Кланица за дребен бизнес добитък

Кой плаща за брака

Сред спорните нови забрани в проекта е тази за връщане на храни от търговеца към производителя, като изключение е предвидено само за случаите на изтегляне на продукция от пазара. Мотивът на законодателя е, че е имало случаи, когато след връщане на продукти с изтичащ срок на годност те са преработвани или препакетирани наново (публична тайна е, че говорим за месо). Производителите обаче казват, че в така написаното определение попадат и редица случаи, които са стандартни за търговската практика. "Остава недоизяснен въпросът как ще се компесират загубите ни в случаите на допусната грешка при доставката, когато продукцията отговаря на изискванията", се казва в становището на организациите от сектора. Факт е, че така разписаните текстове задължават търговеца да унищожи дори и напълно годна храна при всякакви търговски ситуации (грешка в етикета, объркано количество на заявката, артикул, различен от поръчания и т.н.)

Забраната за "обратен ход" на храните все пак може да бъде спазена при зареждането от производител директно към търговска верига, като бракът само бъде показан на доставчика, приспаднат от сметката му и унищожен. Изцяло извън закона обаче остава практиката за бракуване на стока от малките магазини, които се зареждат през дистрибутор. Обикновено посредникът събира негодната за консумация стока (с изтекъл срок и преждевременно дефектирала), транспортира я обратно до склада си, а производителят я прибира оттам. След като магазинът няма право да връща, а дистрибуторът да прибира брака, то на каква база производителят ще разбере дали сумата, която му се приспада от плащането, отговаря на обявеното количество проблемна стока? Обикновено самите магазини отказват да зареждат стока, ако доставчикът не поеме финансова отговорност за брака, а при продукти с кратък срок на годност той може да е сериозен процент.

Още по-сложен е въпросът с хранителните добавки, които според новия проект също преминават на контрол от агенцията по храните. Тъй като основният им канал на продажби са аптеките, до момента фармацевтите имаха възможност да върнат обратно за унищожаване при търговците на едро и производителите партидите с изтекъл срок на годност. Сега тя отпада.

"Мен лично ме притесняват и изискванията за дарение на продукти", коментира Eлена Тодорова от адвокатската кантора Schoenherr (със солидна експертиза в бизнеса с храни). В настоящия проект е записано, че годните храни, при които са открити нарушения, трябва да бъдат дарени. "Принципно дарението е резултат на свободната воля на дарителя и не би трябвало да има такъв императив", каза тя.

Силно недоволство предизвиква и забраната за продажба по интернет на храни от фирми, които нямат и собствен реален обект. Тази мярка ще засегне набиращите скорост напоследък домашно приготвени сладкиши и други, както и фирмите - доставчици на хранителни продукти по домовете.

Още търговия с бележки

Сред въведенията, които предвиждат просто още плащания на такси и контрол за фирмите, е и това, според което всички превозни средства, транспортиращи храни, напитки и добавки, да получават разрешителни от агенцията по храните. Големите сдружения в сектора вече възразиха срещу мярката. Обясненията на агенцията как точно ще се извършва контролът върху микробусите и камионите в страната пък засега са доста неубедителни. Според директора на агенцията Йордан Войнов например, когато инспекторите й отидат на проверка на пазар "и видят стара лада, в чийто багажник е натоварена продукция за продажба", ще изискат и регистрацията й. "Имайте предвид, че получаваме постоянно сигнали в агенцията за такъв превоз", твърди Войнов.

На практика до момента фирмите, които превозват повечето храни (не и напитки и добавки) трябваше да имат разрешително от агенцията. То обаче се издаваше за фирмата независимо колко микробуса или камиона има и таксата беше една. Сега за всяко превозно средство се събира отделна такса, а предложението е това да важи за всички, независимо каква храна или напитка карат. Отделен е въпросът, че въпросната бележка се издава срещу талон на автомобила, без дори елементарен преглед на състоянието му. Контролът пък е от агенцията, а пътните полицаи би трябвало да викат инспекторите й, ако проверен от тях микробус няма "санитарно" - практика, която избива в най-обикновена корупция.

На всяка манджа - агенция по храните

Друг странен текст в проектозакона е, че агенцията по храните ще участва в комисиите, одобряващи новопостроени обекти, свързани с производство и търговия с храни и обществено хранене. В момента издаването на акт за ползване и без това отнема месеци, а инвеститорите трябва да чакат одобрение от множество институции. Добавянето на още една администрация допълнително ще утежни и без това тромавите процедури. Според Йордан Войнов обаче целта на участието в тези процедури е свързано с правилата за разделение на помещенията: да не се "кръстосва" пътят на храната. По думите му има различни изисквания за стаите, където се съхраняват отпадъци, и за почивка на персонала например, заради което и агенцията трябва да участва в тези комисии.

Кланица на края на града

Най-широк медиен отзвук досега получи предложението да бъде забранено клането на едри животни в дворовете. Идеята е общините да създадат места, които да се ползват за тази цел, които ще са с по-облекчен режим на регистрация. Срещу нея вече се обявиха животновъдите, според които в страната има само 90 кланици, а няма гаранции, че общините ще направят пунктове по места. Против е и асоциацията на месопреработвателите, според която този облекчен режим ще създаде сив сектор в самия кланичен бизнес. Недоволни са и в сдружението на общините, които обвиниха министерството, че им прехвърля несвойствена за местните власти дейност. Всъщност земеделският министър оправда мярката с изискване на ЕС. Найденов твърди, че е "отлагал, колкото може" въвеждането й в България, но страната вече е заплашена от наказателна процедура от Брюксел, ако до март не представи план за действие по проблема. Според няколко независими източника на "Капитал" обаче няма изрично изискване от ЕК да се въведе подобна забрана. Това, което главната дирекция по здравеопазване е поискала от България, е свързано с хигиенни изисквания към съхранението и обезвреждането на животинските отпадъци, както и покриване от определен норматив от проби, свързани със заболяването луда крава - нещо, което България не е изпълнила. До редакционното приключване на броя от земеделското министерство не предоставиха регламент или някакви писмени указания от ЕК, според които трябва да бъде въведена забрана. Директорът на агенцията по храните Йордан Войнов пък коментира, че тя е единственият начин да се вземат достатъчен брой проби, както и да се покриват изискванията за обезвреждането на животинските отпадъци.

И малко повече нули

Както си му отива, новият проект въвежда и редица нови глоби, а други се повишават в пъти. По принцип логиката би трябвало да бъде, че санкцията отговаря на тежестта на нарушението. В случая обаче не е така. Предвижда се например санкция от 100 хил. лв., ако мандра, заявила, че работи само с мляко, е произвела и продукти с растителни заместители. Същевременно глобата за нерегламентиран цех за производство е едва 3500 лв., което поставя въпроса защо легалният производител с нарушение е заплашен от в пъти по-голямо наказание от този, който е изцяло в сивия сектор. "Представете си, един производител на хляб в малка селска фурна го заплашва глоба от 3500 до 10 хил. лв. за непопълнен чек лист за хигиена. Той не може да плати глобата и просто ще даде на инспектора 200 - 500 лв., за да не му съставят акта", се казва в изявлението на големите браншови сдружения. Няма и санкции за контролните органи в случаите, когато превишават правата си или издават неправомерно документ.

Всяка норма - за три дни

Проектът за промени в закона вече разбуни духовете в хранителната индустрия. Големият проблем обаче е, че той е само част от поредицата непрекъснати нови инициативи на земеделското министерство, които струват пари, усилия и време на бизнеса, без да дават конкретен резултат за никого. Производители и търговци дават примери с промяна на правила само в рамките на 2-3 месеца, които костват различни такси и инвестиции. И макар в случая с храните да не говорим за най-дългосрочните инвестиции, като например при телекомуникациите или енергетиката, то някаква предвидимост на средата все пак би трябвало да има. Вместо, както каза един животновъд, "ние, разберете, вече сме в нарушение само защото дишаме".

Разбира се, че производството и търговията с храни се нуждае от някаква регулация. Прекалено голямото количество забрани и изисквания обаче са точно толкова вредни, колкото и липсата им. Най-очевидният ефект от всички тези предложения ще е увеличаване на дребната корупция. Ако бъдат приети, почти неизпълнимите правила и високите глоби не само ще направят живота на компаниите в този сектор черен, но и ще станат прекрасна хранителна среда за злоупотреби. И то от този тип, който най-много изкачва България в класациите за корупция - дребното, всекидневно даване на на рушвети от много хора.