Зануляването на НЕК

Как ще стане излекуването

В резултат на спадащите продажби заради разразилата се през 2008 г. финансова криза и продължаващите плащания за изграждането на АЕЦ "Белене" и ВЕЦ "Цанков камък" още през 2009 г. НЕК влоши дотолкова финансовите си показатели, че отпуснатият само година по-рано заем от 250 млн. евро за строежа на ядрената централа стана изискуем. Тогава на държавната компания й се размина само с повишени лихви. Последваха две години на привидно спокойствие, през които възобновяването на износа на електроенергия и ограничаването на инвестиционните разходи доведе до положителни финансови резултати за НЕК. Но още през 2011 г. разходите за електроенергия от възобновяеми източници, топлофикационни и заводски централи започнаха да набъбват. Тогава обаче премиерът Бойко Борисов даваше указания на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за конкретния процент на увеличение на цените на електроенергията за бита, средно около три пъти по-нисък от прогнозите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

Така се стигна до юни 2012 г., когато цената на електроенергията трябваше да скочи с 15.2% общо за всички потребители. Това запали искрата на протестите през февруари 2013 г., но доведе и до френетично търсене на изход. Популисткият ход беше да се поиска отнемане на лиценза на ЧЕЗ, но по това време се родиха и повечето идеи за ограничаване на проблемите в НЕК. Тогавашният министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев започна да говори за предоговаряне на условията на скъпите дългосрочни договори с ТЕЦ "AES Марица-изток 1" и "ContourGlobal Марица-изток 3", ограничаване на плащанията за топлофикациите, заводските централи и възобновяемите източници на енергия и прехвърлянето на приходите от продажбата на въглеродните квоти към НЕК, за да се компенсират част от разходите на обществения доставчик по задължението му да изкупува зелен ток.

Преглед на оригинала

Тези мерки обаче започват да се прилагат едва сега, когато Добрев е вече председател на комисията по енергетика в парламента. Странното е, че те като цяло бяха възприети и от БСП, която можеше да ги приложи още през 2013 г. Мантрата тогава обаче беше сваляне на цената на електроенергията, защото в нея се виждаше възможност за политическо дълголетие. ДКЕВР три пъти последователно свали цените (първия път още при първия кабинет на ГЕРБ), което обаче увеличи дълговете на НЕК. В резултат на това се блокираха всички плахи наченки на преговори с AES и ContourGlobal, които нямаха намерение да отстъпват от договорите си, без да получат дължимите им от държавната компания пари. По-лошото е, че социалистите позволиха да бъдат превзети отвътре от хора, които прокарваха собствените си интереси. Както стана ясно миналата година, в десетката на компаниите, на които НЕК е плащала задълженията си най-редовно, бяха два ТЕЦ-а, свързвани с тогавашния изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг Георги Христозов, и още четири, свързвани с Христо Ковачки. Така дори смислените мерки на кабинета на Пламен Орешарски - като ограничаване на преференциалните плащания към ВЕИ до работните часове, одобрени им от ДКЕВР (гарантиращи нормалното изплащане на инвестицията), което сви разходите на НЕК за зелена енергия с около 10%, потънаха в съмнения за корупционни сделки. 

Сделката с "американците"

Най-сложна ще бъде сделката с т.нар. американски централи. В петнадесетгодишните споразумения на ТЕЦ "AES Марица-изток 1" и "ContourGlobal Марица-изток 3" за изкупуване на енергията им са заложени твърди плащания, за да могат инвеститорите да възвърнат вложенията си. Това оскъпява тяхната електроенергия неимоверно - "AES Марица-изток 1" е двойно по-скъпа от средната цена на пазара. През 2014 г. една четвърт от разходите за електроенергия, които НЕК прави, за да снабдява битовите потребители и малкия бизнес, са за покупки от двата ТЕЦ-а. 

Първоначалното предложение на правителството е било те да намалят цената за своята разполагаемост с 30 и 20% за AES и ContourGlobal, съответно. Това би довело до 163 млн. лв. спестявания на година за НЕК (изчисленията са на базата на финансовите модели на двата ТЕЦ-а). Двете фирми са отвърнали с контрапредложения за 10% свиване на цените. След това офертата от американските компании е била модифицирана - ако НЕК им изплати дължимите за последните две години 600 млн. лв., те биха могли да направят и по-добро предложение. Според запознати с хода на преговорите процентът е малко по-висок, но правителството настоява за по-сериозно намаление на цените в следващите няколко години, като AES и ContourGlobal бъдат компенсирани по-късно. По-сериозни идеи за преструктуриране на задълженията на двете компании към кредиторите, което може много по-сериозно да промени цената на тяхната електроенергия, засега не са били обсъждани. В момента валутните и лихвените хеджове по кредитите на AES и ContourGlobal, с които са финансирани двата ТЕЦ-а, на практика удвояват техните финансови разходи.

Това, което е сигурно - че държавата ще гарантира заем, най-вероятно от БЕХ, с който да се покрият дълговете към AES и ContourGlobal. За да се осъществи сделката обаче, двата инвеститора са поискали да видят и цялостен план, за да има гаранция, че в бъдеще НЕК ще си плаща сметките (което всъщност е много добра новина за държавната компания). Източник, близък до преговорите, твърди, че едно от условията е било държавата най-накрая да санкционира ТЕЦ-овете, които не изпълняват екологичните норми.

Проблеми за Ковачки и "Енерджи маркет"