Филип Гунев: Всяка мярка в закона за тероризма има логично обяснение

А когато има контратерористична операция и когато се въведе извънредно положение, чисто логически е по-добре да има списък с десетина ограничителни мерки.

От лагера на правозащитниците основният пакет от критики се насочва към превантивните мерки – тяхната съразмерност, субективната преценка, липсата на предварителна съдебна санкция, едноинстанционното обжалване, и то пред институция, която е малко встрани от проблемите, свързани с човешките права?

Тези мерки (които са само малка част от инструментариума на службите) не засягат средния гражданин, а се налагат спрямо заподозрени терористи, т.е. единици хора. Правозащитните организации и представители на съдебната система предложиха тези мерки да са административни. Тоест да е по подобие на административните мерки, които се налагат по указа борба с противообществените прояви. Там например има мярка да ти ограничат правото да ходиш на футболни мачове, ако си регистриран за хулигански прояви.

Ние в общи линии приехме тяхното предложение това да е една административна процедура, която да се обжалва пред Върховния административен съд.

В първоначалния вариант идеята беше тези ограничителни мерки да се налагат спрямо лица, свързани с терористична дейност, което беше доста широко като трактовка. Но пък тя, от друга страна, е също така и практична трактовка, защото тогава мярката може да бъде използвана спрямо хора с висок риск от радикализация. Тоест през подобна мярка можеш да предотвратиш радикализация, която би довела до насилие. Това го правиш например, като им забраняваш да ходят до Сирия, отнемайки техните паспорти. Посещението на Сирия или Афганистан е основен метод за радикализация на т.нар. пътуващи бойци. Или пък им забраняваш да посещават дадена джамия или някого в затвора, където също съществува подобен риск.

Всяка от предложените мерки в списъка има някакво логично обяснение. Какво става, ако получим сигнал, че са застрашени пет електроцентрали и в момента те се охраняват от частни фирми? Каква е законовата база да кажем: вече полицията отговаря за охраната през следващите два месеца? Каква е законовата база да кажем: вътре има взети заложници и трябва да разпоредим на медиите да спрат да отразяват на живо действията на полицията отвън?

Другите възможности например за получаване на трафични данни, за прекъсване на електрозахранване или на телефонно покритие, за да предотвратиш взривове и т.н. - всяка от тези мерки дава възможности да се реагира по някакъв начин по различни хипотези.

По въпроса за използването на военнослужещите – в Закона за отбраната и въоръжените сили има подобна правна възможност, която е създадена още 2009 г. Там е казано, че армията може да изпълнява задачи при терористичен акт. Тогава обаче тази юридическа възможност е създадена най-общо, сега в закона тук се конкретизира и доразвива какво би представлявала тя. Тоест дава се легална форма на това, което виждаме, че се случва сега във Франция или в Белгия, където армията поема някаква роля за допълнителна охрана на обществения ред.

Армията даже вече има реална роля и 68-ма бригада "Специални сили" от години провежда съвместни учения със СОБТ по линия на контратероризма.

Най-вероятно при извънредна ситуация всички тези неща можеха да се случат и неформално. Но законът дава увереност на тези, които действат на терен, че имат правно основание, че нещата са регламентирани. Не да се чуди дали след това инспекторатът ще го накаже за това, че са извършили незаконно претърсване или проверка на гражданин. Или че е отнел кола, за да продължи преследване на терорист и след това е катастрофирал и трябва да я плаща. Тук са уредени подобни хипотези, които са развити вследствие на учения. И то не само такива, проведени тук, а и в чужбина.

Понеже споменахте, че в обсъждането активно са участвали хора от ДАНС и прокуратурата – по време на първите дебати един от упреците беше, че има несъразмерно увеличаване на правомощията на тези две ведомства. Това как е аргументирано?

Полицейските функции на ДАНС са само две – правото да задържат и да обискират. Това не предполага създаване на специално звено за задържане, своеобразно мини-СОБТ. Това е просто мярка, която дава възможност в рамките на друга оперативна работа, но само по линия на тероризма, ако се наложи да бъде задържан заподозрян. Така че това не е типът правомощие, с което може да направиш особени злоупотреби, т.е. да задържаш самоволно или пък по политическа линия. По принцип, когато ДАНС поискат съдействие някой да бъде задържан, полицията винаги го прави. Затова това правомощие просто дава някаква флексибилност в някакви крайни случаи.

Завишава се значително максималният срок за подслушване и следене, а в същото време не се въвеждат нови механизми за отчетност и контрол. Това в контекста на постоянните скандали със злоупотреби със СРС-та. Какви гаранциите срещу злоупотреби?

Презумпцията е, че става дума за такива юридически лица, за които има данни, че участват в подготовка и финансиране на терористична дейност. В крайна сметка решението се взима от съда.

Ако този закон действаше 2012 г., как щяха да се развият нещата след атентата, при провеждането на антитерористична операция?

Има много важен момент, който не личи директно от закона - регламентирането на националния контратерористичен план, който беше приет преди няколко месеца. Законът дава на този план необходимата устойчивост. В този план са регламентирани много неща - кой и как трябва да реагира. Например, ако бъде спазен, няма да се случи това, което видяхме в Сарафово - цялото ръководство на държавата и МВР да отиде на място, за да види какво се случва. Има ясни правила за затваряне на граници, за запазване на района на местопроизшествието. Защото, доколкото помня, в Сарафово общината беше измила местопроизшествието на следващия ден. По-важното, е че законът отговаря не на нуждите отпреди 4 години, а на съвременните терористични заплахи, включително т.нар. многоточкови атаки, на които бяхме свидетели в Брюксел и Париж.

Учението, което беше около НДК, показа доста слабости - отчетени ли са в приетия план?

Направихме доста подробен анализ на учението, след това имаше доста срещи, за да се извлекат различни поуки. Планираме следващо в рамките на тази есен и се надяваме пороците да бъдат взети предвид. Междувременно участвахме в учения от други страни, за да се вземе допълнителен опит.

Тук в закона се повдига въпросът кога имаме извънредно положение, кога имаме антитерористична операция, тези баланси – регулирани ли са? Има опасения, че под маската на една терористична операция може да се обяви антитерористична операция на територията на цялата страна, ще се дават свръхправомощия на един човек – шеф на антитерористичната операция, който се определя поименно от министъра и има някакви много големи правомощия?

Там става въпрос за мащабна терористична атака. За сравнение - мащабна терористична атака е това, което видяхме в Париж и Брюксел. Събития, които засягат икономиката директно. Опасенията, че законът може да бъде използван за някаква масова злоупотреба, са валидни за всеки закон. Ако институциите искат да злоупотребяват, ще могат да се намерят начини за злоупотреба. В случая, ако резюмираме, че имаме политическа ситуация, както в някои други държави, където опозицията е обвинявана във връзки с терористични организации, може и да се предположи, че може да се злоупотребява с такъв закон. Или друга хипотеза - има държави, където в част от страната се намират терористи и тогава провеждането на антитерористична операция може да дискриминира цяла група от населението.

Хипотезата при нашия закон е стеснена - операцията ще засяга противодействие срещу конкретни лица и срещу конкретно извършен и подготвян терористичен атентат. Обявяването на такава операция става, след като анализът на Националния контратерористичен център покаже, че сме на най-високото ниво на заплаха, че действително имат някаква информация, че конкретен атентат може да се случи и в рамките на някаква територия да се създаде такава организация, че да се предотврати това да се случи. Тоест да я оградиш, да предприемеш конкретни мерки. И това ще засегне интереса и правата на този кръг хора, които са на рамките на тази територия. За прилагането на това нещо е необходим консенсус на две трети от Министерския съвет, на десетки хора от службите – всички да са съгласни, че такава операция трябва да бъде възложена. Не е еднолично решение в никакъв случай – министърът сам да си решава така. В плана много подробно са разписани процедурите, по които се решава, че има нужда въобще от такава операция.

След атентатите в Париж отново се заговори с проблема за обмяната на разузнавателна информация на ниво Европейски съюз?

Този дебат ще продължи доста дълго. Всички знаем, че дори в рамките на една страна службите трудно споделят информация. На европейско ниво има механизъм за обмяна на информация най-вече между европейски структури – в рамките на Европол. Официален механизъм за обмяна на информация между разузнавателни служби няма. Те си имат неформални механизми, които са извън рамките на институциите на ЕС. Според мен това е принципно културен проблем, който трябва да бъде преодолян в рамките на самите институции на европейско ниво.

Факт е обаче, че се обменя непрекъснато информация. Дали е достатъчно или как може да бъде повече, отколкото сега – едва ли някой има добра преценка да каже точно колко и по какъв начин недостигът може да се преодолее. Но по полицейска линия, МВР, ГДБОП – има различни механизми в рамките на Европол и извън Европол – други такива полицейски международни структури за обмяна на информация, които си работят и ние сме част от тях. И тези десетки чуждестранни бойци, които са задържани през миналата година, всички са в резултат на обмяна на такава информация.