Мисията на Фронтекс има антикорупционен ефект
Зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев пред "Капитал"
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Защо според вас правителството отдели такова внимание на откриването на Европейска агенция за гранична и брегова охрана, станало на границата с Турция. Не е ли това признание, че България не се справя с охраната?
- Комисарят Димитрис Аврамополус поне три пъти повтори вчера пред медиите, че събитието е признание за усилията на България. Досега не е имало даже и намек от някоя страна членка или европейска институция, че не се справяме – точно обратното. Останалото е политическо говорене от вътрешнополитически опоненти или от политици в съседни страни, опитващи се да си издействат европейско финансиране.
Създаването на агенцията е първата реална форма на европейска солидарност за охрана на външни граници. До този момент имаше много обещания, но когато се стигне до реални нужди, те не се изпълняват. През лятото поискахме допълнителни 210 души от Фронтекс към вече наличните около 100, едвам се събраха около 50. Половината от тях дойдоха без служебни автомобили и трябваше да наемат. Покрай вчерашното събитие някои държави все пак се активираха и ще пратят повече хора.
Новата агенция има 1500 души от страните членки, които са на постоянно разположение и могат да бъдат призовани по искане на една от страните членки.
Агенцията има бюджет за оборудване, а освен това и самите държави предоставят техника, така че да не се налага да се вземат автомобили под наем.
В ЕС има малко държави, които имат външна зелена граница - малко от тях имат техника за охрана на зелена граница. Новата агенция ще има собствена техника, с която да подпомага страните членки.
Друга причина да бъде създадена тази агенция беше, че в ЕС имаше обвинение към Гърция, че не си охранява добре границата.
Европейска агенция за гранична и брегова охрана ще има постоянен офицер за връзка във всяка страна, който ще прави оценка на дейността по охрана на границата, и ще я докладва във Фронтекс и ако се прецени, че охраната не е на ниво, ще се пращат сили на Фронтекс.
Очаквате ли антикорупционен ефект от международното присъствие?
- Със сигурност вече има антикорупционен ефект от тези близо 200 души, които са тук. Между другото такъв имаше и при включването на армията. Всяко нарушаване на вътрешния кръг има подобен ефект. Но не бих презюмирал, или поне силно се надявам, че в корупционните действия няма замесени високопоставени служители и пирамидални структури.
Най-високото ниво, до което сме достигали, е зам.-началник на гранично полицейско управление. Надявам се приетите тази седмица две антикорупционни мерки в Закона за МВР - правомощията за проверки на верността на имуществените декларации на служителите и тестовете за лоялност, да помогнат допълнително.
Прави впечатление, че задържаните за каналджийство са от най-ниското ниво, а в същото време е известно, че тази криминална дейност генерира сериозен ресурс?
-Виждам каналджийството по-скоро като криминален пазар и мрежи, а не стройни и йерархични организирани престъпни групи. Имаме опортюнистични престъпници от всякакви сфери (от автокрадци до наркодилъри), които се възползват от ситуацията. Да, мисля, че трябва да стигнем до разплитане на много по-сериозни мрежи, с 10 - 15 каналджии и различни помагачи ще знаем, че сме на прав път. Надявам се, че центърът за противодействие на нелегалната миграция, който открихме преди няколко дни и който активно работи и с Европол и британската агенция по престъпността и други партньорски служби, ще помогне за това.
При преглед на проектните предложения на финансовите средства, които съвсем наскоро България получи от ЕС, се вижда, че няма искане за финансиране на разходи, свързани с интеграция на бежанците. Каква е причината?
- Инструментът, по който се отпуснаха тези 160 млн. евро, е за спешни и краткосрочни мерки за няколко месеца. Интеграцията е дългосрочен процес. В многогодишната програма "Убежище, миграция и интеграция" има предвидени около 9 млн. евро, включително и за интеграция, които ще бъдат преразгледани и увеличени догодина. Европейската комисия настоява за дългосрочна интеграция да се използват парите от структурните фондове, свързани с образование, човешки ресурси и т.н. Навсякъде се посочва, че бежанците следва да бъдат целева група. В началото на годината имаше мисия от ЕК по този въпрос, която се срещна с всички управляващи органи на оперативни програми.Всъщност повечето хора се оправят сами - през близки и роднини или диаспора. За разлика от сирийците и иракчаните обаче афганистанците нямат диаспора в България, поради което не се задържат. За тези, които се задържат, включването им в програма за интеграция ще е наистина необходимо.
Наскоро от БСП изразиха притеснение, че "правителството залага етническа промяна на България с трайно заселване на бежанци в българските общини", визирайки очевидно програмата за релокация, за какво става дума?
- България участва в две европейски програми: за презаселване от Турция (за около 40 души) и за релокация от Гърция и Италия (за около 1500 души). БСП даже нямам спомен да са били против участието на България в тези програми, когато миналата година те бяха анонсирани, и почти всички европейски страни, включително Гърция и Италия, се съгласиха да участват. За всеки презаселен Европейската комисия дава по 8 хил. евро, ако той идва Турция, и 6 хил. евро, ако е дошъл от Гърция и Италия. Тези пари трябва да отидат в общината, където той е презаселен, а тя предоставя през социалните услуги грижите за интеграция. Министерският съвет прие наредба за интеграция, която предвижда сключването на интеграционно споразумение - например някой, който е прекарал няколко месеца в центровете, заявява, че иска да отиде в Община Бургас. След това Сдружението на общините превежда към общината парите. От тези средства общината плаща наем, уроци по български и издръжка за няколко месеца. Идеята е за половин година той да получи шанс да научи езика и да си намери работа.В същото време в Германия те получават повече от 500 евро. Поради тази причина се появява конкуренция между държавите в ЕС. Тя ще е основна пречка пред всички мерки за квотно разпределение на бежанци, които се мислят в момента.
Как и защо се промени поведението на мигрантите, влизащи в България?
- Това започна още през пролетта - тогава домовете започнаха да се пълнят, т.е. бежанците да остават в България.Поведението им се промени в резултат на група фактори - затварянето на Западнобалканския маршрут, допълнително укрепване на нашата граница, започване на операциите на Фронтекс по българско-сръбската граница.
За ефективния контрол говори броят на задържаните на "изход", които не са били регистрирани преди това - започна да намалява, което е знак, че през страната няма свободен поток на мигранти.
Между другото усилието на Сърбия не е толкова в охрана на границата, колкото в принудителните отвеждания обратно до граничната бразда. Често срещана е практиката хора, които са задържани във вътрешността на страната, да пренощуват в някой арест, а на другия ден да бъдат закарани до браздата и върнати обратно.
Поведението се промени, защото целият маршрут е затворен. Мигрантите не могат да получават евтина услугата "придвижване до Германия".За нас от тази седмица има и трета опция - споразумението, което ЕС сключи с Афганистан. То позволява да връщаме по 50 души наведнъж.
Темата за бежанските центрове беше повдигната предизборно, имаше протести и в София, и в Харманли. Каква е вашата оценка на ситуацията?
- Факт е, че решението да откриеш в град от десет хиляди души център за три хиляди бежанци не е много разумно.Мигрантите все още не са генератор на престъпност. Статистиката не ги отчита по никакъв начин.Това са хора, които минават транзитно. Те следват съвсем друга логика.
Ще промените ли политика за това как и какви домове откривате?
- Няма държава в ЕС, където всички домове да са от затворен тип поради простата причина, че това ще противоречи на европейското законодателство.Има възможност някои центрове да са от закрит тип. Ще се възползваме от тази възможност. Например за мигранти с профил, който предполага, че няма да получат статут и ще бъдат върнати.
Вероятно е някои от центровете в София да бъдат изцяло затворени и преместени. Нещо, което трябва да се отчита, е, че тъй като всички центрове са изграждани с европейски средства, цялостното им затваряне ще означава и връщане на милиони на ЕС. В същото време не може да говорим за интеграция и да сложим някого в полето.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.