Банкоматите, които плачат

Един работен ден е от около 12 часа,  разказва белгийският полицай и уточнява, че едно "посещение" струва 80 евро. Те трябва да имат минимум четирима клиенти, за да си платят таксата за витрината и охраната. Всичко над това делят със сводника си.

Полицаите разказват, че успяват да се намесят тогава, когато едната от двете страни е недоволна, а поводи за това има много. Сводниците налагат дисциплина "силово" - никакво пушене по време на работа или говорене по телефона, в противен случай се стига до физическа саморазправа. Когато момичето е болно, или трябва да работи, или да плати от себе си на сводника. По сметката й се трупат всевъзможни глоби, заеми и лихви, които правят връщането невъзможно.

Полицията чака момента, в който жените няма да издържат и ще разкажат за всичко това.  Докато трае разследването, белгийските власти подслушват телефони и събират финансова информация - за преводи към България, за начин на живот. Това може да продължи с години. Такъв е и случаят, който е изпратил (за пореден път) белгийските власти в Сливен.

На другия ден, в 8 сутринта, белгийските офицери са пред полицията в Сливен, където трябва да се уточнят последните подробности около акцията. "Обектът" на техния интерес живее в къща в квартал "Комлука". Около 30-годишен, той е второ поколение сводник - неговият баща е развивал такава дейност в Германия. Два дни по-рано е издадена Европейска заповед за арест срещу него. Въпреки че разследването е в Белгия, претърсването на дома се извършва от български следовател и полицаи. Белгийските им колеги са тук, за да ги насочват какви вещи трябват да бъдат иззети - компютри, телефони, документи за парични преводи от чужбина. Те ще присъстват и на първоначалните разпити на задържания, който след няколко седмици най-вероятно ще бъде екстрадиран за Брюксел, където ще бъде изправен пред съд.

От Сливен до Брюксел

Само на една улица в квартала на "Гар дьо Норд" в Брюксел има над 150 българки - малко повече от 1/3. Останалите са предимно от Румъния и Албания. Около 20% от тези момичета идват от Сливен, разказват полицаите.

Преди няколко години техният брой е бил значително по-голям. "90% от момичетата бяха българки, а 90% от тях - от Сливен", обяснява изследователят Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Защо? "Има трайна връзка между Сливен и Брюксел и Грьонинген в Холандия", обяснява експертът и нарича този феномен "градове резервоари", като дава пример за други подобни връзки: "Пазарджик - Хамбург, Добрич - Страсбург и т.н." Според него това се дължи на изградени преди годините връзки. Ударното навлизане на пазарите в Западна Европа става след отпадането на ограничението за пътуване в Шенген. "Тогава в Брюксел се беше получил вакуум, защото властите бяха освободили пазара от албанските сводници заради бруталното насилие, което те използваха", разказва изследователя от Центъра за изследване на демокрацията. 

Той дава демографската картина в Сливен: "Град от 80 хил. жители, половината от които са жени. От тях около 17 хиляди са на възраст 17 - 35 години. По данни на полицията в града има около 500 сводници. Ако всеки от тях има по две момичета, това означава, че 1 на всеки 15 жени е била трафикирана." Генерираните от проституцията обороти се инвестират обратно в схемата, други се насочват за корупция, която гарантира спокойствие: "На местните избори видяхме насочване на средства от подобна дейност за купуване на гласове" коментира Безлов.

Какъв е профилът на тези момичета? Най-общо казано - нисък социален статус, проблемно семейство. По-малко от половината са от ромски произход. Образованието няма значение - сред момичетата има такива с висше, други - завършили елитни гимназии. Общото е търсенето на по-добър живот. Някои от тях заминават с ясното съзнание какво точно ще правят, други са заблудени, но и двете групи се сблъскват с реалността на място - дългият "работен ден", насилието, заплахите.

Срещаме едно момиче, успяло да се измъкне от трафик, след като е било принудено да работи във Виена. Озовава се там малко след като е навършила 18, излъгана преди това от "ученическата си любов", че ще работи като сервитьорка. Ще я наречем Надежда. Днес е на 21 години. Настанена е от половин година в един от няколкото кризисни центрове, поддържани от неправителствена организация и финансирани от държавата. "Нямаш пари, нямаш документи, не знаеш езика. Заключват те в една стая и ти дават време за избор, но всъщност избор няма", разказва тя, докато прегръща деветмесечната си дъщеря, родена по времето, когато е била "в трафик". Нарича бременността си късмет, защото й е помогнала да се измъкне.

Надежда е една от стотиците подобни истории. Според секретаря на Национална комисия за борба с трафика на хора Камелия Димитрова за една година около 500 души са идентифицирани от правоохранителните институции като жертви на подобни мрежи. Останалите, по оценки на изследователи десетки хиляди момичета, нямат това качество официално. Но имат друго - на банкомат, защото именно така ги възприемат сводниците им.