Свободата да фалираш

Вероятно осъзнавайки тази реалност, преди месец председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) наскоро заяви, че въвеждането на личен фалит (несъстоятелност на физическите лица) би бил опасен експеримент. "При частния фалит длъжникът губи правоспособност, неплатежоспособността води до загуба да се управляват граждански права, да се сключват сделки. В това състояние на икономиката е свръхопасно да вървим към такива експерименти", обясни Кирилов малко след като бяха приети промени в гражданския процес миналия месец. Те бяха предложени от омбудсмана Мая Манолова и пакетирани като "край на тормоза над длъжниците", но реално създават повече главоболия, отколкото защита.

Манолова, която умело облече мантията на социалпопулизма, заяви, че следващата й битка ще бъде въвеждането на законодателство за личния фалит. Такъв проект беше внесен в предишния парламент от АБВ, а негов леко преработен, но все така пълен с неясноти, недомислици и противоречия вариант беше предложен от патриотите. Доколкото самият Данаил Кирилов е споделял, че "ако искате нещо да стане, отидете при Мая", е твърде вероятно съвсем скоро мнозинството в парламента да засили такъв проект. Очевидно е, че въпросът вече не е дали да има законодателство, а кога ще бъде прието то.

Да кажем ясно първо следното: крайно време е България да поправи тази липса и най-накрая да въведе механизъм за личен фалит. Но както винаги, важно е дали законодателството ще е на необходимото ниво, тъй като регулира изключително деликатна материя, засягаща потенциално стотици хиляди хора, в която трябва да бъде намерен баланс между интересите на кредитор и длъжник.

Къде е проблемът

В България съществуват две защити за длъжника. Първата е погасителната давност. Тя е пет години (три години за срочни задължения, като сметките за парно) и започва да тече от датата, на която задължението е трябвало да бъде платено. Ако този срок изтече кредиторът няма как принудително да събере вземането си.

Тази давност спира да тече, когато започнат действия по събирането на вземането по съдебен път, т.е. трябва да имате насреща си наистина мързелив кредитор, който да проспи да потърси вземането си. Резултатът от това законодателство е, че ако някой длъжник се намери в невъзможност да плаща задълженията си, защото се разболее или остане трайно без доходи, той може да се превърне във вечен длъжник. Върху основното му задължение ще се трупат лихви, а отделно от това за негова сметка са и всички разходи, които кредиторът прави, за да събере вземането си. Върху тях също се трупат лихви и така човек на практика може никога да не успее да излезе от блатото на задълженията.

Втората и последна защита, която законът предвижда, е ограничаване на имуществото, върху което може да бъде насочено изпълнението. Това са вещи от първа необходимост, жилището на длъжника (ако има само едно и живее в него и сам не се е съгласил то да е ипотекирано), както и трудовото възнаграждение (несеквестируема е минималната работна заплата, а след това се изчислява процент от доходите над нея, но колкото и да получава, при всички положения за длъжника могат да останат до 1020 лв.)

Според някои експерти тези защити са напълно достатъчни. Според други - не. В резултат на липсата на законов механизъм за изход от ситуацията все повече вечни длъжници попадат в сивата икономика, тъй като искат плащане на ръка, живеят без здравни и социални осигуровки и т.н. Това е вредно за тях, за държавата и в крайна сметка - за кредиторите им, които не могат да съберат нищо.

Къде е решението

През 2015 г. ГЕРБ се опитаха да въведат т.нар. абсолютна давност от 10 години за задължения. "Подобен подход крие опасност, защото поставя всички задължения под общ знаменател", коментира адвокат Десислава Филипова, която е сред най-разпознаваемите говорители по темата за правата на длъжниците. Освен това то поставя кредиторите в неравностойно положение и може да ги мотивира да се върнат към методите от 90-те години: "Прехвърляне на собственост срещу мъгляво задължение за връщането (забранено от закона), психологически натиск, а понякога и физическо насилие", коментира младши съдията от Софийски градски съд Андрей Георгиев. В крайна сметка идеята за въвеждането на 10-годишна абсолютна давност беше отхвърлена.

Така личният фалит остава единственото решение, а като член на ЕС по всичко личи, че България няма да се измъкне от въвеждането на подобно законодателство. През март 2014 г. главна дирекция "Правосъдие" към ЕК издава препоръка (незадължителна форма на законодателство), която въпреки че не е насочена към физическите лица, препоръчва на държавите членки да въведат относими мерки (като освобождаване от задължения) и за физически лица. Проект на ЕК за Регламент в тази посока се разглежда от Европейския парламент. Според професор Ийън Рамзи от юридическия факултет на университета в Кент, който специализира в сравнителното право в областта на кредити и несъстоятелността, през последните години ЕС насърчава предприемаческата култура и защитава правата на самонаетите, а един от механизмите да го прави е именно през въвеждането на процедура, която да гарантира втори шанс на онези, които се провалят (нещо, което САЩ правят от над столетие).

Трябва да се има предвид, че частният фалит не е процедура, до която може да се прибегне безболезнено."Във всички страни, в които съществува тази възможност, тя е наистина крайна мярка. Тя буквално ви изключва от гражданския оборот", коментира управителят на фирмата за събиране на вземания EOS Матрикс Райна Миткова, която е и председател на специализираната Асоциация на колекторските агенции в България. Но Миткова е категорична: "В България е добре да имаме подобна уредба. Ние сме за, но този закон действа добре, когато е добре балансиран", коментира тя и се аргументира с факта, че в България сивата икономика е 30% и човек лесно може да се скрие в нея. Тя е защитник на идеята, че е добре да бъде въведен финансов консултант, който да помага на хората със съвети. "Наивно е да мислим, че натоварени съдилища като районния и градския ще могат да се справят и с тази задача", коментира още Райна Миткова.

Крайно време е

Основният мотив на противниците на тази мярка е, че тя създава морални и финансови рискове за една вече уредена, по техните думи, система на отношения. Да погледнем рисковете. Те се изразяват най-вече в това длъжниците да започнат да се държат безотговорно и да вършат измами. Това предпоставя, че повечето хора са неблагонадеждни длъжници и търсят начин да се отърват от задълженията си, с цената на всичко. Нито една европейска статистика не потвърждава това твърдение - в страните, в които е въведена тази мярка през последните години и в които има сериозен ръст на процента хора, търсещи фалит, това се дължи на ниската база за сравнение и в абсолютни стойности броят остава изключително нисък спрямо общото ниво на задължени. Хърватският закон е бил използван от влизането му в сила на 1 януари 2016 г. до май 2017 г. от общо 927 души, като броят на длъжниците със запорирани банкови сметки е над 133 000.

Изследвания в Англия и Уелс, както и на други места в Европа, твърдят, че основна част от хората, които са в невъзможност да връщат кредити, са безработни или самотни родители (по-голямата част от които жени) и задълженията им са по кредитни карти и за комунални сметки. Световната банка е съгласна. В свой анализ от юни 2017 г., тя нарича личния фалит мярка за защита на длъжниците, която има важни културни и хуманитарни аспекти, насочени към хора, "които са в състояние да осигуряват достатъчно доходи, за да издържат себе си и семействата си, но прекалено големите дългове, които имат, подкопават инициативата им и потискат производствения им капацитет", като им даде ново начало.

Това подкрепя теорията, че основната група, която ще се възползва от подобно законодателство, няма да са измамници, а хора в уязвими социални групи, за които държавата така или иначе харчи пари, за да подкрепя с други механизми. Това ще затегне условията за кредитиране за тях, но огромна част от тези хора така или иначе не се финансират от банки, а от бързи кредити и други, доста по-сенчести форми на заемане.

Обратно на твърденията на противниците, личният фалит може да бъде полезен в голяма част от случаите и за кредиторите. "Уредената" система в момента вкарва огромна част от тези хора в сивата икономика и кредиторите им не могат да съберат нищо. "Би могло да се каже, че производството по несъстоятелност гарантира развитието на отношенията по начин, който най-добре пасва на действителността – кредиторите ще получат онова, което биха могли да получат с оглед възможностите на длъжника, а той ще плати само онова, което може да поеме, без да се налага да се укрива", коментира съдия Андрей Георгиев. Всъщност кредиторите ще бъдат дисциплинирани от подобна мярка по простата причина, че длъжникът вече има друга опция на масата. Това би принудило примерно банките да внимават много повече на ниво риск мениджмънт преди отпускане на кредита, а не да залагат на събиране на вземания постфактум. Разбира се, изключително важно е как ще бъде прецизиран новият закон, така че едновременно да налага достатъчно сериозни изисквания към фалиращия, така че наистина да се прибягва до това като последна мярка и в същото време да не го "убива" социално.

Що се отнася до по-общото притеснение, че части от съдебната система и изпълнителната власт не работят добре и през тези дупки могат да минават измамници, това е фалшив аргумент. Това, че в България институциите трудно доказват и наказват измами, не може да е мотив за лишаване на граждани на ЕС от права, с които се ползват всички останали. Напротив - той може да е само стимул тези институции най-накрая да бъдат реформирани.