Какво работят бежанците

София, мога само да ти благодаря."

Ламин Бамба вижда сняг за пръв път в живота си през прозореца на затворения център за чужденци в Бусманци. Един от малкото му светли моменти на това място. Година по-късно, вече свободен човек, той пише рап песен, в която възпява своята софийска мечта. Защото вече я живее. Младият мъж от Мали работи като оператор с френски език в кол центъра на IBM от половин година. Има среда. Отново прави музика. От Халите до НДК всички знаят кой е Бамба - енергичен и общителен, той бързо прави приятели.

И въпреки че не знае дали въобще някога ще получи закрила от България, тъй като има един отказ, е щастлив. "Във всяка държава е трудно, но всичко е възможно, ако отвориш съзнанието си и се бориш", казва Бамба, който бяга от Мали преди две години, след като сепаратистката групировка MNLA убива родителите му и отвлича сестра му. Християнин в район, контролиран от "Ал Каида" и местните й съюзници, Ламин живее в Тамбукту, учи маркетинг и работи в сферата на туризма. Пее поп и реге и попада на мушката на MNLA, защото пише песен срещу тях. След това пътят му минава през Алжир, Истанбул, неуспешен опит да се качи на лодка за Гърция и завършва с лек бой от полицията на българската граница. Съд. Местене от затворен лагер в друг из страната. Първите CV-та, които изпраща, вече от "Овча купел", остават без отговор. За кратко работи във веригата супермаркети "Промаркет". Но приятел на приятел му казва за възможността да кандидатства в IBM. Стига до интервю, минава успешно през тестовете за езика и през месец декември Бамба става най-добрият продавач в отдела си.

От Халите до НДК всички знаят кой е Бамба - енергичен и общителен, той бързо прави приятели Фотограф : Цветелина Белутова

Въпреки криволичещия си път дотук, Ламин Бамба е пример за отлично адаптирал се бежанец. Много повече благодарение на собствената си упоритост и желание да се впише, отколкото на помощ отвън или някакво целенасочено усилие на институциите. Историите на работещите бежанци в България си приличат по това. При вече хроничната липса на програма за интеграция, която да ги подготвя за новия им живот в българското общество, единици успяват да се преборят за място на пазара на труда, а това често им отнема години.

Какво пречи

По данни на Държавната агенция по бежанците (ДАБ) с тяхно съдействие на работа са били устроени 45 бежанци през изминалата година - главно в шивашката промишленост и сферата на услугите. 72-ма души са търсили работа чрез бюрата по труда. 21 са включени в някаква форма на заетост - 16 на пазара на труда, 5 по програми за заетост и обучения, а към края на 2014 г. 20 чужденци със статут от Сирия, Ирак, Иран, Афганистан, Армения, Нигерия, Сомалия, Египет и Мароко са регистрирани в бюрата по труда, показва справката на Агенцията по заетостта (АЗ). При общо 11 хиляди души, потърсили закрила в България през 2014 г., тези бройки звучат обезкуражаващо. Дори да предположим, че голяма част от тези хора вече са заминали за Западна Европа, работещите бежанци и работодателите, склонни да ги наемат, пак се броят на пръсти. От двете институции отчитат като най-успешен формат трудовите борси, които организират в центровете за бежанци, където хората директно могат да се срещнат с фирми. Досега са провели пет такива, както и две срещи за определянето на образованието и уменията на хората. Общо в тях са се включили 120 души. По данните на АЗ преобладават бежанците със средно образование, а хората са заявили професионални умения за шивачи, шофьори, учители, специалисти търговия и маркетинг, ел. техници, готвачи, продавачи, строители, счетоводители, компютърни техници, бояджии и др.

Според ДАБ и АЗ това, което най-много пречи на хората да се реализират на пазара на труда, са езиковата бариера, липсата на документи, с които могат да докажат образованието и квалификацията си, и слабата мотивация да търсят работа. След като беше възстановен на работа от ГЕРБ, председателят на ДАБ Никола Казаков дори заяви, че в центровете в момента има 1000 души със статут на бежанци, които отказват да работят. 

Нидал Алуан от Ирак потвърждава, че не всички хора са еднакво мотивирани да си търсят работа, тъй като една част правят планове да заминат за Западна Европа, където имат близки и роднини. В агенцията знаят на кои хора наистина им се работи, кои се връщат по няколко пъти да питат за работа, смята тя. Нидал работи като кол център агент с арабски език в Gallup. Научава за тази работа от сириец, с когото заедно посещават курса по български език в "Овча купел". Нейната цел обаче е да работи отново по специалността си някой ден. В Багдад Нидал е била машинен инженер в Hyundai. Преди няколко месеца от Агенцията по бежанците й съдействат за интервю във фирма за метали в Перник, където търсят човек с нейната квалификация. Среща се с управителя, носи копие от дипломата си, обсъждат дори възможност за жилище за нея и семейството й, но така и не получава последващо обаждане. "В ДАБ ми казаха да се обаждам, да напомням за себе си", упорита е младата жена. "Аз обичам работата си, ако имах шанс да я практикувам, щях да съм много щастлива." Тя живее със съпруга си и 5-годишната си дъщеря Зейнеб в квартира в "Люлин". Съпругът й се грижи за детето, тъй като в никоя детска градина няма място за нея. С нейната заплата успяват да покриват разходите си за наем и режийни. За храна и дрехи разчитат на подкрепата на организации и на своите добри съседи. "Ако получим статут, не бих напуснала България, защото досега не съм виждала лош човек тук. Всички са много мили", отсича Нидал.

Нидал Алуан е била машинен инженер в Багдад и се надява някой ден отново да работи по специалността си Фотограф : Цветелина Белутова

"На държавата, а и на голяма част от обществото им липсва разбирането, че тези хора не искат социална помощ или какъвто и да било вид подаяния, а възможност да си стъпят сами на краката", казва и Диана Димова, доброволка от Стара Загора, част от групата "Приятели на бежанците". От година и половина тя и нейни съмишленици се опитват да намерят работа на две семейства бежанци от Сирия, които не са последвали всички останали към Германия. Усилията им се увенчават с успех при Карим. Той е баща на три деца, професионален готвач и получава шанса да се докаже в гръцки ресторант в града. Няколко месеца по-късно собствениците на заведението дори са променили менюто си с идеите на Карим и той е абсолютен хит в града. И други ресторанти вече се интересуват от сириеца. Но в началото отношението на старозагорци не е толкова топло. Най-голямата пречка пред намирането на работа за Карим се оказва... квартирата. Наемодателите не само не са склонни да отдават помещенията си на бежанци, но и вдигат допълнително наемите си заради тях. С подобен проблем се сблъсква в София и 27-годишният Муса Нияси от Гамбия, на когото отново "Приятели на бежанците" помагат да започне работа като уеб дизайнер в Magic Solutions. Търсенето на квартира на Муса е многомесечно ходене по мъките дори и с посредници. Обикновено наемодателите се отказват, когато виждат, че Муса все още няма лична карта и е в процедура по получаване на статут.

Съветът на жените бежанки в България, организация, активна с подпомагането на семейства да започнат нов живот, разказват, че поради езиковата бариера и културните различия отношенията между работодател и работник понякога не се радват на добър старт. Най-често заради разминаване в сумата, написана в договора, и тази, която получават в края на месеца. "Работодателите не въвеждат работника адекватно в общите им трудовоправни взаимоотношения", смятат от организацията и посочват, че разрешението на този проблем е присъствието на медиатор, който да превежда, обяснява и улеснява процеса на договаряне, защото в противен случай новонаетият на работа бежанец всъщност напуска работа след няколко месеца, защото се чувства излъган. Те са успели да помогнат едва на 7 души да си намерят постоянна работа до момента.

Кой помага

Има обаче и работодатели, които буквално са взели интеграцията на бежанците в свои ръце - осигуряват им не само работа, но и първоначална финансова подкрепа за семействата им. Инвестират в тяхната квалификация и в образованието на децата им. Халед Харфан е български бизнесмен от сирийски произход, изпълнителен директор на една от големите вериги заведения за бързо хранене – Aladin Foods. Халед и баща му са се заели с проблемите на бежанците още от зараждането на кризата, когато преустрояват своя сграда в Съединение и настаняват 250 души там, докато ДАБ все още изгражда лагери. Като хора със сирийски корени те смятат, че имат особено задължение към бежанците.

Мотивацията на Бертман Ролман, собственик на текстилното предприятие "Пирин-Текс" в Гоце Делчев, да започне да наема бежанци на работа е, че не може да продължава да гледа "беднотията и тикането на хората в гета". "Исках да им предложа човешко настаняване и възможност за развитие," споделя Ролман, който е наел десет души от началото на бежанската вълна. А в момента в компанията му работят четирима от тях. Предприятието е най-голямото в бранша, има 3000 работници и собствен център за професионално обучение, който работи по немската дуална система за специализирани квалификации. "Предоставяме субсидирано настаняване за първите шест месеца, а след като си стъпят на краката, то отпада и работниците започват да плащат наем", разказва Николай Узунов, ръководител проекти в "Пирин-Текс".

Харфан от "Aladin Foods" също първоначално помага с пари от джоба си, за да настани бежанците в квартири. И двете компании инвестират в обучението по български език на семействата, които работят за тях, а и професионалното обучение на кадрите струва пари. Но и двамата са категорични, че след първоначалната инвестиция за фирмите няма сериозна финансова тежест. Основен проблем, с който се сблъскват работодателите, е, че една част от хората все пак не искат да остават в България, което им пречи да се установят на работа. "Не мога да кажа, че не сме имали проблеми с трудовите им навици и коректността – пет-шест човека избягаха, след като ги бяхме обучили, някои от тях дори не ни предупредиха", спомня си Узунов.

Другото е, че администрацията често пречи, вместо да помага на компаниите, които са отворени да наемат бежанци. "Имаше големи административни спънки пред наемането на работници бежанци. Ние сме голяма компания и можехме да си позволим допълнителните разходи до определена степен, но си беше ходене по мъките", разказва мениджърът в "Пирин-Текс". Aladin Foods пък дори са глобени с близо 8000 лева заради двама бежанци, които не са били информирани от ДАБ за изтичането на временните им разрешителни за работа и не са кандидатствали наново за получаването им.

Работодателите, ангажирани с проблемите на бежанците, често имат и много по-ясна визия за тяхната интеграция от държавните и общинските власти. "Смятам, че е по-добре бежанците да се разделят на по-малки групи. Задължително е да се разпределят по малките градове, да се адаптират към българската култура и нравите на обществото, грешка е да се събират на едно място и да създават гета", казва Халед Харфан. "Всяка община да поема малки групи хора, пропорционално на собственото си население", добавя и Бертман Ролман. "Трябва да се възложи на кметовете да интегрират тези малки групи, а предприемачите като нас да им помагат с намирането на работни места, с предоставянето на курсове по български и общото образование на децата им", продължава собственикът на "Пирин-Текс". Действителен проблем пред родителите, които искат да работят, е, че децата им не могат да започнат училище. "Заради липсваща документация те не могат да започнат да ходят в клас, да учат език и губят ценни години от образованието си", разказва мениджърът в "Пирин-Текс" Николай Узунов. За да е смислена, интеграционната политика трябва да обхваща и областта на образованието, а както стана ясно от доклад на Сметната палата отпреди месец, липсва каквато и да е координация между образователното министерство и ДАБ.

Узунов е забелязал също така, че липсата на установени механизми за комуникация между властите в София и общините е най-голяма спънка пред интеграцията. Като цяло общинските власти не са подготвени за казусите на бежанците и трябва да се инвестира в обучението им да се справят с тях. "Чака се да бъдат спуснати инструкции от горе", обяснява той.

Наемащите работодатели са реалисти. Знаят, че България не е крайната дестинация за повечето бежанци и са подготвени за факта, че хората се понаучават на занаят при тях, преди да избягат за Германия, но не се сърдят. Хафран е горд, че който мине през компанията му никога не остава на улицата, а отива на по-добра работа. "Случва се много от тях след това да бъдат привлечени от наши конкуренти, но ние се радваме на подобно развитие. По-добре за тях е да изградят по някакъв начин новия си живот, отколкото да са на улицата в безизходица." И после добавя с усмивка: "Ако един бежанец не става за нищо, не иска да работи, ще каже "българите не ни дават да си намерим работа". Един българин, ако не желае да работи или не е мотивиран, казва "тази фирма дава толеранс на бежанците".

Първите стъпки на Муса Нияси в уебдизайна

Муса Нияси се чувства късметлия, защото в България е срещнал хора, които чувства като семейство

Фотограф : Цветелина Белутова

Муса Нияси прекарва месеците в бежанския лагер в Пъстрогор в четене на ръководства по уеб дизайн. Има лаптоп, на който да се упражнява благодарение на "Приятели на бежанците". Те разпращат CV-то му до свои познати в IT средите и преди няколко месеца 27-годишният гамбиец получава покана за интервю от Magic Solutions, агенция за уеб дизайн и програмиране. Сега е стажант там, развива се добре, а работодателят му дори иска да го подкрепи да продължи образованието си в софтуерната академия на Telerik. "Не ми искаха дипломи и документи, защото просто искаха да ми помогнат", спомня си Муса.

Преди шест години той е студент в Гамбия, взима IT уроци и заедно със свой приятел подготвят сайт, който разпространява информация за режима и злоупотребите на един от най-ексцентричните африкански диктатори и президент на страната Яхия Джамех. Един ден Муса получава странно обаждане, в което непознат глас настоява да му каже къде се намира. Същото се случва на неговия приятел. По-късно същата вечер представители на тайната полиция претърват дома му и му взимат лаптопа. По това време Муса вече е на път за Сенегал, защото знае, че за него вече не е безопасно в уж демократична Гамбия. Следват три трудни години в Либия, където го заварва революцията и бяга в Истанбул. Една нощ последва група сомалийци и сирийци, които вървят през гората към България. Изкарва около година по лагерите в Харманли и Пъстрогор, преди да има право да работи. Все още чака да получи статут, въпреки че вече има един отказ. Начинът, по който ДАБ преценява на кого да даде убежище и на кого - не, му се струва повърхностен. "Те знаят, че съм бил студент и съм информиран за ситуацията в Гамбия и затова смятат, че съм измислил историята си", недоумява Муса. 

"Трябва да вярваш. Да приемаш всичко, което ти се случва и да продължаваш с живота си", казва младежът, който се чувства голям късметлия, че е попаднал на свестни съквартиранти, колеги и приятели, които много му помагат и подкрепят. "Най-важното нещо в една държава е да познаваш хора. А те се грижат като семейство за мен."

Мехди инепосилната лекота на малкия бизнес

Мехди Мосадепур и неговата съпруга се опитват да изградят устойчив семеен бизнес въпреки бюрократичните спънки

Фотограф : Цветелина Белутова

В тесните улици зад пазара в "Красно село" се намира салон за красота "Першия" - семейният бизнес на двама бежанци от Иран Мехди Мосадепур и съпругата му Бери. Тяхната история в голяма степен отразява трудностите на всеки малък бизнес в България, но също така е пример за неефективността на програмите, уж насочени към подпомагането на хора като тях.

33-годишният Мехди напуска Иран преди десет години по политически причини. И до ден днешен не иска да говори за това, защото се притеснява от последствията. Там учи архитектура и работи в строителството като технически ръководител и проектант. Със съпругата си се запознава в България. Тя също е от Иран, но е християнка и е била подложена на преследване по религиозни причини. И двамата са получили статут на бежанци в България.

Мехди започва да работи още на втория месец, благодарение на други иранци, при които живее в София. Преживява като фризьор, продавач в магазини "Европа" и в немските магазини TCM, сервитьор и барман в ресторант. Пробва късмета си в Холандия и Чехия няколко пъти, но не среща успех с намирането на стабилна работа. За известно време се връща към професията си - започва в строителна фирма, но постъпването му на работа съвпада с кризата в бранша и когато поръчките намаляват, той е сред първите съкратени. Опитва и да продължи образованието си по архитектура, но на етапа таксите за чужденци са му твърде скъпи.

На една от трудовите борси в Държавната агенция за бежанците му казват за възможността да кандидатства за финансиране на собствен бизнес по европрограмата "Човешки ресурси". Натрупал опит във фризьорските услуги, той решава да опита с проект за собствен салон за красота. Консултантска фирма му помага да разпише идеята си и да подготви документите. Семейството кандидатства за грант от 20 хиляди лева, който е одобрен. Намират локация за салона си. С първия транш от 4000 лева купуват оборудване и освежават пространството. Тогава обаче започват проблемите. Следващите преводи започват да се бавят по бюрократични причини. Отказват да му признаят някои от направените разходи, връщат го непрекъснато заради липсващи дреболии в документите в последния възможен момент. За да може да довърши проекта си, взима заеми от приятели с идеята да им ги върне, когато му изплатят оставащите суми. Но парите така и не идват, а семейството затъва в дългове. Бери работи два дни в седмицата в друг фризьорски салон, а Мехди се занимава с преводи сутрин, за да могат да издържат салона си. "На моменти съм си казвал: отказвам се", признава Мехди. "Идеята е добра, но изпълнението е абсурд. Толкова нерви ми минаха досега. Преди изкарвахме малко пари, но поне бяхме спокойни", добавя той. В трудните моменти разчита на подкрепата на ВКБООН и неправителствени организации като "Мулти-Култи", които разпространяват информацията за техните услуги и им водят клиенти. А иначе Мехди говори чудесен български и казва, че отдавна се чувства като българин тук.