🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Сегашният проект за личен фалит: 10 години ангария

Какво предлага законопроектът на "Обединени патриоти" и къде са проблемите

Производството ще се развива през районния съд
Производството ще се развива през районния съд
Производството ще се развива през районния съд    ©  Надежда Чипева
Производството ще се развива през районния съд    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

През юли депутати от "Обединени патриоти" внесоха проект на нов закон за защита при свръхзадълженост на физически лица. Това е вторият опит за въвеждане на законодателство, което прилича на т.нар. личен фалит.

Законът приема, че е налице свръхзадлъжнялост, когато задълженията на длъжника са с над 1/3 повече от неговото имущество и очакваните доходи за следващите десет години, но не надхвърлят 150 хил. лв. Когато тази хипотеза е налице, той подава заявление до районния съд, към която има декларация, в която декларира движимото и недвижимото си имущество, получените доходи през последните три години, своите кредитори и длъжници, несеквестируемото имущество, извършените разпоредителни сделки за над 10 хил. лв. през последните пет години, декларация, че длъжникът предоставя на разположение на кредиторите имуществото си и доходите си.

Такси не се плащат, а молителят може да получи правна помощ. Съдът се произнася в едномесечен срок и ако констатира свръхзадлъжнялост, поставя длъжника под защита, като постановява прекратяването на начисляването на лихви, определя несеквестируемото имущество и доходи. След това решение всички задължения стават изискуеми, а обезпеченията (като ипотеки и залози) се запазват.

В продължение на десет години длъжникът няма право да се разпорежда с недвижимото и движимото си имущество. Всяко ново имущество, което той придобие над несеквестируемото, се използва единствено за удовлетворяване на кредиторите. След изтичане на десетгодишния срок всички непогасени задължения, възникнали преди откриване на производството, се погасяват.

За същия период длъжникът няма право да участва в търговски дружества, да бъде избиран за управител, а освен това не може да учредява ипотека върху несеквестируемо имущество.

Сравнен с други сходни закони, българският проект е поне два пъти по-кратък, което означава, че има редица положения, които остават неуредени. Основният проблем от закона се вижда от заглавието му. Той е насочен от момента, в който физическото лице е обявено в свръхзадлъжнялост, но не регулира отношенията преди това. Няма множество съществуващи механизми от търговската несъстоятелност (прихващане на вземания например), оздравителен план... Не е уреден въпросът със съмнителните сделки от предходен период. Периодът от 10 години, който се предвижда, е без еквивалент в Европа (най-консервативният в Германия е шест), в който на всичкото отгоре правото на труд е силно ограничено.

Основният проблем с подобен проект не идва от самия закон, а от нискокачествено законодателство в почти всеки клон на правото.Така например има закон за собствеността от 1951 г., който дава оскъдна и неясна уредба на правото на собственост и неговата защита. Също така има производства по новия граждански процес, като например делбата, които са възприети почти без промени от гражданския процес от 1952 г., има закони за реституция, която все още не е приключила. По този начин например споровете за собственост и свързани с нея делба на съсобственост и за реституционни претенции, които са почти изключително присъщи на физическите лица, незабавно биха засегнали кредиторите в едно производство по несъстоятелност. Освен това концепцията на българското законодателство за свързани лица също е много остаряла. Тя е ключова за ефективно производство за несъстоятелност, защото от нея зависят лесното оспорване на сделки, увреждащи кредиторите, както и редът на привилегиите. Така например разбирането на българското право за това какво е семейство, силно се разминава с действителността у нас, като не включва фактическото съжителство. Това веднага отваря широки възможност на злонамерени длъжници да сключват симулативни и увреждащи кредиторите сделки, които трудно ще могат да бъдат оспорени.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dolcevita avatar :-|
    dolcevita

    Поздравления за статията, г-н Босев! Темата е изключително важна. И много опасна, имайки предвид капацитетана на сегашните нормотворци. Не разбирам защо хората толкова подценяват факта, че в банките са техните пари, които се предоствят като кредити и банката е тази, която трябва да управлява риска.
    Важно е да не се подценява местния манталитет, да се измисли схема да се прецаката кредиторите.
    Моето мнение е, че хората, които действително са затруднение, намират начин да се справят. И кредиторите правят сериозни отсъпки за тези длъжници. Опасявам се , че най-кресливите и най-ненуждаеите се ще опитат да се възползват. Още повече, че държавата е тотално импотентна при преследването на всякакви документи престъпления, престъпления притив кредиторите, поява на мними кредитори, от което се възползват длъжниците, претенциращи за свръхзадължени, а в същото време се разкарват напред-назад с БМВ-та.
    Също много трябва да се работи в посока финансова грамотност на хората - ако доходът ти е 1 200 лв., няма да ти е лесно да изплащаш апартамент в Лозенец за 120 000 евро, ама много ти се искало да живееш там. Сори, не ти е по-джоба!

    Нередност?
Нов коментар