Нощният ръст на София

Особености на нощната икономика

Нощната икономика е особен феномен, който се управлява трудно. Ако й създадеш правилните условия и тя се развие пълноценно, може да е привлекателен актив както за местните жители, така и за туристите. Ако я оставиш да избуи прекалено, може да се сблъскаш с неприятности, недоволство и дори престъпност. Задушиш ли я с твърде много контрол и регулация, рискуваш да убиеш важна част от преживяването и облика на даден град.

Засега София не е съвсем наясно къде се намира в тази координатна система. Нощният живот в центъра на града със сигурност не е избуял до степента, в която да създава неприятности. Дали е достатъчно привлекателен, е въпрос на интерпретация.

Преглед на оригинала

"В пиков момент изглежда точно толкова жива, колкото и градовете, които традиционно наричаме нощни и младежки - Лондон, Амстердам, Барселона", казва икономистът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов. "Проблемът е, когато е вторник, ноември, като завали дъжд или сняг, т.нар. крила на сезоните, когато по улиците няма хора," довършва той. Истинските нощни дестинации предполагат друга плътност на дейностите - непрекъсваем цикъл през цялата седмица. Засега София остава в традиционното разпределение - по-силен уикенд и по-слаби дни от седмицата, а баровете и заведенията, които избират да работят през останалото време, търсят начини да привличат клиенти, като например осигурят жива музика. Това се потвърждава и от данните на приложението за таксиметрови превози TaxiMe, което отчита над двойно увеличение на нощните поръчки в петък, събота и неделя спрямо понеделник и вторник. В последните две години столицата привлече рекорден брой туристи, които обаче не компенсират толкова силното потребление през седмицата.

Всяка градска икономика на развлечението се движи от местните хора, а София, изглежда, е в период на преход. "Промени се самата култура на поколенията. Пада консумацията на твърд алкохол за сметка на виното и бирата", казва Александър Александров, собственик във веригата "Кривото". "Преди заведенията бяха много по-универсални. Бяха си кръчми и нямаше толкова барове. Сега клиентите идват, хапват и се преместват. Предпочитат нещата да се случват по-набързо", казва той. Заведенията за хранене, които работят денонощно, са загубили нощен бизнес. "Кривото" съществува от 25 години, като денонощната работа започва през 1999 г. Преди 40% от приходите са идвали от нощната консумация, сега - 20%, като спадът ѝ се усеща драстично в последните 3-4 години. Чисто финансово за тези, които продължават да работят през нощта, става рентабилно. Тогава се правят някои подготовки за следващия ден, избягва се процесът по отваряне и затваряне, разходите за таксита на персонала.

Политиката среща бирата

Дали в града трябва да има повече активност през нощта или не, разбира се, е дискусия с поне две конфликтни гледни точки. Центърът на София, където са съсредоточени и огромната част от нощните активности, е наситен с жилищни сгради. Никой не би искал нощният живот на града да се случва точно под неговия прозорец.

"Взехме решението да прекратим 24-часовия режим на работа, след като преди няколко години влезе в сила законът за тютюнопушенето. Когато клиентите излизат да пушат на улицата в 2 часа сутринта, съседите се дразнят, а ние не искаме да разваляме взаимоотношенията си с тях", обяснява собственикът и управител на веригата заведения "Дивака" Ивайло Андонов. Успешните европейски туристически градове вече се сблъскват с екстремната фаза на този проблем. "Туристите са терористи" се превърна в едно от емблематичните послания на "туристофобията", която се усеща сред местните жители на места като Барселона. Добрата новина е, че София е далеч от този проблем.

Столицата обаче е достатъчно голяма и жива, за да се сблъсква с факта, че и нощният живот трябва да се управлява. Сериозен признак от последните няколко месеца беше опитът на Столичната община да въведе забрана за консумация на алкохол на улицата и в парковете, "ако тя води до противообществени прояви". Отпорът срещу станалата известна като "забрана за пиене на бира в градинките" беше толкова силен, че общината замрази промените в Наредбата за обществения ред и вече шести месец се опасява да повдигне темата отново. Сега нощният живот е застрашен от друга регулация - предложената от Валери Симеонов забрана за вдигане на шум между 23 ч. и 8 ч. Законът едва ли ще се отрази сериозно на софийските заведения, но е сигнал за отношението към този бранш. Нощният транспорт също е наченка на политика - този път в полза на развлеченията и активностите след полунощ. Това е първата стъпка, която трябва да бъде последвана най-малко от по-добро осветление, пешеходни маршрути и улици без дупки.

Пазители на нощта

Едва ли някой ще оспори, че по-добрият модел за София е по-плътен социален и развлекателен живот. Вместо маршрутът в пет или повече дни от седмицата да бъде от работа - в колата - вкъщи, той може да включва градска култура, представяне на книга, театър или концерт, бар или друго нощно заведение. Първата асоциация с нощен живот обикновено ще е алкохол и други развлекателни дейности, което може да го прави труден за защита. Но това не е задължително така. Той е съществен елемент от градския живот, който прави градовете магнити това, което са. Нощта не носи само време за забавление, а и пространство за среща на хора, творчество, музика и обогатяване на икономиката като цяло.

По-интересният нощен живот се появява с икономическия растеж, както вече се случва в София. "Излизането вечер е свързано с разходи. В беден град трудно може да има денонощен живот, а София е бедна спрямо Брюксел, Лондон или Виена" , казва Лъчезар Богданов. Хубавата новина е, че вече расте и ги догонва. А потенциал има. България е сред страните, в които домакинствата отделят най-малък дял от бюджетите си за развлечения - 3.1%, но и са най-недоволните от това как прекарват времето си, показват данните от изследване на Евробарометър. Даденостите това да се промени са налице, макар да са примесени с проблеми. Всичко интересно в София е на пешеходно разстояние. Тротоарите и осветлението не подканват към лесно движение, но в града няма големи магистрали, жп линии или канали, които да отделят важните обекти един от друг. В широкия градски център няма опасни зони, които да трябва да се заобикалят. Само трябва някой да помисли как да свърже всички положителни елементи, за да направи София истинска нощна дестинация. Амстердам, Берлин и Лондон вече имат нощни кметове, може би и София скоро ще се нуждае от такъв.