Директорът на БЕХ бе сменен заради 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй"

На негово място още вчера е избран 57- годишният Жаклен Коен, който ще встъпи в длъжност, считано от датата на вписване на решението в Търговския регистър. Документите за това бяха внесени още в четвъртък следобед и вече се обработват. Коен не е известен в професионалните среди на енергетиците, макар последното му назначение да е като член на управителния съвет на АЕЦ "Козлодуй". Като част от мениджмънта на централата той вече веднъж е одобрявал споразумението с Westinghouse, така че сега като шеф на БЕХ това ще се случи автоматично. Справка във фирмения регистър показва, че преди да влезе в ядрената централа, е управител на "Ем Еф Ай турс", която е собственост на "Моллов файненшъл енд индъстриал груп". Преди това е бил управител на "Тризет" - фирма, която е била акционер в "Елкабел" на Фуат Гювен. Любопитно е, че за кратко парите на "Булгаргаз" минават и през Д-банк на Гювен. По тази причина в енергетиката го смятат за назначение на ДПС.

Няма подпис, няма пост

Според източници на "Капитал" действителната причина за рокадата по върховете на БЕХ е отказът на 36-годишния финансист да сложи подписа си под акционерното споразумение за новия ядрен блок в АЕЦ "Козлодуй". По неофициална информация то е минало за разглеждане през седемчелнна комисия, съставена с участието на БЕХ.

Косвено потвърждение на предположението, че Йончев е отказал да подпише договора, преди да е получил одобрението на министъра, се съдържа в думите на вече бившия директор на БЕХ, цитирани в прессъобщението за оставката. "Проектът на споразумение за изграждане на нова ядрена мощност – 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй", е преминал съответните корпоративни процедури в АЕЦ "Козлодуй – Нови мощности", АЕЦ "Козлодуй" и БЕХ и се очаква утвърждаване от страна на принципала", пише в съобщението. Тоест очакваното условие явно не се е случило.

Този парещ реактор

Проектът за построяване на нов ядрен реактор на площадката на "АЕЦ Козлодуй" датира от години, но активно работата по реализирането му започна преди две години и продължава въпреки липсата на обществена дискусия по въпроса за икономическата му целесъобразност в момент, в който България има излишък от генериращи мощности и при отчитане на постоянен спад на енергийното потребление. През март 2012 г. Министерският съвет възложи на тогавашния министър на икономиката Делян Добрев да внесе предложение за изграждане на нова ядрена мощност на площадката, като бе посочена и технологията, която да се използва - реактор с вода под налягане. Това се случи в същия месец, в който държавата спря злополучния проект за АЕЦ "Белене", арбитражът по който с руската фирма "Атомстройекспорт" все още продължава. През май вече бе учредено новото дружество "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" с едноличен собственик на капитала "АЕЦ Козлодуй". През август същата година Westinghouse спечели търг, за да направи проучване за възможностите за построяване на нова ядрена мощност. Заданието предполагаше да се направи сравнителен анализ на използването на вече поръчаното оборудване за АЕЦ "Белене" и за смесен проект (руски реактор, западни турбини), а американската компания е представила и своята технология. Както може да се очаква, американският реактор AP1000 се оказа с най-изгодни параметри.

През август 2013 г. Агенцията за ядрено регулиране издаде разрешение за избор на площадка, което е първа стъпка от техническата част на лицензионната процедура за изграждане на нова ядрена централа. Така остана да се договорят ангажиментите между инвеститорите - основният в лицето на държавата чрез АЕЦ "Козлодуй" и частния Toshiba Corporation. Новината донесе следващото правителство през декември 2013 г.

В началото на месец юни тази година японската компания се оттегли от проекта и възложи ангажиментите си на контролираната от нея Westinghouse Electric Company. По предварителна информация договорката е била компанията да поеме 30% от разходите по проекта и да съдейства на България да вземе останалите средства като заем от US Ex-ImBank и Japan Bank for International Cooperation (JBIC). Освен това по неофициална информация чуждият инвеститор си е запазил правото да се оттегли, като продаде дела си в съвместната компания една година преди пускането на реактора. Оттеглянето на Toshiba, възлагането на миноритарно участие на Westinghouse и възможността на инвеститора да се оттегли преди пуска означава, че основният риск от това 7-и блок на "Козлодуй" да не е рентабилен ще се понесе от държавата.

Преди дни в съобщение пред японските медии от Toshiba Corporation съобщиха, че очакват да получат 500 млрд. йени (или 4.9 млрд. долара) за реактора, който ще бъде изработен от контролираната от компанията Westinghouse. Това са обаче само преките разгоди за оборудването, към които следва да се добавят разходи за зареждане със свежо ядрено гориво, за финансиране на сделката, както и за очакваното оскъпяване на проекта.

В съобщението на Toshiba стана ясно, че работата по реактора се очаква да започне през 2016 г., а пускането му в експлоатация е планирано до 2025 г. Това би бил и първият пробив на японска компания в сектора на ядрената енергетика след аварията във Фукушима през 2011 г.

* Актуализирана информация