🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Най-чистата европрограма или какво стана с ваучерите по "Развитие на човешките ресурси"

Преглед на данните от миналия програмен период показва липса на достатъчно контрол и потенциални проблеми в популярните схеми за раздаване на европари

Стотици хиляди такива бяха издадени за миналия период. Не всички от тях имат покритие
Стотици хиляди такива бяха издадени за миналия период. Не всички от тях имат покритие
Стотици хиляди такива бяха издадени за миналия период. Не всички от тях имат покритие    ©  Красимир Юскеселиев
Стотици хиляди такива бяха издадени за миналия период. Не всички от тях имат покритие    ©  Красимир Юскеселиев
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Не е лесно да намерите агенцията за професионално обучение и образование (НАПОО). Тя е на петия етаж на сграда между блоковете на Софийския университет до 4-и км в София. Отвън има нов стъклен асансьор, но на етажа на агенцията няма особено много нововъведения освен една алуминиева врата. През нея за изминалия програмен период - от 2007 до 2015 г., са минали 174 млн. лв.

Образно казано, разбира се. Всъщност малката държавна структура под крилото на Министерство на образованието има само две, но важни функции - да изработва стандартите за провеждане на професионалните обучения и образования и да лицензира желаещите да го правят. Всеки от над хилядата центрове за такива обучения (ЦПО-та) в страната е минал оттук, за да стигне до споменатите десетки милиони.

Ваучерните схеми по първия програмен период на "Развитие на човешките ресурси" са няколко - "Аз мога" и "Аз мога повече" за ключови компетенции (или т.нар. меки умения плюс нови знания, без които човек не може, като например основни компютърни познания) и "Адаптивност, "Предприемачество", "Първа работа" и "Развитие".

Окончателният доклад от 2015 г. твърди, че общо по тях са обучени над 184 хил. души със споменатите над 174 млн. лв. Това са огромни суми и те не включват големите работодателски асоциации. Според разбивката в доклада, основният бум на тези обучения е бил през 2011 и 2012 г., а общо те са текли от 2010 до 2015 г. Това значи, че средно 82 души са се обучавали във всеки от дните на тези шест години.

Проверихме файловете с отчетените ваучери на страницата на Агенция по заетостта. От тях излиза, че едва 0.2% от тези над 170 млн. лв са неизплатени или задържани. Това говори за две вероятности: или това е най-чистата европрограма, или контролът в нея е бил доста неадекватен.

Малката агенция и голямата програма

"Колко пари изтекоха", казва шеговито Емилиана Димитрова, директорът на агенцията, когато научава темата на срещата. Всяко проучване на ваучерните схеми неизбежно води до нейния кабинет. Агенцията не разпределя ресурс, но лицензира центрове и всеки кандидат да участва в горните схеми, трябва да мине оттук. Всъщност, не всеки - "Аз мога" и "Аз мога повече" технически нямат нужда от такъв лиценз, защото ключовите компетенции се водят извън обхвата на действие на агенцията. Проверката обаче показва, че много от центровете, които са регистрирани за тях, имат и професионални курсове.

Димитрова посочва основния недостиг на системата: "Разполагам с 20 души, а центровете са над 1040". За да получат лиценз, кандидатите подават списък с правоспособни учители по дадената специалност, както и материалната база - и за двете е нужно само да имат подписани договори. За проверките Димитрова разчита на външни експерти. "Ако той е сключил договор с хотел за обучение по туризъм, какво има да му гледаме на хотела?", пита тя.

Всичко минава по документи. Възможно ли е след това учителите и базите да не се ползват? Възможно е, признава тя. В закона няма задължение за центъра да уведомява агенцията коя база ще ползва за обучение. Проверки се правят от Агенцията по заетостта, която управлява ваучерните програми. "Те обаче нямат експерти, които да оценяват базите и учителите, затова канят нас", обяснява Димитрова.

Един...ственият скандал

Един от случаите е от 2012 г., когато стана ясно че ЦПО "Насърчаване на заетостта", водено от майката на депутатката от ГЕРБ Вяра Петрова, е спечелило над половин милион лева във ваучери. Едно от обученията беше на персонала в "Елените", извършено в разгара на туристическия сезон, което предизвика силни подозрения, че е било само на хартия. В последвалото разследване и проверки на Агенцията по заетостта бяха спрени част от парите към ЦПО-то, а председателят на агенцията Камелия Лозанова подаде оставка.

Въпреки това Комисията за конфликт на интереси, водена от Филип Златанов, не откри вина в Петрова. Сега тя казва, че е била обект на "клеветническа кампания", а агенцията е спряла неправомерно парите. Тя вече не е в ГЕРБ, а ЦПО-то не работи, но е вписана като лице за контакт там, въпреки че преди години твърдеше, че няма нищо общо с него. Казва, че е влязла в сдружението след излизането си от политиката. Камелия Лозанова отказа коментар.

Източник от Агенцията по заетостта, който е бил в нея по време на миналия период, казва че проблемните случаи не са били изолирани. Той пожела анонимност, тъй като продължава да работи в системата. "Нямахме достатъчен капацитет да проверяваме. Например, има обучение в Шумен. Вдигаме се един ден, отиваме там. Това са командировъчни, разходи. Не заварваме никого. Правим отчет. По правилник обаче, те имат право на до 20% отсъствие от курсовете. Не можем да ходим няколко дни поред до Шумен", обяснява той.

Друга схема по думите му е възможността работодателят да записва служителите си на курс и те никога да не разберат, че е трябвало да се явяват, а само да слагат подписи. Сумата се разделя между обучителния център и работодателя. Наличието на такава схема се потвърждава от надзираващата цялата програма - зам.-министърът на труда и социалните грижи Зорница Русинова. На въпрос дали заради това са отменили възможността в новия програмен период работодателят да може да взима ваучери вместо работниците, тя отговаря "точно така".

Според Русинова заради подобни схеми е забранено и дистанционното обучение. Тя твърди, че опити за измами ще има винаги, когато са замесени пари. "Важното е да работи контролният механизъм", казва зам.-министърът.

Почти невидима грешка

Дали работи обаче, е спорно. Проверка във файловете с отчетите на ваучерните схеми на сайта на Агенция по заетостта показва, че около 430 хил. лв. се водят като "отказано плащане" или "неплатени". Спрямо общата сума за ваучерните схеми тези средства са 0.2%, което прави тези схеми вероятно рекордьори в ЕС по минимален размер на грешката.

Интересен детайл е, че при избухването на скандала с Вяра Петрова според Агенцията по заетостта са били спрени 190 хил. лв., за които са били установени нередности. Окончателните разбивки, изнесени от агенцията в края на периода, показват обаче, че "неплатени" са само 39 хил. лв.

Проблемът с ваучерите

Има разлика във ваучерните схеми - "Аз мога" и "Аз мога повече" например изискват лично участие и активизация. По останалите е възможно работодателят или общината да запише много хора за обучение. Възможно е обучението да не се проведе или да е формално, като няма кой да подаде сигнал.

Разминаването между първите две схеми и по останалите може да не показва нередности, но най-малкото показва неефективност. Например веригата фризьорски салони от Враца "Мексико-ПЕ-Петър Йорданов" имат ЦПО с регистрирани почти 110 специалности, по които може да обучава. Те варират от заварчици и армировка на бетон до финансисти и шивачи. От 630 хил. лв по ваучери на "Мексико-ПЕ" под 100 хил. лв са от "Аз мога" и "Аз мога повече" и повечето от тях са по специалността, по която "Мексико-ПЕ" обучава и собствените си служители - козметика и фризьорство. Т.е. когато хората избират какво да правят с ваучерите си, те рядко избират "Мексико" за някоя от другите 108 специалности. Представител на ЦПО-то уточни, че "модните тенденции определят какво искат да учат хората" и също така потвърди, че в настоящия програмен период фирмата вече не работи с ваучерни схеми, а предпочита частни обучения.

Груповите обучения понякога са доста озадачаващи. Например през 2011 г. фирма "СТИК", която е с най-много спечелени ваучери по програмите - над 4.3 млн. лв., обучава безработни в община Тунджа за спасител при бедствия, аварии и катастрофи. Курсът е 4 месеца и включва посещение на места и запознаване с кризисни ситуации. След тези четири месеца срокът на заетост за обучените ще бъде половин година - от декември 2012 г. до август 2013 г.

Запушване на дупките

Всички проблеми от първия програмен период са решени, казват надзорните органи. Според Зорница Русинова дупките са запушени - дистанционното обучение е забранено, вече има само ваучери, които позволяват на хората да избират къде да се обучават и изискват 15% самоучастие. Махнато е и финансирането на социални предприятия за общини, което можеше да се възприеме като инструмент за влияние. "Имаше и компании, които възлагаха обучение на ЦПО без конкурс. Сега това може да се прави, само ако ЦПО-то е изцяло собственост на компанията", казва Русинова.

А Емилияна Димитрова от НАПОО казва, че вече имат план за проверки - 130 годишно, който е края на миналия програмен период. А преди това? "Когато имахме възможност", вдига рамене тя. Възможно ли е обучения изобщо да не се правят? "На този въпрос отговаря полицията", казва Димитрова.

Текстът е част от съвместен румънско-български проект за преглед на програмите за човешки ресурси, спонсорирани от Европейския социален фонд, подкрепен от Journalismfund.EU

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    qvp31585294 avatar :-|
    qvp31585294

    По темата с проверките в дистанционното обучение:Имам 2 дипломи за професия-от Оксфорд(дистанционно) и безплатно и от Мелбърн-дистанционно и платено,никой от ,,балъшките университети”според вас не ме попита аз ли съм,не съм ли докато уча,защото финалните изпити са направени толкова сложни,че ако не си влизал да четеш,не можеш да се справиш.
    По темата със посочените злоупотреби:Злоупотребите в предния програмен период са в присъственото обучение,а не в дистанционното,защото то е много по-лесно и евтино за схеми,не е коректно всеки път да се дават примери с тази злоупотреба и никога да не се казва,че е присъствено обучение,а по-надолу да пише че е спряно дистанционното,за да се ограничат злоупотребите:)
    По темата с проверките:За професиите -шивач,строител,ресторантьор и други търсени в чужбина се записват хора,които с това свидетелство ще взимат 100 евро повече в някоя европейска държава,и по време на обучението си след работа до 22 часа вечерта(зимата е много приятно)те са тормозени ,изпитвани по статистика или счетоводство от експертите и ежеседмично заплашвани от проверяващи,че ще връщат пари,ако закъснеят,боледуват или нещо друго и след първия курс ,хората не повтарят.
    По темата с институциите:Нека си помислят ако един работещ човек поиска да стане готвач,
    кога и колко време ще му отнеме да ходи на курс присъствено и по теория и по практика и ще има ли курсиста личен живот през тази година,както и
    Как ще намери курс с достатъчно хора въобще ако не е организиран.За жалост правилата се пишат от държавни служители,които наемат външни експерти,бивши държавни служители,които никога не са били в частния сектор и не знаят,че там има допълнителни часове,изпълняват се високи планове или има гъвкаво работно време.
    Една страхотно измислена програма,се усложни и утежни ненужно,понеже няма комуникация между обучаваните лица-как никой не поиска и тяхното мнение,а излязоха десетки статии с мнението на институциите и на учебните центрове.

    Нередност?
  • 2
    simo1 avatar :-|
    simo1

    Забраната на дистанционно обучение пречи на много хора да се обучават качествено, да не говорим че за много това е единствената възможност. Влезте в 21 век, моля.

    Нередност?
Нов коментар