С дъх на шафран и носталгия

Въртележка от хора и истории

"Цар Симеон" е може би най-динамичната търговска улица в София и сменя облика си постоянно. Само допреди две години отсечката беше популярно място за платове, работно облекло, дрехи втора употреба и шивашки материали. На техните пространства сега са изникнали фризьорски салони, арабски магазини, call shop-ове и интернет клубове, пекарни и заведения за бързо хранене (виж инфографиката). Предприемачите често се въртят по протежението на улицата - сменят не само адресите, но и начинанията и това е характерно за културата им на правене на бизнес. Тя толерира поемането на рискове и инициатива - няма проблем да пробваш, да се провалиш, да опиташ отново. Затова и наред със старите търговци, които са тук от зората на демокрацията и свободния пазар, ще срещнете бежанци, дошли с последната вълна, които вече са си стъпили на краката и започват собствен бизнес.

"Отварят, затварят. Ако минете след година, ще бъдат други", усмихва се собственикът на турския ресторант EGE на номер 108 Илхан Елмес. Той живее в България от близо 25 години и неговото заведение е едно от първите на улицата. Тайната на дългото съществуване тук е да накараш клиента да се почувства у дома си, казват от неговия екип - с вкусна храна и добро обслужване. Най-популярният продукт на EGE e телешкият дюнер, над който работи самият Илхан. Заради вече изграденото доверие клиентите му са основно българи, които идват дори по два пъти на ден - в обедната почивка и после за вечеря със семействата си.

Като цяло обаче старите търговци на ул. "Цар Симеон" са все по-недоволни от бизнеса. Те въздишат по 90-те, когато руснаци, сърби, македонци, косовари идваха да пазаруват в София. "После и техните държави се устроиха, започнаха да си доставят стоките сами, а навлизането на големите вериги смачка всички малки търговци", оплакват се те. Годините на голямата печалба са зад гърба им, всички твърдят, че изкарват, за да оцеляват. Рият Ахмад от Сирия, който държи магазина за подаръци и парти аксесоари "Рая", казва, че от 2007 насам оборотите спадат всяка година с 20%, а наемите се вдигат. Сега в зависимост от големината на пространството те варират между 500 и 1200 лева. Петдесет и две годишният месар от Търговище Салим Мустафа се съгласява: "От месец на месец по-зле става. Хората нямат пари." Като доказателство от добрите стари времена на стената в месарницата Салим пази пожълтяла снимка с Жан Клод Ван Дам, когато той снима филм на "Цар Симеон" в края на 90-те. А собственикът на магазина за найлонови торбички "Хайатми" Луай Хауатми си спомня с носталгия за началото на търговията тук - когато всички се занимават със захарни изделия или внос на части втора употреба. Той самият внася сладкиши и шоколади от фабриката на семейството си в Сирия. Тя обаче отдавна е затворила врати заради войната, а на него са му останали само торбичките. Тук е всеки ден от 8 до 7 и се шегува, че е прекарал толкова време на тази улица, че трябва да я преименуват на "Цар Луай". "Работата намаля значително след ремонта на пазара. Клиентите също се смениха", добавя той.

Майсторът-хлебар Исам Абдалах приготвя едни от най-добрите фалафели Фотограф : Цветелина Белутова

Според търговците и старите клиенти местата за интернет и телефонни разговори, които се нарояват през последните години, развалят имиджа на ул. "Цар Симеон". Причината е, че пред тях обикновено се събират младежи на групички, пушат цигари и разговарят на висок глас. Те обикновено излизат от двата хостела в началото на улицата или прииждат откъм "Пиротска" и прекарват дните си около call shop-овете. Никой не може да посочи пример, при който те са предизвикали проблем или конфликт на улицата, но всички смятат, че самото им присъствие прогонва хората. Възрастен ливанец, който похапва фалафел, коментира, че вече не се чувства спокоен да се разхожда и пазарува тук и го обзема чувство на тревога при вида на млади мъже, които безделничат. А търговците наоколо кимат в съгласие, че това им пречи на бизнеса. 

Не при всички, разбира се, нещата изглеждат толкова мрачни. Четирите фризьорски салона по "Симеон" например не се оплакват от липса на работа. Те се държат предимно от иракчани и сирийци, всички научили занаята в собствените си държави. Някои като 34-годишният Набил Хан специализират в мъжко подстригване и поддръжка на бради, други като като 32-годишният Раийд, когото всички клиенти наричат Ради, са много търсени за оформяне на вежди с конец - техника, която се радва на голям интерес от българите. И двамата работят на ул. "Симеон" от повече от пет години и имат лоялни клиенти, сред които, не пропускат да намигнат те, има манекенки, футболист и фолк звезди. Подстригването започва от 15 лева, а оформянето на вежди от 5.

На ул. "Цар Симеон" бизнесът е много личен и изборът къде да пазаруваш обикновено се дължи на човека зад тезгяха. При месаря Аббас Муртада е така. "Има клиенти, които не купуват, ако мен ме няма", казва 48-годишният ливанец. Той е внимателен в почистването на месото и винаги може да те посъветва как да го изпечеш или сготвиш. От него пазаруват много посолства на близкоизточни държави. Телешкото месо е от кланица в село Търнак, Червен бряг, а агнешкото от Нови Искър. Най-много продава телешко месо, като цената му обикновено е около 13-14 лева килограма. Най-трудното в този бизнес, признава той, е да задържиш хората. Текучеството е голямо. "Тъкмо ги обучиш и напускат", вдига рамене Аббас.

Така е на най-шарената търговска улица - постоянна въртележка от хора, истории и проблеми.

Автор : Вихър Ласков Преглед на оригинала