Криза с блокирани десетки хиляди емигранти в Гърция

Инцидентът, завършил с окупиране на и без това затворената жп линия при Идомени и скандирания "Отворете границата!", е поредната илюстрация за растящото напрежение в Гърция. То е причинено от почти едновременното затваряне на всички граници по т.нар. Балкански път на имигрантите към Централна и Западна Европа. Така на гръцка територия останаха струпани поне 8000 души в импровизиран лагер с капацитет 2500 души.

Докато набира сила най-голямата хуманитарна криза в Европа от десетилетия властите в Скопие пропускат ограничен брой имигранти – предимно иракчани и сирийци с редовни документи. С наближаването на срещата на върха ЕС - Турция на 7 март европейските държави всъщност се отдалечават от единна позиция и се множат взаимните обвинения и едностранните мерки.

Всичко това превръща Гърция в огромен бойлер без защитен клапан, който може да експлодира в хаос под натиска на десетки хиляди имигранти, навлизащи от Турция.

В края на миналата седмицата Атина спря да събира чужденците, слизащи от лодките по гръцките острови, и върна във вътрешността от границата с Македония стотици блокирани хора – част от тях са тук от 10 дни. В понеделник бе прекратен безсрочно достъпът на журналисти до всички пунктове за регистрация и транзит на имигранти. Обяснението на министерството по имиграционната политика е, че съоръженията, открити едва преди седмици, вече са препълнени.

Досега през 2016 г. на континентална и островна Гърция са пристигнали повече от 117 000 имигранти, докато преди година за януари и февруари броят им е бил едва 4500. В началото на седмицата около 22 000 души са блокирани, някои спят по улиците и площадите на Атина, други са настанени при спартански условия в изоставеното столично летище и обектите от олимпиадата от 2004 г.

"Тези хора не искат да останат. Дори да имахме система за приемането и настаняването им, тя нямаше да сработи", коментира Теодорос Дристас, министър на корабния транспорт. Македонският външен министър Никола Попоски каза в Женева, че с гръцката страна е установено "окуражаващо" сътрудничество, но това може да не е достатъчно за решаване на проблема. "Да се премества отговорността от една граница на друга очевидно не е отговор", каза той пред Съвета на ООН по човешките права.

Меркел все по-сама

Германският канцлер Ангела Меркел продължава да държи на политиката на отворени врати за бежанци и имигранти, независимо от разделението по този въпрос не само в Европа, но и в собствената ѝ коалиция. "Има много противоречащи си интереси в Европа, но мой дълг е да сторя всичко, за да открие Европа колективен изход от проблема", каза тя в неделя пред телевизия ARD.

Веднага последва остра реакция от Австрия, която през февруари стана водещият глас на несъгласие в Източна и Централна Европа. Ханс Петер Доскозил, министър на отбраната, заяви пред радио Oe1, че "според германския канцлер няма таван за хората, които ще приеме Германия – тогава ѝ предлагам да си откара от Гърция директно в Германия всички, които сега са там и да се погрижи за тях".

Унгарският премиер Виктор Орбан заяви в неделя в годишното си обръщение към нацията, че е наредил на министрите на вътрешните работи и на отбраната да започнат работа по издигане на ограда по границата с Румъния. "Ако е нужно, ще се защитаваме по целия път от Словения до Украйна", каза Орбан. Миналата година Будапеща построи заграждения по границите си със Сърбия и Хърватия.

Премиерът за пореден път критикува остро плана на ЕС за преразпределяне на над 100 000 търсещи убежище сред 28-те държави. Според него Брюксел се опитва да създаде "задължителна, постоянна и продължаваща система за редистрибуция".

Правителството в Будапеща реши да свика референдум за квотите, но засега посочва единствено, че това ще стане поне след около половин година. Позиция, близка до тази на Унгария, заемат и останалите държави от Вишеградската четворка – Полша, Словакия и Чехия.