Офшорните владения на Цветан Василев

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала

Всяка банка е длъжна да идентифицира кой е реалният собственик на корпоративните й клиенти. Причините за това са много - противодействие на прането на пари, финансирането на тероризма, корупцията, както и формирането на големи експозиции. А предизвикателствата са още повече, особено когато се стигне до оплетеният свят на сложни корпоративни структури, преминаващи през няколко офшорни дестинации.

В това отношение Корпоративна търговска банка би трябвало да е била облагодетелствана. Тя има сравнително малко на брой големи кредитополучатели, много от тях регистрирани на няколко софийски адреса и с повтарящи се собственици и управители. А и за тях явно мениджмънтът и собствениците на банката имат добро знание и дори контрол, ако се съди по комуникацията между тях, част от материалите по делото КТБ.

Всъщност обаче във вече фалиралата банка проблемът е бил с обратен знак - не как да се разкрие, а как да се прикрие реалният собственик. От документите по "Делото КТБ" се вижда, че мажоритарният й акционер и председател на надзорния съвет Цветан Василев се е декларирал като краен бенефициарен собственик (ultimate beneficial owner, UBO) на десетки офшорни компании. Някои от тях са собственици на дружества - кредитополучатели на КТБ, като, ако отпуснатите суми се съберат, се надвишават всякакви тавани за големи експозиции към една група в Закона за кредитните институции. От много от тях се правят всевъзможни парични трансфери - към свързани фирми, за придобивания и за външни услуги. И най-вече знанието за това далеч не изглежда заключено в тесен кръг лица, което говори, че висшият мениджмънт на КТБ е бил напълно наясно, че към банковия надзор на БНБ се подават документи с невярно съдържание, като свързани (помежду си и с Василев) компании са декларирани като отделни групи.

"Състоянието ми е около 500 000 000 евро"

За собствеността на офшорките на Василев става ясно предимно от от собственоръчно подписвани от него декларации, изпращани до външни институции, които изискват такива, за да отговорят на вътрешните си правила и регулаторни изисквания. Така например в материалите има две декларации на Цветан Василев, че е UBO на EFV International Financial Ventures. Тази компания през годините играе ролята на разпределителна кутия за парични трансфери от местните към чуждестранните компании в структурите около КТБ и обратно, за което говорят и банковите извлечения, приложени по делото. Същевременно тя е и акционер в ключови български дружества от корпоративната мрежа на Василев като ТЦ-ИМЕ и "Хедж инвестмънт България", които пряко и чрез свои дъщерни дружества са сред най-големите експозиции на банката.

Едната декларация е за пред британската компания Alegro Capital, която формално през 2012 г. се представи за собственик на TV7. От регулярните плащания от EFV към нея и от продължаващото покриване на загубите на телевизията от ТЦ-ИМЕ още веднъж личи, че това е било платено фронтиране. Втората е за пред VTB около влизането й като акционер с 9.9% в КТБ през 2013 г.

Другата серия подписани документи от Василев е около смени в чуждестранните кантори, които движат регистрацията и операциите на офшорките му. При една от тези рокади 2009 г. той се обявява за собственик на 8 хонгконгски и кипърски компании, а в следваща - от 2011 г. - на цели 48. Сред тях е и EFV, но и множество други, включително и такива, познати от различни сделки, свързвани с Василев и КТБ (телевизионните мултиплекси, придобиването на "Техномаркет", "Петрол" и др. (виж списъка). В едно уверение до швейцарски банкер Василев оценява състоянието си на около половин милиард евро, което е придобил "благодарение, на първо място, на заплата, комисиони и дивиденти, получени като ръководител и мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка в България и, на второ място, от различни участия в застраховане, земеделие, енергетика, инфраструктура и имоти".

За някои от по-големите компании и проекти в мейл кореспонденцията циркулират и схеми на структурата, където на места е посочен Василев като собственик.

"Знаеш, че аз няма да те питам за всички тези неща"

Доколкото самата КТБ е придобита през 2001 г. чрез система от офшорки, не е учудващо, че Цветан Василев има дългогодишни взаимоотношения с доставчици на фидуциарни услуги. Най-ранните такива документи по делото (по традиция - доставени на прокурата от някогашната дясна ръка на банкера, а сега основен свидетел срещу него Бисер Лазов) датират още от 2004 г. Тогава офшорките на банкера се обслужват от холандската Intertrust, като, съдейки по пращани от него факсове, едно от доверените му лица е Мари Рейн Гомез. Впоследствие тя се премества в създадения през 2006 г. конкурент на Intertrust - Vistra, и през 2009 г. Василев мигрира и своите компании там.

Оттогава, съдейки по мейл кореспонденцията, тя е основното лице за свръзка, като консултира Василев и представители на КТБ по регистрация на нови дружества за различни проекти, избор на номинални собственици и директори, структуриране, данъчно третиране и въобще цялостно обслужва КТБ. През 2011 г. Рейн Гомез създава собствена компания - Zanae Business Advisors, явно единствено с цел да обслужва българския си клиент (след затварянето на КТБ швейцарското дружество е ликвидирано). Василев прехвърля управлението на компаниите си на нея и дори докато още компанията е в процес на регистрация, превежда аванс за "family office услуги, които г-жа Гомез ще ми предоставя". В договор, където се уреждат взаимоотношенията със Zanae и Vistra, се описва причината: Клиентът (Василев - бел. ред.) сега има много на брой юридически лица, управлявани от няколко доставчици на фидуциарни услуги, и затова му е трудно да има обобщен поглед над тези дружества и на активите в тях. Затова е решил, че се нуждае от независим посредник. Това е видно и в резолюциите на Василев - в една от тях върху справка за фактури от Vistra за услуги за различни услуги на стойност около 300 хил. швейцарски франка той пише до Гомез: "ОК, Съгласен Последно какво плащаме и къде са", като изброява няколко компании. В друга той обяснява кои компании трябва да се ликвидират и пита: "Каква е функцията на Interfin, Montfleury, Univest, Allsparlkle?"

Освен това и все повече сделките на бързи обороти се сблъскват с административните изисквания за документи на Intertrust, което бави трансфери. Например през януари 2013 секретарката на Василев й пише спешно да пусне нареждане от EFV към друга офшорка - Wealth Standard, за 400 хил. евро с основание "По договор". Отговорът на Гомез е: "Vistra няма да го направят без договора. Казах ти, че те вече се превръщат в голям проблем. Най-доброто ще бъде аз да поема EFV (и всъщност всичко, което те правят) и да се раздели на две всичко, което клиентът им плаща. Знаеш, че аз няма да те питам за всички тези неща, тъй като аз така или иначе работя за клиента. Точно преди две секунди получих още един email, с който те искат информация относно кой е зад Livero (компания, през която е придобит контролният дял в "Булгартабак" - бел. ред.), бла-бла. Имам стратегия за напускане на Vistra. Относно Wealth Standard, мога да се опитам да ги убедя, но те ще искат от мен поне малко информация относно причината за плащането. Можеш ли да ми кажеш повече? Заем ли ще бъде? И ако да, те ще питат каква е връзката между EFV и Wealth Standard (в случай че заемът е необезпечен и т.н.)."

Друго доверено лице е личният банкер на Василев в швейцарската Coutts Фортунат Хубер. В една от схемите на EFV той е посочен като банкер на EFV, а от факсове, пратени до него, става ясно, че Василев му праща нареждания и за плащания от личната му сметка. През 2008 г. той е посредничил и по регистрацията и е правил парични трансфери към офшорни компании за президента на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев и главния секретар на синдиката Андрей Върбанов, което беше разкрито в разследване на "Биволъ" от 2015 г. Още преди то да бъде публикувано, прокуратурата е разполагала с документите и е разпитала двамата. За Хубер Тренчев обяснява пред обвинителите: "Да, познавам го, той е член на един орден, това е религиозна организация на много високо ниво. Когато е идвал в България, той ми се обажда. Аз също съм го посещавал веднъж или два пъти, когато съм имал работа в Швейцария." Синдикалният лидер обаче се оплаква, че нямат много добра комуникация заради езиковата бариера, и отрича да има финансови взаимоотношения с него. Върбанов пък заявява, че не познава швейцарския банкер, но потвърждава, че има офшорна компания, която не знае как се казва. "Г-н Цветан Василев ми предложи да ми регистрира офшорна компания", казва той, но не може да си спомни причината за това и не помни да са правени преводи към нея. А след като при разпита са му представени имената на офшорните компании и данни, че кам тях са превдени от EFV 1.1 млн. евро, Върбанов заявява: "Не знам дали това са същите офшорни фирми, но ако са това, приемете, че този паричен превод е един жест от страна на г-н Цветан Василев. Към момента на преводите не знам г-н Цветан Василев да е поискал нещо от мен или от доктор Тренчев."

"С оглед на духа на сътрудничество"

Друг източник на информация за задграничните фирми на Василев е комуникацията на прокуратурата с чуждестранни служби. В делото се цитира изпратена от финансово-разузнавателна служба на Лихтенщайн информация до ДАНС, че банкерът и съпругата му Антоанета Василева са обект на "доклад за съмнителни операции" и е стартирало производство по подозрение за изпиране на пари. В него са посочени активни банкови сметки на седем от офшорните компании, за които лихтенщайнските разследващи имат информация, че са реално собственост на Василев, както и пет вече закрити. Сред тях и Asta Cargo AG, в която той е съдружник с майката на Делян Пеевски Ирена Кръстева и собствениците на "Винпром Пещера" Атанас Петров и Антон Щерев. Според твърденията на самия Василев дружеството е било създадено с идея да участва в нереализиралата се приватизация на "БДЖ Товарни превози". По сходен начин е добита информация и за 12 дружества със сметки в швейцарски банки от тамошната прокуратура.

По искане на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество пък в Люксембург са наложени запори над активи на Пиер Луврие - белгиецът, който в началото на 2015 г. обяви, че е придобил от Василев редица участия. По този начин българските власти се сдобиват от него с договора му с Цветан Василев, където той отново се декларира като бенефициарен собственик на част от офшорките в списъка, а през тях на контролен дял в активи като БТК, НУРТС, "Дунарит", "Авионамс", TV7, ГАРБ и др. "С оглед на духа на сътрудничество между нас моля КОНПИ да предприеме действия всякакви запори и други обезпечителни мерки, наложени над моето лично имущество, да бъдат вдигнати и собствеността ми да бъде освободена от всякакви ограничения", пише Луврие в писмото, с което предоставя договорите. Акцент