принципи на доброто корпоративно управление. През последните 5 години е имало 34 смени на ръководни позиции в държавните енергийни компании, като около половината са през 2013 г. Честата смяна на топ мениджмънта обуславя пълната зависимост от политически и олигархични влияния, което води до непостоянство в прилагането на корпоративната стратегия и улеснява вземането на решения в ущърб на обществения интерес. Подобна е ситуацията и в държавния енергиен регулатор, чиито решения са често оправдания на взети политически решения или политически бухалки срещу "неудобни" участници на пазара.

Енергийна несигурност

Дори без да се взимат под внимание ефектите от лошото управление на държавния енергиен сектор, България е определена като най-високорискова от гледна точка на енергийната сигурност сред 75-те най-големи потребителя на енергия в света в Международния индекс на рисковете пред енергийната сигурност на Института за енергията на XXI век. Политиките за намаляване на енергийната бедност и диверсификацията на източниците на енергия са типични примери, където нужната управленска стратегия е изместена от евтин популизъм. Вместо изкуствено да се задържа цената на електроенергията за домакинствата за сметка на финансовото състояние на държавните енергийни дружества, много по-разумно би било да се либерализира поетапно цената на тока, като същевременно се разшири обхватът на директните субсидии за енергийно бедните и се подобри енергийната ефективност на обитаваните от тях жилища. Необходимите средства за целта не биха надхвърлили годишно средствата, които България плаща в повече на "Газпром" поради това, че няма достъп до алтернативни доставки.

Преглед на оригинала

Алтернативно, вместо да се харчат милиарди за построяването на нови генериращи мощности, тези средства могат да се вложат в подобряване на енергийната ефективност, където България остава на дъното в Европа. Докато в Германия годишно се изразходват 80 кВтч енергия на квадратен метър жилищна площ, в България те са 230 кВтч, което довежда до изравняване на сметките за ток в двете страни независимо от значително по-ниската единична цена у нас.

Стратегията за либерализация и диверсификация на доставките на природен газ остава само пожелание от Брюксел. Пускането в експлоатация на междусистемните връзки със съседните страни изостава, въпреки че те ще осигурят достъп на алтернативни газови доставки до страната и региона, като по този начин увеличат ликвидността на пазара. При сегашните условия на третия либерализационен пакет на ЕС това ще означава, че българските потребители ще имат истински избор на източник на газ. Разширението на газовата ликвидност ще създаде условия за конкурентност на вътрешния пазар и ще доведе до намаление на цените за крайните клиенти.

Не на последно място наличието на алтернативен източник ще даде възможност на българските газови компании да имат по-силна позиция при преговорите за доставки с основния партньор "Газпром". Диверсификацията пък от своя страна ще увеличи енергийната сигурност на страната в кризисни условия при прекъсване на газовите доставки. Ефектът ще се усети не само в страната, но и в региона.

Всички стратегии за подобряване на енергийната сигурност на страната обаче минават през отвоюването на българската енергийна политика от ръцете на политико-олигархичните кланове и нейното развитие съобразно националните интереси на България. Дотогава провалени министри, корумпирани чиновници от държавните енергийни предприятия и структури и самодоволни инвеститори от всякакъв калибър ще съобщават постфактум на българската общественост кога и какви поредни споразумения са подписали с дългосрочни негативни последици за нашата страна.