Непосилната цена на антитерора

"Това в някакъв смисъл е доста ненужен акт. Той по-скоро има политическа цел", казва и зам.-председателят на ДСБ и член на вътрешната комисия в парламента Атанас Атанасов. Според него рисковете, които се създават за гражданските права, демонстрират отчетлива и тихомълком прокарвана тенденция. Според него обаче тя е резултат най-вече от интервенция на прокуратурата. "Например защото прокуратурата не желае да работи, да речем, с ГДБОП и някои от службите на МВР, тук в преходните и заключителните разпоредби се възстановяват полицейски правомощия на ДАНС – да обискират, да претърсват, да изземват, да задържат лица. Това е нонсенс", уточнява Атанасов. Според него също така е притеснително, че се въвежда и специален ред за използване на специални разузнавателни средства по искане на главния прокурор и с разрешение на специализирания съд. "На практика прокуратурата получава правомощия на специална служба", обобщава Атанасов.

Юристите са смутени

"Общо взето законът ми се вижда проблематичен в този вид", коментира за "Капитал" и адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на неправителствената организация "Програма Достъп до информация". "В закона ме притесняват засилените правомощия на изпълнителната власт, и по-специално на две фигури в нея: председателя на ДАНС и министъра на вътрешните работи", допълва Кашъмов. Те пряко задействат процедура по ограничаване правата на хората. На първо място, това са превантивните мерки: забрани за промяна на местоживеенето; за напускане на страната; за посещаване на определени места; за напускане на определено населено място; за достъп до интернет; за притежаване и използване на повече от един телефонен номер; за осъществяване на контакт с определени лица.

"Тук няма граници. Излиза, че на някого може да му бъде забранено да контактува дори със семейството си", добавя Кашъмов. Според него тези мерки, които могат да продължат за срок до шест месеца с опция за продължение за още три, са абсолютно неясни, а някои от тях – безсмислени. "Ако някой може, нека да ми обясни човешки как като забраним достъпа на някого до интернет или като му се каже, че не може да контактува с определени хора, това може да способства за превенция на тероризма", обобщава той.

Адвокатът правозащитник Михаил Екимджиев е още по-краен в оценките си за нормативния акт. "Има една глава от закона, посветена на превантивните мерки, от която става ясно, че едни хора в МВР и ДАНС, вероятно със съдействието на прокуратурата, се опитват със закон да ни откраднат конституцията, да ограбят наши основни конституционни права", коментира той пред Mediapool.

"Навсякъде ние оставяме гаранциите, които съдебната система дава, за предотвратяване на злоупотреба с всички тези правомощия", задочно опонира зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев. Според него шумно дебатираните превантивни мерки биха се отнасяли за единици граждани, които са заподозрени в международен тероризъм. "Мисля, че има разлика в сравнение с това, което например сега ЕС иска от Турция, за промяна на антитерористичното законодателство. Там има основателни опасения, че злоупотребата с това законодателство може да се окаже злоупотреба с политически права и разправа с политически опоненти. Не мисля, че в България има такава опасност", коментира той.

Адвокат Кашъмов обаче вижда проблем и около предвидената възможност за съдебен контрол върху превантивните мерки през Специализирания наказателен съд и апелативната инстанция над него. "Необяснимо е за мен как така ще се провежда задочно производство без участие на засегнатия, когато не се планират тайни мерки", казва той. Според него в случая не просто не става дума за тайни мерки като подслушване и следене, а точно обратното - засегнатият трябва да знае, че има забрана да напуска местоживеенето си, да не контактува с дадени хора или пък да не ползва интернет, иначе няма как да я спазва. Юристът смята също така, че може да се стигне до дела пред съда за правата на човека в Страсбург, тъй като на първа инстанция ограничителните мерки ще бъдат издавани от един-единствен човек в държавата – председателя на Специализирания наказателен съд. "Безпристрастността на съда предполага също така правосъдието да бъде дадено от случайно избран магистрат. Затова толкова се борихме за случайното разпределение на делата", допълва Кашъмов.

Юристът вижда проблем и в частта от закона, която регламентира провеждането на антитерористична операция. В нормативния акт не е записано ограничение при определянето на териториалния й обхват от страна на вътрешния министър. Така МВР-шефът би могъл да обяви операция на територията на цялата страна, практически изземвайки изключителното правомощие на парламента или президента да обявят извънредно положение в държавата. Вътрешният министър също така определя еднолично и ръководителя на антитерористичната операция – личност, която по силата на настоящия закон ще има огромни правомощия. "Това ще е фигура, която директно ще въздейства върху правата на неограничен кръг граждани", обобщава Кашъмов.