Икономика

И ЕБВР предупреди за рисковете от проекта за десетгодишната абсолютна давност

Международната финансова институция се присъедини към критиките на юристи и браншови организации към поправката

Николай Стоянов

EBRD © EBRD

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) заяви, че е притеснена от готвеното в България въвеждане на десетгодишна абсолютна погасителна давност на всички вземания по задължения на физически лица. Според нея това би навредило на вторичния пазар на необслужвани кредити, а и на банковата дейност - предупреждения, които с различни нюанси са изказвани и от различни браншови организации и юридически експерти. Банката рядко се изказва по готвено законодателство в България, затова позицията й сега показва тежък проблем.

Проектът реално е оформен като добавка към Закона за задълженията и договорите и беше внесен от депутати от управляващите партии. Той мина на първо четене в парламента безкритично с 87 гласа "за" и нито един "въздържал се" или "против".

Критиките отвън

Международната институция, която финансира и компании и проекти в България, изтъква, че промените ще се прилагат и за физически лица, за които кредиторите са получили изпълнителен лист или са започнали съдебни производства. ЕБВР не се изказва категорично против абсолютната давност, а против законовите промени в настоящия им вариант, които "ще имат значително негативно въздействие върху българския финансов сектор и впоследствие върху реалната икономика".

ЕБВР посочва, че давността ще повлияе на събирането на дългове и конкретно на колекторските агенции, които с дейността си подпомагат банките да освободят ресурс за кредитиране. Очаква се промените да имат и директен ефект върху банковата дейност и кредитирането - стимулът на клиенти да не плащат задълженията си може да намали склонността за отпускане на заеми към сектори, които традиционно се смятат за по-рискови. Като банката сочи стартиращи предприятия, бизнеси, ръководени от жени, и компании, базирани в селските райони.

Критиките отвътре

Като цяло забележките на ЕБВР следват негативните становища към идеята на финансовото и правосъдното министерства. Те предупреждаваха преди първо четене, че сроковете не са съобразени с реалността и скоростта на българското съдопроизводство, както и че може да има негативни ефекти - стимул за кредиторите по-агресивно да притискат длъжници. Някои от вносителите тогава коментираха, че са отворени модификации, като например изключване от давността на периода, в който се водят съдебни дела.

Идеите за справяне на социалния проблем с "вечните длъжници" циркулират отдавна и предложения за механизми за уреждането му бяха предлагани и отхвърляни в последните години - както чрез абсолютна давност, така и чрез възможност за личен фалит. От Асоциацията на колекторските агенции застъпват тезата, че второто е по-доброто решение, а настоящият проект крие подводни камъни и предлага мерки "на парче". От Асоциацията на банките в България не са се изказали против законопроекта, но настояват удължаване на срока на давността на 15 години, както и даване на година за влизането му в сила (сега предвиденото е шест месеца). Като цяло поддръжниците на абсолютната давност в юридическите среди изтъкват като нейно предимство лесното администриране и по-ниските разходи.

В свой пространен анализ, публикуван в lex.bg, и професорът по търговско право в СУ "Св. Климент Охриодски" Ангел Калайджиев също критикува законопроекта, като изтъква пропуски и недомислици в него. "Ако се създаде уредба на абсолютната погасителна давност, от каквато няма необходимост и която застрашава сигурността на оборота, тя следва да тече от момента, в който вземането на кредитора е станало годно за принудително изпълнение, т.е. от момента, в който кредиторът се е снабдил или е имал възможност да се снабди с изпълнителен лист или с пряко изпълнително основание. Във всички случаи срокът на абсолютната давност следва да е значително по-дълъг от предложения - между 20 и 30 години", пише той.

"За длъжника, чиито задължения са погасени с абсолютна давност, следва да настъпват неблагоприятни последици, подобни на тези при обявяване в несъстоятелност - вписване в публично достъпен регистър, невъзможност за определен срок да се упражняват известни професии или да се извършва определена дейност, забрана да се заемат известни публични и обществени длъжности и др.", смята още проф. Калайджиев.