Не стигма, а нов шанс

Въплътените в американската конституция идеали за равноправие и свобода рефлектират и върху подхода към финансовите задължения на частни лица. Още в член 1 на конституцията (параграф 8) е посочена законодателната роля на Конгреса при уреждане на правилата и процедурите за фалит. За разлика от Европа, където личният фалит е възприеман като необратимо падение на индивида - не само финансово, но и морално, общественото отношение към личния фалит в САЩ е по-либерално и освободено от стигма. Томас Джеферсън, Джеймc Монро, Абрахам Линкълн (на 5-доларовата банкнота) и Юлисис Грант (на 50-доларовата банкнота) са американските президенти, които са обявявали или са били близко до обявяването на личен фалит, без това по какъвто и да било начин да се е отразило на репутацията им.

В американското законодателство е възприет принципът за "новия шанс" (fresh start), който трябва да се предостави на попадналия в сериозно финансово бреме човек. Нещо повече - всеки американски гражданин има право на такъв "нов старт" веднъж на всеки 10 години. Законът за личен фалит се регламентира от Конгреса на федерално ниво и поради това се прилага по един и същ начин във всички щати. Правилата за разпределение на собствеността при фалит обаче варират от щат в щат. Съвременният закон за личен фалит е приет през 1978 г., а последната му значима редакция беше направена през 2005 г. с цел да се предотвратят злоупотребите при прилагането му. Независимо от затягането на гайките през последните десетилетия законът за личен фалит в САЩ предоставя един сравнително лесен, достъпен (разноските по процедурата за личен фалит са около 300-400 долара без адвокат и 1200 с адвокат) и окончателен начин за избавянето на физически лица от непосилни финансови задължения.

Двете най-често прилагани процедури при личен фалит са т.нар. параграф 7 (Chapter 7) и параграф 11 (Chapter 11). Параграф 7 е предпочитан начин, тъй като при него всички финансови задължения на длъжника безвъзвратно се елиминират. Това е същинският "нов старт", тъй като след приключването на процедурата лицето е изцяло освободено от посочените в молбата за личен фалит задължения. При параграф 11 съдът може да прецени, че длъжникът има възможност да върне поне част от дълговете си, и го задължава да направи това на разсрочени платежи в определен срок, най-често 5 години. Някои финансови задължения, например студентски заеми, отпуснати от федерална или щатска институция, не могат да бъдат изчистени при личен фалит или това се допуска само когато индивидът може да докаже пред съда, че тези задължения ще доведат до тежки материални и други затруднения за него и семейството му. Това е причина стотици хиляди ако не и милиони американци, наближаващи пенсионна възраст, да продължават да изплащат студентските си заеми, взети 30 или 40 години по-рано.

Основните фактори, водещи до личен фалит в САЩ, са натрупването на дългове по кредитни карти, непредвидените медицински разходи и спекулациите с недвижими имоти и на фондовия пазар. Спукването на интернет балона през 2000 г. беше пример за масова спекулация на фондовия пазар, което доведе до вълна от милиони лични фалити и до модификацията на закона през 2005 г. Финансовият крах през 2008 г. беше в най-голяма степен свързан с балона от спекулации с недвижими имоти, което също доведе до нова вълна от лични фалити. Някои финансови анализатори смятат, че в близко бъдеще предстои нова вълна от фалити, свързана със спекулациите в т.нар. криптовалути.