Слънчев износ

Според представители на сектора между две и три хиляди българи работят по инсталирането на фотоволтаични системи в чужбина. Така за последните години, ако български фирми са изградили около 350 мегавата фотоволтаични паркове в България (останалите 650 са от чужди фирми), то в световен мащаб те са построили близо 3 хил. мегавата. Ако допреди три години родното присъствие във възобновяемата енергия се свеждаше най-вече до балканския регион, то напоследък местните компании започнаха да отправят взор все по надалече и при това все по-успешно.

Причините за инвазията всъщност са сбор от няколко фактора. На първо място, тя е резултат от налагането на ограничения в сектора на възобновяемата енергия в България. Когато това се случи през 2012 г., фирмите, работещи в този сектор, имаха два варианта - или да се откажат, или да намерят друг начин да приложат натрупания опит. Тези, които избраха втория, в момента се развиват успешно, изграждайки фотоволтаични паркове от Македония до Близкия изток, Чили и Япония. Ключово предимство, естествено, е и цената на труда.

Теория и практика на успеха

Един от парадоксите на износа на български опит в чужбина е, че успяват основно компании, които са били малки в България. Големите дружества, които се опитваха да участва в целия процес на изграждането на фотоволтаични паркове - като инвеститори, цялостни изпълнители и дори производители на оборудване, имат по-скромен успех. На практика подизпълнителите на големи чужди компании или просто служители в тях използваха натрупаните си контакти и спечеленото доверие у партньорите си. Един такъв развъдник на успешни предприемачи е германската Juwi. И когато фотоволтаичният бизнес изгря в други страни, много български фирми продължиха да работят с партньорите си от България.

Сред компаниите обаче има голямо разслоение. Едни се занимават само с инсталиране на оборудването, докато другите се опитват да поемат целия процес по проектирането, строителството и пускането в експлоатация на възобновяемите мощности. Други пък се специализираха в изграждането на самото оборудване, с което България не може да се похвали в много сектори.

Не е rocket science, но...

"Първият проект, който ни възложиха, беше за 5.5 MW. Тръгнахме с малко хора и ентусиазирано, може би и с малко късмет, но видяхме, че нещата стават. Нашите партньори в чужбина одобриха работата ни и ни възложиха още четири проекта. Очакваме до края на годината да сме построили 50-60 MW слънчеви централи", разказват Генади Илиев и Симеон Далев, основателите на "СиГ солар". Фирмата работи като подизпълнител за две британски компании и за половин година съществуване те изграждат 20 мегавата фотоволтаични паркове във Великобритания.

Според двамата предприемачи има български фирми с по 300-400 работници в чужбина, но средно те работят с между 50 до 100 души. В този сектор има много български, румънски, испански и гръцки компании. Строителството на фотоволтаични централи "не е rocket science (от англ. - космическа наука), но има своите специфики и ние в България имаме предимство с натрупания опит", добавя Генади Илиев.

Освен като подизпълнители по изграждането български фирми предлагат и инженерното проектиране на фотоволтаични паркове, които се строят по света. Такава е Renergy, която прави дизайн на соларни паркове за фирми във Великобритания и Япония, скоро в Южна Америка и Близкия Изток. Един от основателите на Reenergy e бившият председател на Българска фотоволтаична асоциация Никола Газдов. До средата на миналата година той е директор бизнес развитие в Източна Европа за една от водещите фирми в изграждането на фотоволтаични паркове – немската Juwi. "Нашето предимство е, че сме работили за Juwi и сега прилагаме опита си и натрупаните контакти", обяснява Газдов. "Българските компании са адаптивни, имат опит и са изключително конкурентни", обяснява факторите на успеха той.

Газдов обяснява, че в работата си ползват само български инженери и проектни екипи. "Част от работниците за 4-5 месеца изкарват пари колкото за цяла година, докато проектантите са по-високо платени", коментира той.

Големите

Някои български фирми, макар и подизпълнители, могат да се похвалят със значителен обем от работа, който извършват по международни проекти. Една от причините за този успех е, че те са работили в България с големите в бранша. Затова не е учудващо, че благоевградската "Хидроенергийна компания" (ХЕК), собственост на Владимир Табутов, Иван Чапов и Кирил Чапов, има изградени повече от 368 мегавата фотоволтаични паркове по света. В компанията работят над 350 служители и имат представителства в Гърция, САЩ, Великобритания и Чили.

Историята на ХЕК започва с изграждането на ВЕЦ в България. През 2006 г. тя разширява дейността си и към фотоволтаични паркове като подизпълнител на големи компании. ХЕК може да се похвали с изграждането на най-големия соларен парк в Чили, (100 мегавата), от които ХЕК изпълнява 62 мегавата като главен подизпълнител на американската Sunedison. Дейностите на българската фирма включват изграждане на метални конструкции, тракерни системи, електроинсталация, геодезически работи и тестове на централата. ХЕК има успешно реализирани проекти и в Англия, а един от последните е изграждането на 25 мегаватова фотоволтаична централа във Франция като подизпълнител на Juwi.

Друга фирма, която има множество изградени проекти като подизпълнител както на фотоволтаични, така и на вятърни паркове, е PV Consult. От сайта на команията става ясно, че в периода 2008-2013 г. тя има изградени около 330 мегавата вятърни паркове. Първите проекти на PV Consult са в България, като сред тях е и най-голeмият вятърен парк, собственост на американската AES в Каварна. През 2013 г. фирмата изгражда 58 мегавата за вятърни генератори в Германия и Австрия като подизпълнтел на Alpine Еnergie. През 2012 г. компанията започва и фотоволтаични паркове основно в България и Румъния. Има проекти и в Италия и Германия. В момента работи по паркове в Мароко, Албания, Румъния, Украйна и други, а в близко бъдеще се надява да си осигури работа в Сърбия, Македония и Южна Африка.

Можем и сами

"Соларпро холдинг" (в който мажоритарно участие има издателят на в. "Капитал" Иво Прокопиев) също се занимава с изграждането на фотоволтаични паркове. Отличителното при тази компания е, че тя осигурява цялостното изграждане на проектите и няма опит като подизпълнител. "Ние започнахме с външни пазари от 2012 г. Тогава държавата наложи ограничения в сектора на възобновяемата енергия. В същото време в Македония и Румъния имаше благоприятни условия като преференциални тарифи и политиката на фирмата беше да търсим развитие към външните пазари", коментира Фридрих Катцер, изпълнителен директор на компанията.

Така "Соларпро холдинг" основава свой клон в Македония, където започва работа по проект за фотоволтаична централа от 1 мегават, който включва пълно проектиране, доставка на оборудване, изграждане и последваща поддръжка на съоръжението. В момента компанията вече имаме изградени 3 мегавата в Македония и 3 в Румъния.

"Вече втора година изучаваме пазарите в Албания и Турция. В Албания предстои да бъде приет закон, който да стимулира развитието на възобновяемата енергия. Там до момента няма нито една инсталирана централа, а в Турция този процес започна преди три години, когато там приеха съответния закон, има преференциална тарифа и много добри климатични условия, развита икономика, недостиг на електроенергия и възможност за продажби на свободния пазар", обяснява перспективите за развитие Катцер. "В момента очакваме резултатите от няколко търга, които се провеждат в Йордания и Ливан, в Северна Африка и по-специално Египет, където има добри условия", допълва той. Катцер обяснява, че този процес не е по-силите на всяка фирмиа, тъй като изисква доста големи средства и сериозна предварителна подготовка.

Висш пилотаж

Това може да се каже за фирмите, които произвеждат оборудването за фотоволтаичните паркове. "Фирма "Електроинвент" от много години работи в няколко направления в соларния бизнес. Едното е производството на оборудване за PV централи, като за периода 2011-2012 г. е доставила оборудване за соларни инсталации, изградени от български фирми в България с мощност повече от 40 мегавата", обяснява Юлиян Торчанов, управител и основен акционер във фирмата.

Наскоро "Електроинвент" подписа лицензионен договор за производство на централни соларни инвертори от гамата SOLO.  "С такива инвентори са реализирани проекти в България, Румъния и Македония, които са с обща мощност около 110 мегавата. Основната част от тях са в България", посочи той.

"Сега нашият фокус е да доставяме инвертори и оборудване, както и да правим сервизна дейност в регионите, където този бизнес (бел. ред. възобновяемата енергия) се развива", коментира Торчанов. По думите му такива перспективи има в Турция, някои бивши руски републики, Северна и Южна Африка, Южна Америка и Далечния изток. "За съжаление поради нашите балкански синдроми нещата в Румъния се затвориха, в Македония също пазарът е ограничен, а в Сърбия се очаква този бизнес тепърва да се развива", допълва той.

"Фирмата ни изнася конструкции за изграждане на фотоволтаични паркове, имаме проекти във Великобритания, Австрия и Румъния. В Румъния сме работили и като EPC контрактори (т.е. отговорни за цялостното изграждане на съоръжението - бел. ред.)", казва Никола Николов от МАТ ООД. Компанията често изпраща работници в командировка и дори поддържа няколко машини във Великобритания.

Пловдивската "Филкаб" АД също произвежда собствено оборудване и участва като подизпълнител и основен изпълнител на фотоволтаични паркове. От компанията разказват, че през 2010 г. започват да развиват дейност като производител на инвентори и трансформаторни станции за SMA Solar Technology АG – водещ немски производител. През 2012 г. пък завършват соларни проекти с обща мощност от 30 мегавата като главен изпълнител, а като подизпълнител и доставчик над 80 мегавата. Страните извън България, в които работят, са основно Румъния, Македония и Кипър, като се надяват да спечелят проекти и в Турция. Това, което помага на "Филкаб" да се развива на тези пазари, е, че имат свои дъщерни компании там, които предлагат комплексни решения в областта на енергетиката и фотоволтаичните проекти. За обема на работата може да се съди и от работниците, които фирмата поддържа - само в България работят над 300 души.

Така въпреки грешките на растежа на сектора на възобновяемата енергия в България - като прекалено бързото изграждане на нови мощности и неефективната система за подпомагане, поне няколко хиляди души в България намериха нова сфера за изява. И запазват опит до момента, в който ситуацията на енергийния пазар се нормализира и фотоволтаичните или вятърните централи няма да са средство за бърза печалба, а метод за допълнителен доход на всяко семейство с покрив над главата.