Трябва реална конкуренция между НОИ и частните пенсионни фондове

Това означава, че държавният фонд ще работи по правилата на частните пенсионни фондове?

С приетите промени НОИ е с привилегии пред останалите фондове. Ако до една година осигуреният не избере къде да внася 5-те процента, те ще отидат в държавното осигуряване. Нашата идея е, ако не е направен избор в рамките на този срок, да се използва принципът на случайното разпределение, който се използва и в момента за първоначален избор на частен фонд. По този начин ще има реална конкуренция между всички пенсионни дружества на пазара, независимо дали са частни или държавни.

Но това означава необходимост от специалисти в тази област. НОИ разполага ли с такива?

- НОИ е един от най-големите работодатели в България. Има толкова много хора, че аз нямам опасения от гледна точка на капацитет. Въпросът е дали моделът, който ще изградим, ще е удачен за всички.

Смятате ли, че ще получите подкрепата на коалиционните партньори за вашите предложения?

- Другата седмица предложението ще бъде представено на групата, но и сега има индикации, че то се подкрепя. Тепърва започва дебатът и не мога да кажа дали ще получим подкрепа от ГЕРБ. Но смятаме, че трябва да се наложи темпо отсега, а не да сме изненадани на 31 март.

Очаквате ли тези промени да влязат в сила до края на март, какъвто срок беше даден при приемането на промените в КСО?

- Искаме с нашия законопроект да започнем дебата за пенсионната реформа. В момента се работи на парче. Ние считаме, че с този законопроект започваме активно работа, защото няма как на 31 март да се появи изневиделица гениалният законопроект. Трябва през целия период от 3 месеца да сме много активни от всички парламентарни групи. Да се води дебат, за да може в края на март да има ясна концепция. Трябва да може да си представим как ще работи пенсионната система след 15 - 20 години.

Освен тези промени какво друго трябва да се направи според вас, за да имаме една истинска пенсионна реформа, а не просто промени на модела, пък били те и значителни?

- Трябва да се решат два основни проблема – с ранното пенсиониране и с инвалидните пенсии. Те имат отражение в две посоки. От една страна, се получават допълнителни средства, а от друга, създава се предпоставка за ранно пенсиониране. В момента основната част от пенсионната система се крепи на солидарния модел. Той обаче може да бъде работещ през следващите години само ако хората от идващите поколения са повече от отиващите си. За съжаление в България не се очертава такава тенденция, както и в Европа като цяло. Продължителността на живота расте, а раждаемостта е много ниска. Това означава, че след 20 години работещите, които внасят осигуровки, може да са по-малко от пенсионерите, които получават средства от НОИ. Тогава сегашният модел няма да е работещ.

Обмисляте ли да разширите дела на частните фондове и евентуално през годините вноската в тях да се увеличава?

- На този етап по-скоро искаме да се фокусираме върху това да разберем кой ще е работещият модел. Трябва да се види дали ще започнат да се натрупват реални средства в НОИ. И дали НОИ все пак ще успее да участва на този пазар на конкурентен принцип. Също така трябва да се прецени и работата на частните фондове. Да се анализира доходността им и таксите, които взимат. Чухме сериозни критики в тези посоки. Имаме нужда от време, за да се направи цялостен анализ и чак тогава да се говори евентуално за по-високи вноски към частните фондове. Така че по-сериозните промени в пенсионния модел ще се случат след този анализ и след 31 март.

Не се ли притеснявате, че ако разрешите многократни трансфери от НОИ към фондовете и обратно, в един момент системата на общественото осигуряване може да се срине?

- Има основание да считаме, че би възникнал проблем, ако няма натрупване. Ако НОИ продължи да харчи внесените пари, въпреки че са в отделни партиди, няма да може да ги възстанови при поискване. Тогава ще се наложи да се плаща от бюджета. Ако обаче НОИ има задължение да спестява тези пари, да ги инвестира както всички останали, мисля, че няма причина да се притесняваме.

Като вариант за държавен капиталов фонд беше даден Учителският пенсионен фонд. Какво мислите за тази идея?

- Това е един работещ модел, но е за един малък сектор. Принципно може да се доразвие тази теза. Има положителни елементи, но е важен принципът на спестовност. В момента там се натрупват средства за ранно пенсиониране на служителите в образованието.

Как ще се справяте със специалните ведомства и ранното пенсиониране там?

- По тази тема ни чака много сериозен дебат. Чувам, че има някаква готовност от страна на силовите министерства да се започне поне с чиновниците, които не са на терен. Но аз нямам илюзия, че ще е лесно. Не може да отнемаш привилегии и придобивки, а хората да ръкопляскат. Ние го правим не толкова за нас, а за нашите деца. Това е система, която ще работи с годините напред.

Защо правителството даде този заден ход на пенсионната реформа? Замразена беше възрастта за пенсиониране.

- Тежко е да се правят реформите. Причината е, че резултатите се появяват след много години. В същото време обаче винаги има отлив на избиратели. Има политически щети във всички случаи, а цената се плаща веднага.

Отвъд пенсионната реформа. Какви други реформи ще предложите през тази година?

- Лично аз имам амбиция да предложим промени, свързани с административната реформа. Това може да подобри много рязко бизнес средата. Със сигурност това ще даде възможност на бизнеса и на хората да използват времето си за работа, а не да тичат по ведомствата. Мисля, че много неща могат да се направят. Определено тази година един от приоритетите е административната реформа - електронното правителство и електронните услуги. Хората да не чакат по опашки, услугите да се опростят, сроковете при работа с администрацията да се съкратят. За съжаление ведомствата са задължени да предоставят много услуги по електронен път, но реално се оказва, че гражданите и бизнесът не ги получават.

Защо се получи това разминаване между ГЕРБ и Реформаторския блок по отношение на измервателните уреди при акцизните стоки?

- По отношение на акцизните складове имаме внесен законопроект в тази посока. Искаме незабавно въвеждане на ефективен контрол. С ГЕРБ нямаме разминаване за това как трябва да се направи. Имаме разминаване за това колко бързо трябва да се направи. Тяхното предложение е, че трябва да има нотификация от Европейската комисия от гледна точка на стандартизация на уредите. Това отлага въвеждането, но дава сигурност, че няма да бъде натоварен бизнесът прекомерно. На нас ни се иска тези уреди да бъдат върнати бързо, за да има контрол. Защото през 2014 г. една от причините за актуализация на бюджета е именно неизпълнението на акцизите и ДДС от внос. Ако искаме тази бомба да я няма през 2105 г., трябва да затегнем контрола. Колегите от ГЕРБ са на мнение, че не трябва да се бърза, за да не съсипваме бизнеса. Надявам се да стигнем до работещо решение.

Защо има такива разминавания във вижданията ви с вашите коалиционни партньори от ГЕРБ?

- Ние в Реформаторския блок сме свикнали да обсъждаме всичко, консултираме се петте партии по всички въпроси и накрая взимаме някакво решение. ГЕРБ тепърва трябва да изграждат коалиционна култура. Имахме различия по отношение на данък лихва, например. Ние застанахме твърдо против увеличаване на данъци и в крайна сметка беше прието ставката да остане 8%, а не 10% както те искаха. Имаше предложения отнемането на лиценза на КТБ да бъде отложено, но и там ние успяхме да наложим позицията си, че единственият ефект ще бъде още прихващания. Ние ще градим коалиционна култура в движение и се надявам все повече такива важни решения да се взимат с консенсус.