ОИСР: Създаването на холдинги от държавата трябва да се следи внимателно

Ръководството на новото ВиК мегадружество ще бъде избрано с конкурс по новите правила за публичните предприятия

Зам.-министрите на икономиката и на финансите Лъчезар Борисов (вляво) и Маринела Петрова (до него) са на различни мнения дали трябва да има изключения за държавни компании при спазването на правилата на ОИСР

Николай Стоянов

Зам.-министрите на икономиката и на финансите Лъчезар Борисов (вляво) и Маринела Петрова (до него) са на различни мнения дали трябва да има изключения за държавни компании при спазването на правилата на ОИСР © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Създаването на холдинги от държавата може да доведе до конкурентни изкривявания спрямо частния сектор, като например пренасочването на ресурси в рамките на групата и прилагането на правилата за обществени поръчки. За това предупреди Ханс Кристиансен, старши икономист в отдела на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративно управление, по повод обявения днес от правителството план за създаване на "Български ВиК холдинг".

"Не казвам, че е непременно неправилно, но трябва да се следи внимателно какво се случва в такива структури", каза той при представянето на резултатите от извършения преглед на управление на държавните предприятия в България. ОИСР беше партньор на държавата по този проект, както и по изготвянето на Закона за публичните предприятия (ЗПП), които са част от ангажиментите за приемането на България във валутния механизъм ERM II и банковия съюз.

Скоро по новите правила

Според влезлия в сила на 8 октомври 2019 г. ЗПП ръководните органи на държавните и общинските дружества вече трябва да се избират с конкурс. Но и в момента изискванията не се спазват - след възникване на кризисни ситуации на пожар се смениха директори на дружества като "Топлофикация София" и "ВиК Перник". Обяснението е, че все още не са готови подзаконовата рамка и най-вече правилникът за прилагане на ЗПП, за което е даден шестмесечен срок.

Зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов се ангажира това да стане максимално бързо и до месец, месец и половина да има проект за публично обсъждане. "След като има приети правила, ще има конкурси във всички публични предприятия", каза той. А конкретно за ВиК холдинга се ангажира новият закон да бъде приложен в цялост.

По неговите думи създаването на холдинга е било тема на обсъждане на срещите с експертите от ОИСР и те са заявили, че е стъпка в правилната посока. Тяхното изказване по темата беше по-предпазливо и акцентираше върху рисковете. По принцип ЗПП предвижда създадената с него Агенция за публичните предприятия и контрол да изготви държавна политика за участието си в компании, докато при обявяването на новия холдинг нямаше никакви съществени разчети и обосновки.

Разнобой за дупките в закона

Още при гласуването на ЗПП по инициатива на депутати от "Атака" от обхвата му беше извадена Българска банка за развитие (ББР), която е към икономическото министерство. А по-късно депутати от ГЕРБ внесоха предложение това да се случи и с държавните горски стопанства, което е подкрепено от земеделското министерство. Това създава опасност законът да обрасне с изключения, които да отслабят ефекта от него.

По този повод Лъчезар Борисов обясни, че ББР е с по-особен статут на насърчителна банка, ръководена е от специален закон и е надзиравана и от БНБ, което обуславя изваждането й от обхвата на закона. Самият Борисов е председател на надзорния съвет на ББР - пост, който не би могъл да заема, ако банката спазва правилата в ЗПП, тъй като там в изискванията към ръководните органи на публични предприятия е записано да "не заема висша публична длъжност".

За регионалните дружества, стопанисващи горите, той заяви, че има аргументи, че и те имат по-особен статут и роля, които трябва да се преценят внимателно. "Те са само 6 на фона на 214 публични предприятия в обхвата на закона", изтъкна още Борисов.

На различно мнение беше заместник-министърът на финансите Маринела Петрова. "Принципната ни позиция е, че законът трябва да се спазва от всички. Да, не трябва да залагаме излишна административна тежест, но това не би трябвало да е такава за една регулирана финансова институция", обясни тя.

Според нея не би следвало да има изключения, искания за каквито би могло да се очаква да се появят. Тя обясни и какви предпазни мерки са предвидени, за да не се отслаби законът. "В споразумението ни с ОИСР има клауза тя да дава оценка по прилагането на правилата. При отклонение те биха могли да оттеглят оценката си, че България е страна, спазваща насоките за управление на публичните предприятия на ОИСР, или пък да блокират по-тясното сътрудничество на България с организацията", каза Петрова.

Препоръките на ОИСР

Освен анализа на управлението на държавните предприятия и методическата помощ ОИСР представи и препоръки за подобрения. В по-краткосрочен план те считат, че трябва да се гарантира ефективността и независимостта на АППК. "Въпреки че българските власти са посочили, че агенцията разполага с достатъчно ресурси, за да поеме и изпълнява ефективно своите функции, съществуват опасения, че може да не е автономна предвид на това, че ще функционира като второстепенен разпоредител на бюджет и нейното финансиране ще се отпуска от Министерството на икономиката." Предложението е бюджетът й да се одобрява пряко от парламента, за да се избегнат конфликти на интереси, още повече че и самото икономическо министерство е принципал на държавни дружества.

Препоръчва се и разработването на политиката за участието на държавата в публични предприятия, по което председателят на агенцията Петя Александрова декларира, че се работи. Акцент се поставя и на осигуряването на прозрачност, както и на създаването на подходящи правила за конкурсен подбор на мениджъри.

В по-дългосрочен план се препоръчва да се използва опцията в закона, която дава право портфейл държавни предприятия да се пренасочи директно под шапката на агенцията. Засега се запазва статуквото всяко министерство да контролира подопечните му дружества, което носи рискове от "политически мотивирани решения за сметка на стопанските резултати". Другите приоритетни теми според ОИСР трябва да са засилване изискванията за оповестяване (всички големи предприятия да прилагат международните счетоводни стандарти и изискванията за оповестяване на борсовите компании), укрепване на бордовете на дружествата и осигуряване на равнопоставени условия с частните компании.