Кратка история на войната за "Дунарит"

Когато тя колабира, компанията се оказва с близо 90 млн. лв. задължения към нея, основно пренасочени след това към други дружества. След затварянето на КТБ започват схватки за контрола над прекия акционер на оръжейния завод - дружеството "Кемира". За кратко то е овладяно от Бисер Лазов - някогашна дясна ръка на собственика на КТБ Цветан Василев, а след това основен свидетел на прокуратурата срещу него. Впоследствие банкерът си връща контрола и в началото на 2015 г. прави опит да прехвърли "Дунарит" в пакет с други активи на белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие, като сделката се разпада след медиен и институционален натиск.

Някъде малко след това мениджмънтът на русенския завод се е обърнал към Гебрев с молба за финансова подкрепа. Той не е искал да влиза с кредит поради голямата несигурност, но се съгласил да налее пари чрез увеличение на капитала. Плановете обаче били замразени след отравянето му и последвалото бавно възстановяване до есента на 2015 г.

Схватката с КЗК

Така се стига до началото на 2016 г., когато чрез нова бърза операция се сменя контролът над "Кемира", насред няколко запора от синдиците на КТБ и НАП. През февруари 2016 г. "Емко" заявява в КЗК искане за концентрация, чрез което да придобие контрол над "Дунарит". Тогава комисията умело започна да тупа топката, като с действията си даде време на лагера на Пеевски да се прегрупира.

КЗК първо през април 2016 г. безпрецедентно отказа да разглежда искането на "Емко" да купи "Дунарит", докато тече съдебно дело нагоре по веригата на собствеността на продаваното дружество. Впоследствие определението на КЗК беше отменено от ВАС, а и дългогодишният председател на регулатора Петко Николов беше сменен, като с едно от първите си решения новият състав на комисията пусна сделката. Тогава решението също беше странно - въпреки че общият оборот на двете оръжейни фабрики за предходната 2015 г. е над четвърт милиард лева, те нямат продажби в България над законовия праг 25 млн. лв., затова реално концентрация няма.

"Виафот" обжалва решението на КЗК пред Върховния административен съд. В края на миналата година тричленен състав отхвърля жалбата, като от източници в съда "Капитал" научи, че над съдиите е имало безпрецедентен натиск от ръководството на съда. По жалба на "Виафот" делото отива на петчленен състав, който отменя решението на КЗК и връща делото за ново произнасяне. Този път казусът е поверен на сигурен съдия, който е командирован месец преди образуването на делото от друг град.

Бойното поле "Виафот"

Докато тече всичко това през март 2016 г. "Виафот инвестмънт България", дъщерно дружество на офшорката Viafot, за която преди дни от публикация на "Биволъ" стана ясно, че е собственост на адвоката на Пеевски Александър Ангелов, придобива обезпечено вземане от Едоардо Миролио спрямо "Дунарит". Паралелно с тази сделка италианският бизнесмен прехвърли на фирма, официално собственост на Пеевски, и своите 50% в "Техномаркет", а също и миноритарния си дял в "Булгартабак", така че всичко говореше за пакетна сделка по неговото излизане от всичко, свързано с КТБ.

След тази покупка "Виафот" като заинтересована страна опитва (неуспешно) да се впише като заложен кредитор на мястото на Миролио и да блокира всички вписвания по партидата му. Резултатът са десетки заявления в Търговския регистър и съответно десетки съдебни дела.

Разковничето във войната е общо събрание на акционерите на "Дунарит" от 29 януари 2016 г., когато е решено капиталът да се увеличи от 8 на 68 млн. лв. Правото на настоящите акционери да запишат пропорционална на дела си част отпада и увеличението става под условие, че всички нови 60 млн. акции се запишат от "Емко".

"Виафот" настоява, че решенията на общото събрание от 29 януари са невалидни по няколко линии, и блокира всеки опит за вписването им с нови и нови съдебни дела. Ключови за изхода се оказват два опита за вписване на решенията от общото събрание, подадени на 2 и 3 ноември 2016 г. Едното е да се впише отпадането на предимствата на акционерите при увеличението. То вече премина през СГС и САС и е вписано, така че вече реално има поне част от проблемното общо събрание, която е официално призната. Но не и цялото, макар парадоксално всичко това да е гласувано наведнъж дори в една и съща точка от дневния ред.

Другото заявление за вписване - за самото увеличение, има доста по-сложна съдба. Отказът на длъжностното лице е обжалван от "Дунарит" и през март 2017 г. на втора инстанция окончателно Великотърновският апелативен съд го отменя и указва да се впише. Само че въпросното заявление е блокирано по още една линия - с определение на същия съд от 23 декември 2016 г. вписването е спряно до решаването на делото по същество в СГС (6581/2016 г.). Така въпреки протестите на адвокатите на "Дунарит" вписване не следва. Въпросното дело 6581/2016 г. приключва с решение на 29 юни 2017 г. - съдията отхвърля иска на "Виафот". То е изпратено за обжалване пред Софийския апелативен съд през есента на 2017 г., който на 22 юни 2018 г. излиза с решение, което потвърждава това на предходната инстанция. Така последната оставаща стъпка е обжалване пред Върховния касационен съд.

Войната с цялата държава

При очертаващата се съдебна загуба за "Виафот" в средата на 2017 г. обаче в битката за "Дунарит" се включва цялата държава.

Гебрев е обвинен, че е ръководил организирана престъпна група за пране на пари. Тезата на държавното обвинение е, че през 2005 г. Цветан Василев приватизира "Дунарит" с мръсни пари (източени от КТБ), които Гебрев, придобивайки завода през 2016 г., "изпира". Една скоба - ако държавното обвинение беше последователно в действията си подобни обвинения трябваше да има и за други сделки, финансирани от КТБ - например свързаните с Пеевски операции за "Техномаркет", "Булгартабак", "Лафка" или дори вестниците "Телеграф" и "Монитор".

Веднъж станал обвиняем, Гебрев няма как да продължи да управлява дружествата си, тъй като законът за оръжията, боеприпасите и взривните вещества го забранява. Това е причината на негово място да бъде вписан синът му. Тогава Специализираната прокуратура реагира мигновено и включва и Гебрев-младши в престъпната група.

Междувременно държавата влиза в сложна схема в опит да национализира "Дунарит". Като резултат от дълга верига цесии някогашното вземане на Едоардо Миролио (направено чрез една от омразните за синдиците на КТБ операции по цесия + прехващане), купено от "Виафот", минава през ръцете на един посредник - фирмата "Дипи" на Добрин Иванов, после през самата КТБ, за да стигне до Държавната консолидационна компания. Нейният принципал министър Емил Караниколов изрично заявява намерение чрез това вземане да се пристъпи към овладяване на контрола над "Дунарит", но лагерът на Гебрев бързо изплаща дълга. Впоследствие Караниколов заявява, че са изкупени и други вземания и въпреки това ще се продължи с опитите за национализация. Освен това министърът залага във войната и държавния оръжеен търговец "Кинтекс", като инициира проверки по подозрения, че е облагодетелствал "Емко", възлагайки му поръчки вместо на друга държавна компания, ВМЗ - Сопот.

Замразените лицензи на "Емко" са ползвани и за мотив да се задържи на пристанището готова продукция за експедиране по договор с Индия и да се пренасочи поръчката тепърва към ВМЗ - нещо, което би довело до огромни забавяния и неустойки.

Шумната престрелка изкарала и служителите на "Емко" и "Дунарит" пред парламента заглъхва чак след среща при премиера Бойко Борисов. Примирието обаче удържа едва до края на европредседателството, когато отново държавният апарат е впрегнат за преразпределяне на "Дунарит" и накланяне на везните в полза на "Виафот" и собственика й адвокат Александър Ангелов, или който седи зад него. Фирмата неясно по каква логика продължава да води всички дела, след като още през 2017 г. е продала вземането си от "Дунарит" и вече не би трябвало да има никакъв законен материален интерес.

Последно с Емилиян Гебрев се занимават Националната агенция за приходите и Комисията за противодействия на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество.

Така институциите, впрегнати в разправата с оръжейния търговец, стават общо осем. Гебрев ги изброява, без да се замисли - Министерството на икономиката, служба "Контрол на общоопасните средства" към Министерството на вътрешните работи, Комисията за защита на конкуренцията, Специализираната прокуратура, АДФИ, НАП, Върховният административен съд и Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Или накратко - цялата държава.