Енергийната борса стартира с очаквани дефекти

Още през третия ден на търговия се вижда, че продадените количества достигат 337 мегавата, което е добра ликвидност. Въпреки това обаче постигнатите цени отбелязват сериозни отклонения в сравнение с регионалните.

Екстремно изкривяване

И трите производителя, които са задължени да продават на борсата, на практика предлагат електроенергията на една и съща цена от 44 лв. за мегаватчас по данни на търговци. Така съвсем естествено, когато търсенето е ниско, търговците купуват на минимална цена и обратното, когато търсенето е високо, тя се покачва. Това коментират и от самата борса след първия ден на търговия. "Тази първа реална борсова сесия в България количествата по оферти-продава превишаваха тези по оферти-купува. Вярваме, че по време на следващите дневни борсови сесии ще е налице значително по-висока активност от страна на борсовите участници купувачи, което ще обособи значително по-реалистична почасова цена на търгуваната електрическа енергия."

Малкият брой участници, регистрирани на борсата - общо 19, от които три производителя, води и до екстремни стойности на цените, когато търсенето нарасне. Така например за продадената електроенергия със срок на доставка 22 януари за базова енергия на борсата е постигната цена от 116 лв. за мегаватчас, която е по-висока от цените на централите за същия период при двустранно договаряне и в сравнение с регионалните борси. Справка от онлайн системата за продажба на електроенергия на АЕЦ "Козлодуй" показва, че за същия ден на доставка централата е сключила сделка за 90 лв. за мегаватчас. За този период ТЕЦ "Марица изток 2" се е договорила за 80 лв. за мегаватчас електроенергия. Средната цена на някои от регионалните борси през последните дни също се е движела около 45-50 евро за базов товар. Това се отнася и за пиковата енергия, която също е много над средната цена на централите при двустранно договаряне.

Според Никола Василски, търговски директор на "Енерджи съплай" пазарът е все още недоразвит и липсата на достатъчно продавачи води до високи цени.

Системен недъг

Постигната ниска цена през останалото време има някаква пазарна логика макар и породена от липсата на конуренция в предлагането и слабото търсене. Екстремните стойности в третия ден на търговия се дължат на съвсем друго. Според Мартин Георгиев, който е председател на Асоциацията на търговците на електроенергия (АТЕБ), един от проблемите на българската борса е по-късният час, в който приключва търговията в сравнение с регионалните борси в Румъния и Унгария. По думите му това изолира българската борса от регионалния пазар и прави невъзможно участието на чужди търговци или производители на нея, което би увеличило конкуренцията и би ограничило получаването на екстремни стойности.

Причината е, че ако търговците и производителите искат да продават на българската борса, те няма къде да реализират остатъка от електроенергията си. Георгиев даде пример с първите два дни на работа на платформата, когато на производителите са останали около 70-80 мегавата, които след това не е имало къде да продадат поради късния час, и съответно не са произвели. "В Сърбия другия месец също отварят енергийна борса с час на затваряне 10:15 ч. централно европейско време, което е 15 мин. преди Унгарската борса, което дава възможност на пазарните участници да реализират там основните си количества, а след това да продадат остатъка на другите борси", даде друг пример той. Българската работи до 12 ч. централно европейско време.

Според търговци причината българската борса да има толкова късен час на затваряне е по настояване на Nordpool, чиято платформа за търговия се използва. От местния оператор не бяха открити за коментар.

Друг проблем, с който търговците се сблъскват, са големите обезпечения и липсата на гъвкавост при определянето им по отношение на  новите участници.