Делото КТБ: Сигналите са ни скъпи

Може би, ако писмото не беше забатачено по делото, а изпратено по компетентност (както държавното обвинение процедира в други случаи) на Фонда за гарантиране на влоговете или министъра на финансите, днес България нямаше да е застрашена от дела за милиони. Сюжетът с това покрито писмо е симптоматичен за това как мегаразследването КТБ е използвано като склад за неудобни сигнали, а в същото време от материалите, които прокуратурата е внесла в съда, става ясно, че продължилото три години разследване е било постоянно моделирано с анонимни писма.

Как да превърнеш обвиняем в свидетел

Както стана ясно в първия текст от поредицата на "Капитал" за "Делото КТБ" досъдебното производство по казуса е образувано от Софийска градска прокуратура по анонимен сигнал, което е абсолютно нарушение на правилата на наказателния процес. Впоследствие това се превръща в рутинна практика, която повече би отивала на тоталитарните служби за сигурност, отколкото на правоохранителна институция.

През юни 2015 г. , една година след началото на разследването за КТБ, главният прокурор Сотир Цацаров получава плик. На него ръкописно е записано "ЛИЧНО", а като подател "адв. К.Симеонов". Пред "Капитал" Константин Симеонов, който защитава Цветан Василев, категорично отрече той да е изпращал подобен плик: "Очевидно някой се опита тогава да направи интрига между мен и клиента ми."

Нещо повече - пликът има пощенска марка, но не и клеймо. Входящият номер от регистратурата на главния прокурор е сложен върху плика, т.е. той е занесен на ръка в Съдебната палата. Практиката в регистратурата на прокуратурата е да "снема" самоличност на всеки, който внася документ и да записва изрично на документа кой го е донесъл, в случай че е различен от подателя. Тази практика в този случай не е спазена, т.е. подателят остава анонимен.

В плика има документ, озаглавен "декларация-разписка", подписана от изп. директор на КТБ Орлин Русев. В нея той пише, че между 12 и 23 май 2015 г. е получил на различни дати около 13.3 млн. евро "за които декларира, че са използвани по предназначение съгласно разпорежданията на господин Василев".

Главният прокурор изпраща веднага анонимното писмо на наблюдаващия разследването КТБ прокурор Иван Гешев, а на следващия ден следователят Мая Ковачева възлага на Националния институт по криминалистика да изготви почеркова експертиза, която установява, че подписът под документа действително е на Орлин Русев.

Разпитан като обвиняем, Орлин Русев отказва да дава обяснения за този документ. Половин година по-късно обвиненията срещу него са свалени при неясни обстоятелства и той става прокурорски свидетел. В деня, в който разследването срещу него е прекратено, Русев е разпитан вече като свидетел. Този път никой не се сеща да го пита за тази разписка, която днес е част от доказателствата по делото, въпреки че е приобщена в абсолютно нарушение на процесуалните правила.

По същия начин по делото има материали, които са изпратени със сигнал, който е уж подписан от друг представител на мениджмънта на банката - Александър Панталеев - нещо, което той отрича.

Будната гражданска съвест

През юли 2014 г. един от най-видните депозанти в КТБ - Вежди Рашидов, пише ръкописен сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров, в който му обяснява, че е получил в пощенската си кутия анонимно писмо, "излагащо факти относно банка КТБ". Въпросният сигнал съдържа твърдения за действията в последните дни преди затварянето на банката, определени като "пладнешки обир, извършен само за 27 дни в Корпоративна търговска банка от нейния мажоритарен собственик Цв. В и свързаните с него лица". Рашидов е разпитан като свидетел, за да обясни: "нямам друга официална информация, имам мои лични разсъждения, които не касаят разследването".

Към прокуратурата се обръща и собственикът на сайта ПИК Недялко Недялков, който за разлика от Вежди Рашидов е успял своевременно да спаси спестяванията си. Той се оплаква, че сайтът noresharski.com e публикувал списък с VIP клиентите на КТБ. Според него публикацията нарушава банковата тайна. "Действията на тези лица при всички случаи са извършени в нарушение на закона, но е много вероятно и да бъдат преценени като престъпление от общ характер", какво се е случило с тази молба не е ясно, защото върху нея градският прокурор Христо Динев слага резолюция тя да се приложи към делото КТБ. Недялко Недялков е един от големите депозанти в ПИБ и успява да изтегли голямата част от парите си малко преди затварянето на банката. А въпреки възмущението на издателя по същото време сайтът му публикуваше дописки със заглавия като "Разкритие в ПИК! Ето ги звездите с милиони в КТБ - вижте кой с колко гори."

По делото има сигнали от главните редактори на "Труд" и "Телеграф", които насочват вниманието на прокуратурата към статии в изданията. Става дума за анонимни публикации по различни сюжети като "вторичното разграбване" (т.е. Битката за контрола над големите активи, контролирани от Василев - "Петрол", БТК и т.н.) или персонални атаки, като например срещу издателя на "Фрог нюз" Огнян Стефанов или блогъра Мирослав Иванов, които са известни с критичните си публикации към действията на прокуратурата по казуса и често обрисувани от медиите на Делян Пеевски като рупори на тезите на Василев, който в техните разследвания обичайно се подвизава като "мустакатия аферист" или "Българския Мадоф".

Показанията като гаранция за неприкосновеност

По делото има още и сигнали от свидетелите на прокуратурата Бисер Лазов и Албена Анд еева, в които те тогава в качеството си на директори на дружества по веригата на собствеността на "Дунарит" изказват притеснение, че Василев се опитва да ги смени и да овладее дружеството, което би ощетило масата на несъстоятелността. Не толкова внимание обаче е обърнато на друга категория от сигнали, подадени срещу Бисер Лазов, който до затварянето на КТБ е дясна ръка на Цветан Василев, отговарял е за изграждането на структурите от компании кредитополучатели, а от документите и признанията му личи, че е получавал почти ежедневно разпореждания от банкера и, ако наистина е имало престъпна група, е бил важно звено в нея.

През март 2015 г. Недко Маринов - охранител и номинален изпълнителен директор на свързаното с Цветан Василев дружество "Вивес", подава сигнал, в който твърди, че са присвоили огромни суми от дружествата "Вивес и "Финансово консултиране". Три месеца след подаването на сигнала, вместо да се проверят обстоятелствата, от прокуратурата отделят материали в ново разследване, тъй като приемат, че Недко Маринов е набедил Бисер Лазов. Какво се случва с това разследване от прокуратурата не отговориха, но като нищо, то да се е обърнало към сигналоподателя и той да е станал обвиняем.

В следващия брой: Кой е получавал пари на ръка от КТБ