Коментари Daily 16 февруари - Чии са службите за сигурност

Притеснително е за всички български граждани, а за някои вероятно повече, но това, което започна да се разкрива, е много по-ужасяващо.

Отвличането на информационната система на МВР може да бъде направено от хора, които имат властта да го разпоредят, да го разрешат и да го извършат. Някой с влияние в МВР, в съда и в ДАНС. Някой с влияние в предишното Народно събрание, което избра и тогавашния министър на вътрешните работи и все още председателя на ДАНС. Някой с влияние във ВСС, който избра онази съдийка. Някой с достатъчно амбициозни планове, за да има нужда от достъп или копие на информационния масив на МВР.

"Или гласуваме Пеевски, или кабинетът пада." (Сергей Станишев). Ако искаме да разберем кой е имал контрол над службите по това време, е достатъчно да си припомним кой контролираше тогавашното мнозинство, което гласува и Пеевски, и наследника му Писанчев, и министър Йовчев, и новите закони за МВР и ДАНС, и цялото правителство на Орешарски, което назначи Лазаров.

Задава се най-голямата афера в българските служби за сигурност. И мръсотията трябва да бъде изрината – из основи, но от върха.

"В момента, в който размърдаме службите, в тази ситуация това ще възпали опозицията, отново ще започнат да си мислят, че търсим реваншизъм, конфронтация." (Бойко Борисов). Кое да размърдате, г-н премиер? България няма служби за сигурност. Някой друг си има.

100-те дни минаха

Държавата е в плен на все същите зависимости

От декларация на "Протестна мрежа" 

След 100 дни правителство на компромиса България продължава да е в плен на същите зависимости, които на 14 юни 2013 г. ескалираха до пълна гражданска непоносимост и изведоха гражданското общество на 404 дни протест.

Отказът от реални действия и опитът да бъдат реабилитирани част от виновните за най-срамния период в най-новата ни история са доказателство за зависимостта на новото правителство и принадлежността му към модела КОЙ, а това означава:

- Пленени регулатори, които не могат да наложат закона;

- Медии с неясна собственост, които се използват за бухалки срещу опонентите и проправителствена пропаганда;

- Съдебна система, тежко зависима от политически натиск;

- Служби на националната сигурност, парализирани от престъпни мрежи с висока политическа протекция;

- Политически партии, функциониращи като корпорации;

- Източване на публичен ресурс за купуване на избори, лично обогатяване и умъртвяване на инициативността и конкуренцията.

И днес моделът КОЙ е на власт. Шефът на ДАНС - Писанчев, главният секретар на МВР - Лазаров, шефът на ДАТО - Китов, председателката на СГС - Янева, шефът на БНБ - Искров, шефът на КФН - Мавродиев, със своите действия и бездействие са доказали, че нямат място в управлението на държавни институции.

Със своите действия и бездействия и дори с мълчаливо съгласие те не са защитили закона, като се изправят срещу нерегламентираните дейности, които са им били изискани, налагани или вменявани. Със своите действия и бездействия и дори с мълчаливо съгласие те са нарушили закона и по този начин са ощетили държавата и обществения интерес.

Няма реални действия за изтръгване на държавата от ръцете на корпоративно-политическата мафия, която гарантира своя властови комфорт именно чрез лостовете на сектора за сигурност. Фактът, че премиерът открито признава, че се страхува да поиска оставките на отговорните за безобразията в него, оставя държавата в плен на същите  зависимости.

Коментар +

В задгробния живот на социализма

От интервю с Валентин Вацев, политолог, бивш функционер на БСП, във factor.bg

Разпада се политическата система, защото това, което в България наричаме демокрация, е първо дефектно и второ – дисфункционално. Българският политически модел е в жестока криза, отвъд всяка възможност за поправка. Тоест, в криза са не отделни елементи на системата, а самата система.

Тази система се провали защото не отговаря на собствените си изисквания, тя е в противоречие със самата себе си, защото е лошо замислена. Тя е и дисфункционална, защото не отговаря на изискванията към всяка политическа машина. Политиката има смисъл, само когато увеличава общественото благо. Нашата политическа система не увеличава никакви блага, освен благата на своите ръководители, вътре в структурата на българската върхушка.

Така наречената "революция" (от 1989 г. - бел.ред), нежна или кадифена, както искате я наречете, не беше никаква революция. Нямаше реална промяна в субекта на властта. Всяка революция, известно е от историята, променя субектите на собственост и власт. Тук субектът остана един и същ. Нашата така наречена революция няма нищо общо с Френската, когато третото съсловие унищожи първите две и се раздели на класи, които създадоха пейзажа на съвременна Франция.

Всъщност днес ние живеем в зле замаскирана късносоциалистическа България. Последните 25 години бяха просто един период на историческо удължаване на социализма, негов задгробен живот. Но това не е социализмът на високата теория - а е социализмът на отделните квартали, на отделни съсловия, "на нашите деца" (ако родителите са се случили хора "по-първа ръка").

И как да се появят класи в едно общество, в което основният тренд е постмодерната неофеодализация? Движим се назад - към светлото си минало. Как да не е прав тук Аристотел с неговото загадъчно предчувствие: " Бъдещето на миналото е подобно"... Истинските класи в историята се появяват по друг начин, и в други ситуации, в други моменти...

Революционно

Ако до всеки инвеститор...

Всеки инвеститор у нас да има персонален проектен мендижър от Агенцията за инвестиции, който да го превежда през дебрите на местната и държавна власт за реализирането на проекта му.

Идея на министъра на икономиката Божидар Лукарски, представена на среща с бизнеса от Северозападна България.