Длъжник завинаги или само за 10 години

Абсолютната давност е добра идея

Валя Гигова, съучредител на адвокатското съдружие "Гигова и партньори". Специализира в областта на вещното и нотариално право, търговско и банково право, търговска несъстоятелност и граждански процес. Член на Висшия адвокатски съвет

Въвеждането на абсолютната давност като алтернатива на несъстоятелността на физическите лица е една добра идея. Фалитът на физическите лица, за който напоследък често се лобира, е бавна и скъпа процедура навсякъде по света, в този смисъл тя е подходяща за богати държави. Тя изисква както ресурс на държавата за организация на производството, което е съдебно, така и финансов ресурс на участниците в производството, като разноските в крайна сметка се поемат от длъжника – сумите за такси, за възнаграждения на адвокати, на синдик и т.н., се приспадат от осребреното му имущество.

Абсолютната давност ще реши проблема с "вечните длъжници", които нямат имущество и по отношение на които не може да се проведе успешно принудително изпълнение, а само се поддържат изкуствено висящи изпълнителни дела, заради надеждата на кредитора, че все някога длъжникът му ще се сдобие с имущество. От друга страна, това ще дисциплинира и кредиторите да предприемат своевременно действия за събиране на вземанията си, за да не понесат санкцията на давността. Абсолютната давност работи добре в публичната сфера по отношение на задълженията към държавата, т.е. този институт е доказал своята ефективност. Десет години е достатъчен срок за частните кредитори, след като е приет за достатъчен при публичните задължения.

Каква е логиката да се възприеме абсолютна давност, а не фалит на физически лица? За разлика например от немската система, където действа принципът на приоритета "първият по време, първи по право", по нашата правна система в изпълнителното производство действа принципът на съразмерността - всички кредитори се удовлетворяват съразмерно, освен ако няма основание за привилегии. На практика в изпълнителното производство могат да се включат неограничен кръг кредитори, като голяма част от тях са присъединени по право - държавата, обезпечените кредитори. Нещо повече, у нас в рамките на изпълнителното производство по ГПК, ако длъжникът няма секвестируемо имущество, той може да се яви пред районния съдия, да декларира цялото си имущество и всичките си доходи и ако действително няма секвестируемо имущество, изпълнителното дело се прекратява. Тази възможност рядко се използва от длъжниците вероятно поради незнание и подценяване на необходимостта да се търси адвокатска помощ.

В този смисъл нашият изпълнителен процес по ГПК разкрива белези на универсално принудително изпълнение, каквото е и производството по несъстоятелност - в производството могат се присъединят всички кредитори, а длъжникът може да иска прекратяване на делото, ако няма имущество. Целта на всяка несъстоятелност е кредиторите съразмерно да понесат загубите от неплатежоспособността на длъжника, като длъжникът се освободи от задълженията си. Тази цел може да се постигне и с института на абсолютната давност. В крайна сметка, ако едно вземане не е събрано в рамките на 10 години от изискуемостта му, то най-вероятната причина е или бездействието на кредитора, или неплатежоспособността на длъжника, разбирана като липса на секвестируемо имущество.

Самата разпоредба в законопроекта обаче се нуждае от прецизиране най-малкото защото в проекта е предвидено, че единствено прекъсването на давността е без значение за абсолютната давност.

"Новият старт" на длъжника може да се окаже окончателен финал на кредитора

Георги Атанасов, съдружник в адвокатско дружество "Доковска, Атанасов и съдружници"

Предложението за десетгодишна абсолютна погасителна давност звучи като материалноправна иновация в областта на облигационното право, а пък аз изпитвам много сериозно подозрение към иновациите в тази област на правото, където правилата са дълговечни. Ако е било нещо много умно, все някой преди нас е щял да го измисли.

Не зная какви са юридическите аргументи в подкрепа на това изменение, може сред тях да има и състоятелни, но те не са измежду тези, които се споменават. Не ми изглежда като юридически аргумент изтъкваният мотив да се даде нов старт на длъжниците. От една страна, за длъжника това има по-скоро психологически ефект, от друга - не се държи сметка, че новият старт на длъжника може да се окаже окончателен финал на кредиторите, които с нищо не са нарушили закона.

Със сигурност обаче предложението не е алтернатива на несъстоятелността на физическите лица, защото нейните правни последици при всички случаи ще са различни и много близки до последиците от несъстоятелността на юридическите лица - като се ограничават съществено правата на несъстоятелните физически лица, те няма просто да се освобождават от всичките си задължения и да могат всяка година да обявяват нова несъстоятелност.

Има много стара българска поговорка, която казва плет изгнива, дълг не погива. Тя е показателна за нагласите на хората.

Същевременно българската народопсихология предполага, че веднага след въвеждането на 10-годишната давност длъжниците ще възприемат поведение, аналогично на това на подсъдимите по наказателните дела с преследването на сроковете за абсолютната погасителна давност на наказанието. Ще се протакат съдебните процеси и ще се търсят процесуални способи за максимално продължаване на принудителното изпълнение. И колкото сега имаме прекратени поради абсолютна давност наказателни производства, най-малко 10 пъти повече ще бъдат прекратените по давност граждански дела, защото наказателните дела са около 15% от всички дела в съдилищата.

Затова трябва да се проследи каква е продължителността на съдебните производства срещу физически лица – длъжници, каква е продължителността на съдебноизпълнителните производства, каква част от прекратените изпълнителни производства са прекратени поради неизвършване на изпълнителни действия, защото кредиторите са вдигнали ръце и не могат да намерят длъжниково имущество. Чак тогава да се мотивира какво може да бъде направено, какво ще се постигне с предлаганите мерки и какво ще струва то на обществото и на кредиторите.

Принципно бихме подкрепили такъв подход

Ирина Марцева, Асоциация на банките в България

Такъв начин на разрешаване на въпроса с т.нар. вечни длъжници беше предлаган и преди няколко години, но тогава не беше разгледан в Народното събрание. Независимо че може да се очакват някои случаи на недобросъвестно приложение на тази възможност от определени лица, като цяло този подход е относително лесен и ясен за прилагане. Десетгодишна абсолютна погасителна давност е въведена отдавна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за задължения към държавата. Принципно бихме подкрепили такова законово изменение.

Абсолютната давност е само за публичните вземания

Райна Миткова-Тодорова, управител на ЕОС "Матрикс" и председател на Асоциация на колекторските агенции в България

Абсолютната давност е позната по света единствено и само за публичните вземания и въвеждането ѝ в частното право в България би било неприемлив прецедент. От гледна точка на кредитора подобна мярка ще доведе до безусловно отписване на голяма маса натрупани вземания, включително и от времето на кредитния бум. Това незабавно ще увеличи цената на кредитирането за всички. Да не забравяме, че 5-20% от всяка сметка отиват за покриване на загубите на кредиторите от лошите задължения и потърпевши ще са най-вече голямата маса коректни платци. В същото време критериите за оценка на риска на кредиторите ще станат по-строги, което ще ограничи възможността на повече лица да се възползват от кредитни продукти. Дори в момента кредиторите на необезпечени вземания са в неблагоприятно положение спрямо други видове кредитори, тъй като те последни удовлетворяват вземанията си (след обезпечените кредитори и държавата).

Конкретно за финансовите институции, занимаващи се с изкупуване на дългове, подобни инвестиции ще станат много рискови, което ще доведе до намаляване интереса на купувачите, от една страна, и на пазарната цена, която банките биха получили срещу продажбата на дълг, от друга. Наскоро дори гуверньорът на БНБ заяви, че банковият регулатор ще поощри развитието на вторичен пазар на лошите кредити вследствие на препоръките на Световната банка и МВФ, а реално един такъв инструмент като 10-годишната абсолютна давност би довел до точно обратния ефект.

Поради това считаме, че един добре обмислен закон за несъстоятелност на физически лица, заедно с вече съществуващите регулации по отношение на несеквестируемост, би дал много по-добър механизъм за защитата на потребителите от свръхзадлъжнялост, както и в някаква степен ще се защитят интересите на другите участници в икономическия процес.