Цялото Борисово войнство срещу "Дунарит"

Или накратко: съдебната битката за "Дунарит", която досега Пеевски водеше, вървеше към разгром и беше поета от държавната машина с всичките й лостове в ръцете на премиера Бойко Борисов. Този план обаче се сблъсква с отпор - два дни след блиц операцията на ДКК "Дунарит" отвръща с погасяване на цялото задължение от 47 млн. лв., с иск за спиране на вписването на ДКК като заложен кредитор и с изпълняване на съвета да се назначи прокурист. С което претенциите на държавата към собствеността би трябвало да отпаднат, а също и лицензионните неволи на завода, ако уверенията на Караниколов важат.

Една добре координирана акция

Операцията по изкупуване на вземането от ДКК беше поднесена от Караниколов, но явно тя се ползва с подкрепа от по-високо, защото включва и институции извън неговия контрол. От представените документи става ясно, че само в рамките на часове на 25 август синдиците на КТБ купуват вземането от последния му собственик - "Дипи", и го продават на държавната компания. Двете действия са одобрени от контролиращия ги по закон Фонд за гарантиране на влоговете чрез едно и също решение от 23 август. А уведомленията до "Дунарит" за двете цесии са изпратени от един и същ нотариус чрез един и същ пълномощник (адв. Матей Матев) с три минути разлика. Така че явно решението е координирано поне с финансовия министър, който неформално ръководи фонда, чийто председател иначе пряко се избира от правителството, заместникът му - от БНБ.

Самото участие на КТБ е проблемно по поне няколко линии, за които синдиците не отговориха на изпратените от "Капитал" въпроси. Първата е, че банката купува вземане, по което самата тя е страна и оспорва в съдебни дела. Оригинално то е резултат от сключена цесия между Едоардо Миролио и "Дунарит", в резултат на която заводът е погасил свои кредити от КТБ чрез прихващане - нещо, което синдиците оспорват като недействителна сделка. По информация на "Капитал" договорът между Миролио и "Дунарит" е бил именно под условие, че прихващането остане валидно, така че има опасност оригиналната сделка заедно с всички цесии след нея да останат без покритие. На второ място, проблемно е и плащането по сделката - синдиците са се договорили да платят на "Дипи" номиналната цесионна цена (близо 47 млн. лв.) но в активи, които са предлагани от тях на търгове, но не са продадени. Те обаче ще бъдат допълнително уговаряни и няма никаква информация какви ще бъдат, като единствено е уточнено, че ще са по първоначалната цена, на която са предлагани на търг.

А накрая въобще не е ясно и как синдиците на КТБ са знаели, че "Дипи" е собственик на вземането. По документи дружеството на Добрин Иванов, нашумял около амбициите на друга негова компания за строежи на Иракли, е купило дълга за 22 млн. евро от предишния му собственик - свързаната с Пеевски Viafot, на 5 юли. Въпреки че в договора пише, че Viafot трябва да уведоми длъжника до 10 дни, това се случва едва на 25 август паралелно с новата цесия - така че дотогава единствено Viafot и "Дипи" са знаели за сделката помежду им.

Ролята на "Дипи" явно е на посредник, който да скъса пряката връзка и да няма директно плащане към офшорката на Пеевски. Само за месец и половина на хартия компанията на Иванов, която иначе за 2016 г. има едва 15 хил. лв. оборот, инкасира около 2 млн. евро печалба. Освен това в договора й с Viafot е записано, че цената може да се плати и с "равностойно по размер вземане и/или имущество - недвижими имоти, движими вещи или дялови участия в други дружества". Така реално може да се окаже, че активите, с които КТБ ще плати, просто ще преминат през "Дипи" към Viafot и по този начин Пеевски да се сдобие с контрол над още 15% от "Техномаркет", винарната "Телиш" и др. Ефектът от такава операция би бил, че едни 47 млн. лв. от ДКК ще отидат в масата на несъстоятелността на КТБ и оттам в голямата си част в крайна сметка ще отидат във фонда за гарантиране на влоговете, а едни активи на тази стойност ще отидат към Пеевски.

Гответе се за нова битка

Въпреки че масово изказването на министъра беше предадено в медиите като "държавата купува "Дунарит", всъщност ДКК няма бърз механизъм, по който да влезе във владение. Първата стъпка е да бъде вписана като заложен кредитор - нещо, което е обжалвано и съответно следват поне месеци дела. А и "Дунарит" публикува писмо и платежни нареждания и писмо до ДКК, че е изплатил над 50 млн. лв. главница и лихви, така че основанието за вписване на залог напълно отпада. Дни след като курсът към одържавяване беше обявен, Караниколов заяви пред bTV, че ДКК вече е придобила изискуеми вземания към завода за общо 67 млн. лв., така че явно има и още 20 млн. лв. друго вземане. Какво е то обаче няма никаква яснота. Ръководството на "Дунарит" вече е заявило за вписване прокурист - Петър Петров, който след обвиненията на директорите беше предложен за изпълнителен директор, но промяната беше блокирана от КОНПИ. Ако това решение мине, то по логиката на Караниколов и основанието за отнемане на лиценза би отпаднало, а с него и аргумента за извънредната ситуация

Във всеки случай без залог върху предприятието държавата не може да повтори начина, по който ДКК овладя "Авионамс". То също като "Дунарит" беше дъщерно дружество на свързаната с Василев "Хедж инвестмънт България" и акциите бяха продадени от частен съдебен изпълнител заради дългове към КТБ. Сега обаче, ако държавата иска да стигне дотам, ще трябва да прекара "Дунарит" през несъстоятелност. А това никак няма да изглежда като така прокламираното спасяване.