Държавата измисли нова схема за придобиване на "Дунарит"

Потайните синдици

Емил Караниколов обяви, че е внесъл сигнал в прокуратурата срещу предишни директори в държавната "Кинтекс" и започва проверка за всичките й договори за десет години назад Фотограф : Надежда Чипева

Така очертаният план за действие още веднъж показва тясното сътрудничество между синдиците на КТБ и държавата в действията й по казуса. Въпреки уверенията на Караниколов, че търгът е свикат по законовия ред, всъщност за него се разбра чак от думите на самия министър. Тук проблемът е отчасти и нормативен. Според разпоредбите на Закона за банковата несъстоятелност съобщението за търг за продан на имущество "се разгласява чрез поставянето му на място за съобщения, определено от синдика, на мястото, където се намира вещта или където се съхранява документацията относно правото - предмет на публична продан, на мястото, където ще бъде извършена публичната продан, на определените за това места в сградата на съда по несъстоятелността и в сградата на общината по местонахождението на вещта - обект на продажба".

Това прави доста сложно да се следи какво се продава, без да се обикалят и оглеждат стени на ведомства. Затова е предвидено и че "когато оценката на вещта или правото е над 20 000 лв., съобщението за публична продан се публикува в един централен ежедневник най-малко 10 дни преди проданта." В 21-и век и при броя национални издания това също е трудоемко начинание. Затова и едва ли има пречка информация да се публикува и на сайта на КТБ (където има такава секция и такива обяви от началните периоди на несъстоятелността), което очевидно би имало по-добра видимост. Логично целта на синдиците би трябвало да е да има максимален интерес, който би позволил и максимална цена. Вместо това с покриването на законовия минимум резултатът е търг, на който никой не се е явил, и продажба на цена под половината от номинала на вземането, което означава и по-малко средства в масата на несъстоятелността.

Натискът по другите фронтове

Втората операция на ДКК също далеч не е гарантирана и бърза и почти сигурно ще премине през нова поредица съдебни обжалвания. Вероятно затова и продължават на вид координираните усилия на държавата да води война на изтощение с "Емко". Дружеството продължава да е без лиценз за търговия, като оттам обвиняват, че въпреки отстранените констатирани нарушения се правят нови проверки по устав само и само с цел да се открият някакви минимални нередности. Караниколов обаче отхвърли тези обвинения и оправда отнемането на лиценза със защита на безопасността на самите работници и обществото.

Той отрече и да е разпореждал на подопеченото му държавно дружество "Кинтекс" да прекратява договорите си с "Емко" по голяма поръчка за Индия, като обясни, че решението е на ръководството на дружеството, след като е анализирало риска. Паралелно с това обаче той обяви договорите с "Емко" за неизгодни и каза, че е внесъл в прокуратурата сигнал срещу по-предишното ръководство на държавния търговец, което ги е сключвало. Според Караниколов въпросните боеприпаси могат да се произвеждат освен от "Емко" и от "Дунарит", и от ВМЗ. Тогава обаче не са търсени оферти от другите производители, което по анализ на министерството е можело да намали цената с 5-10%. "Тези хора ще трябва да отговарят защо е заобиколен държавният ВМЗ", каза Караниколов.

Той не назова каква неустойка дължи "Кинтекс" на "Емко", но каза, че според него няма основание за такава, тъй като неизпълнението не е по вина на търговеца. Според Караниколов е задължение на производителя да окомплектова, натовари произведената стока на корабите за Индия и да оправи митническите документи, и той не го е изпълнил. Затова и "Кинтекс" е възложил на ВМЗ да произведе договорените боеприпаси. Според него е имало опит "Емко" да преговаря с ВМЗ да продаде готовата продукция, но нищо не е последвало. Министърът заяви още, че ще се прави проверка за десет години назад на договорите на "Кинтекс", както и във ВМЗ, където ще се търси дали техни лицензи и разработки не са ползвани от други компании. Това вероятно адресира тиражираните твърдения в медиите на Пеевски, че компанията на Гебрев е ползвала продукция на ВМЗ и е стояла "на входа и на изхода му".