Агенция "Помощ, интернет"

Всеки дивелъпър ще потвърди, че моментът на излизането на дадена система live, т.е. в директен сблъсък с потребителите й, е рисков и винаги има неща, за които не е помислено. Но дори на този фон ситуацията с АПИ беше странна - всичко, което можеше, се скапа. Мнозина се оплакаха от неработещи терминали, такива на много места въобще нямаше (само 1 граничен пункт например даваше такава възможност), сайтът и апликацията блокираха или не успяваха да запишат желаещите за винетка, а опцията за конвертиране на хартиени в електронни беше спряна заради "измами".

Софтуерните проблеми се допълват от чисто организационните. Никой не беше помислил как да пазаруват хората по малките населени места, кол-център въобще няма, полицията не можеше да проверява за новите винетки. През октомври беше официално създадено "Национално тол-управление" - звеното, което да се занимава с е-винетките и тол-системата. Това е ужасно закъсняло за структура, в която се търсят общо 921 служители. Видно от сайта на АПИ, ведомството е пуснало обява за началници на отделите "Планове и проекти" и "Управление на информационна система и инфраструктура" чак в края на декември, а за повечето останали служители в централната администрация - през ноември.

Кой проспа винетките

На този фон обясненията на Светослав Глосов, регионалния министър Петя Аврамова и други представители на АПИ как "системата работи" са необясними.

През декември, при представянето на системата, група IT специалисти са дали препоръки на пътната агенция, уточни един от тях Иво Мирчев пред "Капитал". Сред тях са били липсата на инсталирани сертификати за сигурност за десктоп версията на сайта и езиците в приложението. Тези грешки не бяха поправени, обясни той.

Това повдига въпроса дали изобщо АПИ има капацитет да контролира и управлява подобна система. На 4 януари пред журналисти Антон Антонов уточни, че фирмата изпълнител е свършила своята работа по е-винетката и няма да бъде санкционирана по никакъв начин. След като ден по-късно Антонов беше освободен от премиера Борисов, Глосов изведнъж заяви пред "Нова телевизия", че отговорност може да поеме и фирмата изпълнител.

От Kapsch обаче пуснаха официална позиция, че на 14 декември са подписали с АПИ приемо- предавателен протокол за системата за електронна винетка и прилежащите й активи. Тоест управлението е вече в ръцете на агенцията, която явно е приела свършеното без забележки. Особено интересно се оказа, че австрийската компания отказа да поеме отговорност за сайта bgtoll.bg, като обясни, че отговаря само за бутона "купи винетка", а всичко останало не е свързано с нея. Така остана неясно кой е изградил и поддържа сайта.

До редакционното приключване на броя на "Капитал" от АПИ така и можаха да отговорят на въпросите за винетката, като обясниха, че "не могат да се ангажират със срок".

А толът?

Според Иво Мирчев проблемът се крие в липсата на контрол и планиране. "Тука няма нищо трудно, а само да се спазят определени правила и няма да има проблем. Това, което виждаме като граждани, е това, което е хрумнало на един програмист да напише. И това е нормално да се получи, когато няма кой да му каже какво трябва да се направи", каза той. Той даде пример с опцията за конвертиране на винетки - това е "съвсем базова функция и се изпълнява обикновена валидация", за да се предотвратят подобни злоупотреби, смята Мирчев.

Противно на думите на проф. Олег Асенов, че "това е най-сложната информационна система, която работи в България в момента", Мирчев обяснява, че в самата система няма нищо сложно за изпълнение. "Самата система като такава е на ниво 10-и клас програмист. Няма сложно в написването и логиката, нито изисква невероятни ресурси", казва програмистът.

А това е притеснително, тъй като тол-системата, която влиза в сила в средата на тази година, е в пъти по-сложна за изпълнение. Тя ще бъде изпълнена от същата "Капш трафик солюшънс" и приета и контролирана от "обезглавената" към момента АПИ.