Има ли заплаха за България

Анализите показват, че противно на очакванията заплахата от бежанци от Сирия е значително по-малка от тези, които идват от Афганистан. Причината е, че афганистанските бежанци  са предимно от райони, които са се присъединели към ИДИЛ.

От началото на възхода на "Ислямска държава" е имало едва два случая за подозрения за участие в радикалните групировки в Ирак. Първият е бил на бежанец, който е бил изгонен от държавата, вторият е на роден в България арабин. И за двамата обаче няма пряко доказателство, че са участвали в някакви действия, тъй като дирите им се губят някъде в Ирак.

Според анализите на службите по-голям проблем представлява проповядването на ислямистки екстремизъм сред ромските общности. Дори не толкова официалните джамии, колкото малките молитвени домове, които се организират в апартаменти и малки помещения, неизвестни на службите. В ДАНС имат информация, че пазарджишки роми са подпомагали логистично джихадисти, които са минали през страната ни за Турция - основно превоз и подслон срещу заплащане. Тези факт е обезпокоителен, защото очевидно има хора от тези гета, които са във връзка с радикални мюсюлмани.

Проблем също представлява и преминаването през територията на страната на джихадисти. Вече има задържани няколко такива, но откриването им е трудно, защото те използват документи на държави от Европейски съюз, които по принцип не подлежат на проверка вътре в рамките на съюза. Освен това джихадистите използват не само конвенционалните пунктове, а и каналите за нелегален трафик както към Турция, така и към Сърбия.

Притеснения предизвиква и фактът, че над 900 ислямски бойци са се върнали в Западните Балкани, след като са се сражавали за ИДИЛ. Те са основно от Босна, Косово, Западна Македония, Албания и Санджак. Затова не е чудно, че има информация за подготвяни атентати в Косово например, а само преди два дни в Сараево радикален мюсюлманин застреля двама военни и рани друг, а после се самовзриви. Докато няма информация за остри мероприятия спрямо цели в България, страните около нас обаче са силно застрашени. Другата близка цел за ислямистите и от ИДИЛ, и от ПКК, и от лявата радикална екстремистка групировка "Революционна народно-освободителна партия-фронт" (РНОПФ), които са структури със сериозен потенциал за извършване на терористични атаки, е Турция. Изводите са, че средата около България е значително по-застрашена от терористични нападения.

В плановете на ИДИЛ са всички държави, които са свързани с конфликта както в Европа, така и на Арабския полуостров. Има информация за подготвяни атаки към Франция, Англия, Испания, Италия и Косово.

Вероятността за пряко участие на страната ни във военна операция срещу ИДИЛ за момента е пренебрежимо малка и в сферата на теоретичните разсъждения. Това обаче не означава, че България няма да има своето макар и малко място в набиращата инерция криза с радикалното парадържавно формирование на територията на Сирия и Ирак. "Винаги съм декларирал, че сме страна, която не воюва и настояваме по дипломатически път да се решат тези проблеми. Защото, когато пращаш самолети и ракети, не можеш да очакваш мир от другата страна", директно заяви министър-председателят Бойко Борисов пред журналисти в четвъртък. Изказването му идва, след като Франция реши да поиска помощ по линия на чл. 42, ал. 7 от Лисабонския договор, който играе ролята на конституция на ЕС, вместо да активира чл. 5 от устава на НАТО, според който нападение срещу една държава се третира като нападение срещу всички.

Важният момент тук е, че отбранителната процедура на евросъюза до момента не е била активирана и че конкретните ангажименти между Париж и останалите страни ще се уточняват на двустранни начала. За сметка на това задействането на чл. 5 на НАТО би довело след себе си директни ангажименти за всяка държава в алианса, включително и за България. При подобен сценарий в рамките на един месец 28-те страни членки трябва да сглобят т.нар. Сили за отговор на алианса (NRF) – военна сили, чиято численост тази година бе увеличена от 13 на 40 хил. души в резултат на кризата в Украйна. В този случай България би имала задължение да осигури за нуждите на колективната отбрана една механизирана бригада от среден тип от Сухопътни войски (от порядъка на 2-3 хил. души) с авиационна и военноморска поддръжка. Дежурства за нуждите на NRF дават съответно 61-ва Стрямска и 2-ра Тунджанска механизирана бригада като се редуват на всеки 12 месеца. Към момента пловдивската 68-ма бригада "Специални сили" няма ангажимент нито към тази ротация, нито към новосформираните натовски сили за незабавно действие VJTF, които трябва да са способни да бъдат разположени в рамките на два до три дни след началото на евентуална криза.

За целите на коалиционните операции армията ни разполага с шест усилени батальонни бойни групи, сертифицирани по стандартите на НАТО. Обществена тайна е обаче, че Сухопътни войски страдат от хроничен недоимък на изправна бойна техника и могат да използват едновременно едно, максимум две подобни военни формирования. Затова армията поддържа готовност за участие в многонационални съюзнически и коалиционни операции зад граница един усилен батальон до около 1000 души с периодични ротации на личния състав. Военноморските и Военновъздушните сили от своя страна пък трябва да могат да осигурят за съюзнически мисии транспортна авиация (със самолетите Spartan) и една фрегата в рамките на шест месеца годишно. Освен това ВВС трябва да поддържа в постоянна бойна готовност изтребителите МиГ-29 и МиГ-21 в рамките на Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на Северноатлантическия алианс. Тези самолети обаче не могат да бъдат използвани извън територията на България, тъй като нямат системи за разпознаване "свой-чужд" и могат да бъдат обект на приятелски огън.

Едва ли обаче Франция ще поиска от България използването на някой от гореописаните компоненти от въоръжените ни сили срещу ИДИЛ. Властите в Париж вече ясно дадоха да се разбере, че предпочитат да консолидират собствените си военни ресурси за евентуална бъдеща операция в Сирия и Ирак, като бъдат заместени от съюзнически сили в други региони на света. В момента Франция има над 13 хил. военнослужещи в държави като Мали, Централноафриканската република, Джибути, Ливан, Косово и т.н. В случай на сухопътна мисия към страната ни евентуално може да бъде отправено искане за използване на военномедицинския отряд за бързо реагиране и ресурсите на Военномедицинска академия, които също са сертифицирани за коалиционни операции на НАТО.