Земеделие: Под знака на субсидиите и пазарната несигурност

Мерките за модернизация на фермите и покупка на техника, създаване на стопанства на млади фермери и за преработка, по които се подаваха проекти през изминалата година, предизвикаха голям интерес. Желаещите да получат финансиране за модернизация бяха заявили проекти за над 1.2 млрд. лв. при отпуснат бюджет от едва 150 млн. евро. През 2016 г. ще бъдат отворени още 16 мерки от ПРСР и вероятно интересът отново ще бъде голям. "Това, което все пак не видяхме при програмата и което е новост в този период според хоризонталните приоритети, поставени от Брюксел, е кооперирането и интегрирането на производителите, насърчаването на късите вериги на доставка и финансовите инструменти, с които да се подпомагат кандидатите", обяснява Тодоров. В този контекст 2016 г. ще постави и ПРСР пред нови предизвикателства.

Бум при зеленчуците и криза при млякото

Ефектът от приоритетното насочване на субсидии по ПРСР и поощряването на някои сектори (като плодове и зеленчуци, животновъдство, етерични култури, биоземеделие) няма обаче да се усети през 2016 г. "Ако това изобщо се случи, българският пазар ще започне да се връща към местните плодове и зеленчуци едва в следващите 2-3 години", казва Тодоров. И през идната година обаче по-осезаемо ще се разширяват площите на зеленчукопроизводителите, а също ще се засилва навлизането в нишата на някои зърнопроизводители, които отделят площи за градини. Ще се създават и нови овощни насаждения.

Според Тодоров най-трудна 2016 г. ще бъде за животновъдството, което ще продължи да изпитва проблеми. Млечното говедовъдство в страната пострада сериозно от падането на квотите за мляко в ЕС, от една страна, и от наложеното руско ембарго на европейските продукти, от друга. Вследствие на тези две събития цените на млякото спаднаха драстично, а тази тенденция ще се задълбочава. "Преработвателите обявиха, че цената на млякото ще бъде 0.40–0.45 лв. през лятото. В момента тя е 0.55–0.60 лв., а по това време миналата година беше около 0.75 лв.", казва Рангел Матански, управител на сдружението "Фермерско мляко". "Страшното обаче е, че стойността, която по принцип винаги спада през пролетта, сега започва да върви надолу още от зимата, а и прогнозите на ЕС са, че до 2020 г. тя няма да се промени", допълва той. Извънредното европейското подпомагане от 6 млн. евро, което секторът получи през 2015 г., пък не е трайно решение и засега не изглежда, че еврокомисарят по земеделие и неговият екип овладяват кризата. Ако процесите по спадането на цените се задълбочат, много малки и средни млекопроизводители в България ще фалират, защото няма да могат да покриват разходите си по отглеждането на животните, нито да продават продуктите си на цена над себестойността. "Единственият вариант за оцеляване би бил, ако по-малките играчи се кооперират и излязат на пазара чрез директни доставки или собствени преработвателни предприятия", казва още Матански.

Несигурност за зърнената реколта

Все още е много рано да се коментират добивите от реколтата на зърнените и маслодайните култури. "Засега късните посеви на пшеницата се развиват по-добре от ранните, които боледуват. Рапицата е е в добро състояние, но при едно по-рязко застудяване има риск и за нея", казва председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Румяна Ангелова. Към декември 2015 г. засетите площи с пшеница са 10.5 млн. дка, с рапица – 1.6 млн. дка, с царевица - 4.2 млн. дка, и със слънчоглед - 7.5 млн. дка. Прави впечатление, че декарите, на които се отглеждат зърнени и маслодайни култури, намаляват леко спрямо година по-рано. Вероятна причина за това е, че в миналите две години приходите на зърнопроизводителите започнаха да се свиват заради по-ниските борсови цени на зърното, които са следствие от рекордни световни реколти и натрупване на огромни свръхзапаси.

Борсовите цени през 2016 г. ще бъдат диктувани именно от състоянието на тези запаси, като очакванията са те отново да нарастват, но спадът в цените на суровините би довел до по-голямо понижение на цените на зърното. "Определящ фактор за цените в България ще бъдат курсът на долара към еврото, цената на петрола, добивите в Черноморския регион и още други елементи, но е невъзможно да предвидим каква ще е годината за цените", обяснява Ивайло Георгиев, старши търговец в АДМ "България трейдинг". По думите му в края на 2015 г. е имало много интензивни сделки за местната пшеница, но в първите месеци на новата година този интензитет по-скоро ще спадне. Впечатлението на Георгиев е и че българските фермери още не могат да реагират добре на промените в стойността на зърнените култури. "Задържат, вместо да продават, когато цената тръгне нагоре, защото очакват тя да продължи да се качва, но обикновено тя спада и зърното остава непродадено", казва той.

Зърното и през 2016 г. ще се продава на традиционните си пазари в Европа. "Единствено се надяваме изострените отношения между Турция и Русия да не повлияят на износа. Турция е голям консуматор на слънчоглед, в това число и на местна продукция", обяснява Румяна Ангелова от Националната асоциация на зърнопроизводителите. За момента няма сигнали, че страната трайно завоюва нови пазари. "За това разчитаме най-много на държавна подкрепа, не е по силите на бизнеса да пробие сам", казва Ивайло Тодоров от АЗПБ. Той определя като добра възможност Китай, но също и традиционните в миналото пазари на Катар, Кувейт и други страни в Близкия изток.