Растежът на икономиката се ускори до 2.9%

"Може да се предположи, че оживлението на трудовия пазар през първата половина на годината вероятно най-накрая е дало увереност на домакинствата и е засилило тяхното текущо потребление", смята Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ).

В периода юли – септември цената на петрола сорт брент се задържа твърдо под 50 долара за барел. Макар и със закъснение от около месец и половина, цените на горивата в България също тръгнаха надолу. В рамките на тримесечния период дизелът и масовият бензин поевтиняха с около 25 ст. Това оставя повече разполагаем доход в домакинствата и бизнеса, който пък се използва за потребление на други стоки и услуги.

Държавна подкрепа

Данните за изпълнението на консолидирания бюджет към края на септември показват, че разходите на правителството растат с бързи темпове. Към края на деветия месец държавата е похарчила с 500 млн. лв. повече спрямо същия период на предходната година. Към края на второто тримесечие преизпълнението беше с 250 млн. лв. Това означава, че в рамките на третото тримесечие ръстът е почти толкова, колкото през първото полугодие.

От данните за третото тримесечие и ревизиите на предишните два отчетни периода се вижда подкрепата на правителството към ръста на икономиката. Така наречените корективи (нетно платените данъци минус субсидии) са нараснали с 13% и вече съставляват около 15% от целия БВП. Числото е движено от ръста на приходите от ДДС и акцизи. По данни от Министерството на финансите и при двата вида непреки данъци годишното нарастване е близо 12% през третото тримесечие. Връзката между събираемостта на тези два вида косвени данъци се вижда и през първото и второто тримесечие, когато корективите и данъците растат с около 10-11%.

Предвид очакваното ударно харчене на правителството в последното тримесечие данните за БВП вероятно ще получат поредната доза "допинг" от бюджета. "Нищо чудно така брутният вътрешен продукт да нарасне с темп около 2.5-2.7% за тази година, т.е. над последните прогнози както на правителството, така и на външни наблюдатели (ЕК, МВФ). Въпросът обаче е дали това "помпане" на икономиката е устойчиво и на каква бюджетна цена под формата на дефицити и дългове идва то", смята Николова.

Проблеми при износа

Лошите новини през третото тримесечие са основно по линия на износа. Вижда се, че след двуцифрения растеж през първото тримесечие следва постоянно забавяне. През третото тримесечие годишното покачване е с едва 2.6%. Растежът на вноса е 1.2%. Той също се забавя, но със значително по-бавен темп. Външнотърговското салдо все още е положително, но ако сегашната тенденция при вноса и износа се запази, това ще започне да има негативен принос към растежа на БВП.

Статистиката сочи, че забавянето на китайската икономика вече се отразява и върху България. Данните за износа към края на септември показаха, че експортът на мед се е свил с над 6% на годишна база, а това е една от основните суровини, които страната ни продава на азиатската държава. Друг ясен сигнал, че няма да бъдем подминати от световните икономически проблеми, е спадът при житните култури – с около 5%. Тук освен проблемите на Китай отражение имат и икономическите проблеми в Русия и Украйна.

"Бизнесът вече усеща забавянето и износът намалява. Има голяма несигурност при поръчките и планирането за следващата година", коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Според него освен външните фактори българската икономика ще страда и от някои административни решения. "Освен външните проблеми има и някои вътрешни. Такъв например е скокът на цената за електроенергията за индустрията и постоянното повишаване на минималната работна заплата, която в рамките на 12 месеца и 1 ден ще скочи с 24%", обясни Велев.

Разочароващо в данните е продължаващото свиване на общите инвестиции (вътрешни и външни), макар и с по-бавен темп спрямо предходните тримесечия – с  0.9% през третото спрямо спад от 1.2% през второто и 1.9% през първото.