Нова мегаагенция ще отговаря за държавните компании

Нов ред за приватизация

Проектът предвижда да отпадне т.нар. Забранителен списък за приватизация, в който влизат куп държавни компании. Вместо това решението за приватизация за всички дружества с над 50% държавно участие вече ще трябва да се взима от Народното събрание. Министерският съвет обаче ще има право да продава обособени части от имуществото на търговски дружества с изключение на болниците. Логиката на текстовете е ясна - да не минава всяка продажба на актив от държавна компания през парламента, което би било тромаво и бюрократично, но рискът е правителството да заобикаля депутатите и да продава съществени части и апетитни имоти без санкция.

Предлага се съществуващите държавни предприятия, които осъществяват предимно търговски функции, да се реорганизират в търговски дружества, а тези, провеждащи публични функции и политики, да бъдат реорганизирани в административни структури.

В същото време се забранява да се създават нови държавни компании, "ако се предвижда те да извършват предимно стопанска дейност, която би могла да се осъществява от частен оператор с цел печалба". Като цяло е въведена добра, макар и разтеглива дефиниция кога държавата има смисъл да се намесва на пазара със свои публични дружества, като те са обосновани с необходимост да:

- се елиминират съществуващи пазарни дефекти;

- се предоставят стоки или услуги от стратегическо значение или такива, свързани с националната сигурност или развитие;

- се управлява стратегическо за държавата имущество.

Този тест би могъл да се приложи към настоящите държавни дружества и така да се прецени кои от тях не се вписват и съответно е логично да се приватизират.

Допълнително ограничение за политическите лица в бордовете

Ако има една безспорно добра идея в текстовете, тя е забраната членове на органите за управление и контрол на държавните предприятия да са народни представители, министри, заместник-министри, членове на политически кабинети, областни управители и техните заместници, кметове, заместник-кметове, кметски наместници, секретари на общини, шефове на агенции и т.н. В момента е ограничението важи за министрите и зам.-министрите, но е практика в бордовете на държавните дружества да се включват съветници и членове на политически кабинети с цел да си допълнят доходите.

Ново изискване е в състава на надзорните съвети и съветите на директорите да се включват независими членове, чийто брой следва да бъде повече от половината от общия брой на членовете на съответния орган. Изрично е посочено, че не са независими членове представителите на държавата.

Какво ще прави новата агенция

Новата агенция ще има двустепенна форма на управление, с надзорен съвет, избиран пряко от Народното събрание. Тя ще е на подчинение към Министерския съвет, но ще продължи да се води второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерството на икономиката. Тя реално ще се формира чрез прекръщаване на АПСК, като в нея ще се влее БАИ, а шефът на втората ще бъде освободен. Новото звено ще следи за цялостната политика на държавата спрямо публичните компании. То ще се отчита пред кабинета и ще работи под надзора на премиера или ресорен вицепремиер.

"Ако нещо в управлението на държавните компании се издъни, отговорността вече ще се носи от цялото правителство. Потенциално това би трябвало да увеличи политическата отговорност и да осигури механизми за осъществяване на обща политика в даден сектор – помним например разминаването между визията на транспортния министър и на финансовия министър преди време за съдбата на БДЖ", посочва Петър Ганев от Института за пазарна икономика в свой текст по темата. Според него подобно звено има всичките възможности да бъде "поне донякъде успешно на фона на сегашната ситуация".

Новата агенция ще трябва да извършва мониторинг на дейността на публичните предприятия всяка година и да изготвя обобщен доклад. На нейната интернет страница се публикуват и отчетите за дейността на държавните фирми, баланси, дори отчет за възнагражденията на мениджмънта. Ако тя поеме в бъдеще и функциите по упражняване правата на държавата в капитала на публичните предприятия, от нея може да има и още един плюс. Тя ще обезсмисли структури като Държавната консолидационна компания - диверсифициран холдинг към икономическото министерство, включващ в себе си разнородни компании, и те могат да бъдат премахнати.

"Всичко това, разбира се, не гарантира по-добри финансови резултати, нито по-малко злоупотреби, но все пак е стъпка в правилната посока", според Ганев. Както и той посочва обаче – не е ясно дали проектът ще остане в този му вид и след като бъде разгледан от депутатите, или част от изискванията ще се омекотят.