Компании

Владимир Дичев: Някои енергийни търговци обещават неизпълними неща

Изпълнителният директор на "ЧЕЗ трейд" пред "Капитал Daily"

Ралица Николова

Владимир Дичев © "ЧЕЗ трейд"

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Владимир Дичев е роден през 1977 г. Завършва езикова гимназия и магистърска програма в УНСС. Кариерата си започва в IT сектора през 1999 г., след което в периода 2001 - 2004 г. работи в щата Ню Джърси, САЩ.

През 2004 г. продължава кариерата си в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД като част от екипа за участие на свободния пазар, след което през 2006 г. се присъединява към ЧЕЗ, като в момента е изпълнителен директор на "ЧЕЗ трейд".

С него разговаряме за развитието и предизвикателствата пред българския електроенергиен пазар.

В последните месеци се наблюдава трайна тенденция в намаление на цената на електроенергията на регионално ниво. Какви са основните причини за този спад?

- Намалението на регионалната цена се наблюдава осезаемо от януари-февруари тази година. Както знаем, цената на петрола отбеляза рекордни спадове през този период, а тя пряко рефлектира върху цената на електрическата енергия. Това е и основната причина за спада на износа в България. Допълнителен фактор за понижението на цените е и сравнително меката зима, която доведе до по-ниско търсене. Комбинацията от тези фактори доведе до 50% намалeние на износа за първото тримесечие на годината. Към днешна дата обаче се забелязва възстановяване, петролът вече е на нива около 50 долара за барел, освен това температурите се покачват и започва да се наблюдава възстановяване на износа. Цените на най-голямата борса в Германия стигнаха дъното през февруари, когато годишните продукти се търгуваха на цени от 20-21 евро за мегаватчас. Ако отворим днес интернет страницата на ЕЕХ, ще видим, че тези продукти се търгуват с осезаема разлика от 7-8 евро до нива 27-29 евро.

Може ли да се очаква възстановяване на износа през втората половина на годината?

- Износът принципно страда през второто тримесечие на годината заради ниското потребление и увеличеното производство от ВЕЦ. Сега навлизаме в активния сезон и мисля, че ще има възстановяване. Това зависи и до каква степен българските производители – АЕЦ "Козлодуй", НЕК и ТЕЦ "Марица-изток 2", ще реагират на регионалните цени и дали ще могат да предложат конкурентни условия. В момента пазарът на едро е доста ликвиден и има до 500 мегавата търговия дневно между България и Румъния. Търговците имат много опции, от които да избират. Те са много гъвкави и ако условията са изгодни, купуват от България и изнасят, ако не са изгодни, купуват от Румъния и транзитират.

Може ли да се каже, че търговете, които трите български централи организират за продажбата на енергия, вече са прозрачни?

- Да, определено. С въвеждането на онлайн платформите за продажба на електроенергия първо се постигна повече прозрачност, на второ място, търговията стана по-бърза и по-ликвидна. Всички си спомняме как допреди няколко години трябваше да се пътува на огромни разстояния с хартиени пликове и да се присъства на тръжните процедури. Това вече е история, в днешно време се следят интернет страниците, изпращат се офертите и резултатите излизат в рамките на деня.

Има ли продажба на електроенергия "под масата"?

- Нямаме такава информация, но мисля, че днес пазарът е много по-прозрачен и правилата са пазарни.

Защо търговците са против дългосрочните договори за продажба на електроенергия да се прехвърлят към енергийната борса?

- Като търговци подкрепяме създаването и функционирането на борсата, тъй като това е необходим инструмент за гарантиране на повече прозрачност и управление на позициите и портфолиото на дневна база. Подкрепяме въвеждането на дългосрочни продукти на борсата, но не и да е задължително. Така както беше представено предложението за сключването на дългосрочните договори на борсата, има известен риск от монополизиране на свободния пазар. Търговските участници трябва да имат свобода на избора откъде и как да купят. Така функционират 99% от пазарите в Европа. Там има конкуренция между различните платформи за търговия и самите платформи се конкурират помежду си за пазарен дял. Това гарантира независимост и свобода на избор. Когато търговците се задължат да купуват от борсата, те ще бъдат ценово приемащи - каквото излезе като цена, това ще платят. Така че изкушението за изкуствено определена пазарна цена ще е голямо.

Как се отразява на пазара увеличената конкуренция между търговците на електроенергия?

- Като на всеки един пазар, отразява се здравословно и от това печелят потребителите. На пазара се появиха доста търговци, като има над 150 издадени лиценза. Това е добре, защото вкарва повече и разнообразни играчи на пазара, но, от друга страна, все пак трябва да се спазват лицензионните изисквания за технически ресурс, финансова обезпеченост и човешки ресурси. Един лиценз струва сравнително евтино - около 15 хил. лв. Има доста сериозни новопоявили се фирми, в това число и български, които развиват по професионален начин пазара, но има и доста фирми, които "скачат в дълбокото" без достатъчна оценка на риска и на практика с един лаптоп започват да изпращат оферти. Ние много пъти сме апелирали към регулатора и Електроенергийния системен оператор да затегнат контрола по спазването на лицензионните изисквания.

Това значи ли, че имате информация, че някои фирми не ги спазват?

- По-скоро ги пренебрегват и ентусиазирано се хвърлят в свободния пазар, без да оценяват достатъчно рисковете, като обещават неизпълними неща и създават грешни очаквания.

Според някои търговци свързаните с ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про" дружества, които продават на свободния пазар, са привилегировани по отношение на достъпа до информация за потенциалните клиенти?

- Исторически пазарът в България е бил преобладаващо регулиран. Съвсем логично е компаниите да нямат равен старт. Едни започват от позиция на монопол, а другите започват от позиция на атакуващи, така че винаги ще има усещане за дисбаланс. Разбира се, на атакуващите търговци им се иска по-бързо да им се увеличава портфолиото, но това е постоянен процес и те трябва да осъзнаят, че търговията с електрическа енергия е бизнес, който се прави с хоризонт от 5-10 години. Инвестират се страшно много средства в системи, обучение и развитие на персонала, в изграждането на доверие с централите и крайните клиенти.

Кога може да се каже, че пазарът на електроенергия е достигнал точката на пълно либерализация?

- За голяма част от бизнес клиентите вече е достигната тази точка. Пазарът е либерализиран над 50% ефективно като количество. По последни данни на ЕСО има около 15 хил. бизнес клиенти на свободен пазар, които купуват по свободно договорени цени и активно сменят своя доставчик. Останалите 45% включват по-малките фирми и битовите потребители. Към днешна дата за последните е икономически неизгодно да сменят своя доставчик, освен ако нямат разпределение на потреблението 90% дневна и 10% нощна и по-сериозна консумация, за да постигнат някаква разлика в цената. Но не цената трябва да е движещият фактор според мен, а качеството на обслужването, предлаганите услуги и новите решения.

Защо "ЧЕЗ трейд" фокусира своето внимание върху по-големите бизнес клиенти?

- Чисто исторически и стратегически, защото ние сме първите, които започнахме на свободен пазар. Нашият лиценз е от 2005 г. В началото този пазар стартира с големите индустриални клиенти и е нормално да се насочим там, където има бизнес. Постепенно започнахме да разширяваме портфолиото и с други бизнес клиенти.

Тепърва смятате ли да разширите портфолиото си и с по-малки клиенти?

- Всичко е въпрос на бизнес модел и регулации, които да създават дългосрочна предвидимост на средата. Навлизането в ритейл пазара е въпрос на доста инвестиции в системи и персонал, разходи за обслужване. Не трябва да се забравя и че електрическа енергия в България може да се купи максимум до една година, докато ритейл пазарът трябва да се гради за период от 3 до 5 години минимум, така че винаги има един момент на риск дали ще можеш да закупиш енергия, при какви ценови нива и как ще се променят регулациите. От друга страна, много компании се хвърлиха в ритейла, където поради големите големи ценови разлики успяха да привлекат доста малки клиенти.

Интервюто взе Ралица Николова