Доган и Ковачки: абонирани да получават милиони

Формално парите, които между другото се прехвърлят по веригата и накрая се начисляват в сметките за ток на всички потребители, не се подаряват. Дори напротив - очаква се в кризисен момент Доган и Ковачки да гарантират електроенергийната сигурност на страната. Практиката обаче е показала, че избраниците невинаги са готови за действие. През януари 2017 г. две от централите на Ковачки не успяха да заработят, а тази зима проблеми имаше и при ТЕЦ "Варна", която на няколко пъти не е успяла да изпълни ангажиментите си към ЕСО.

Модел на прахосване

Схемата с плащанията за студен резерв действа от 2013 г., но през последните две години критиките към нея стават все по-големи заради очевидното разминаване между разходи и ползи. По принцип тя е замислена да гарантира електроснабдяването на страната в критичен момент - например изключване на някоя от големите мощности като блок на АЕЦ "Козлодуй" или рязко повишена консумация при екстремно студено време. Проблемът е, че за целта се използват стари, неефективни и големи централи, чието поддържане струва скъпо, а евентуалното им активиране води до колосални загуби за цялата система.

Ето и конкретен пример: сега, ако на ЕСО са му необходими 20 или 30 мегавата мощност, за да балансира потреблението на ток, се активира блок от 75 или 125 мегавата, каквито са на "ТЕЦ Марица 3", "Топлофикация - Русе" и "ТЕЦ Бобов дол", или дори от 210 МВт каквито са на ТЕЦ "Варна". В такива случаи обаче държавната компания, от една страна, плаща пълните разходи на съответната мощност (която не ѝ е необходима), а от друга, което е и по-лошото - се създава излишно електричество в системата, което трябва да се поеме от някого. Най-често ЕСО разпорежда пускането на помпите на ПАВЕЦ "Чаира", което потребява излишната енергия, но води до още допълнителни разходи. Така заради неефективното управление веднъж се плаща за производство на ненужна енергия и след това се плаща за нейното неутрализиране.

Доказано неработещи

Много често избраните електроцентрали въобще не могат да изпълнят поетия към ЕСО ангажимент. Казано иначе, държавата плаща за нещо, което може и въобще да не получи.

Преди два месеца например стана ясно, че заради аварии ТЕЦ "Варна" е била на практика неуправляема. От публикувани от самата централа документи към обществени поръчки е видно, че заради пробиви в системите на блок 6 "не може да се регулира котелът и е невъзможно да се управлява съгласно зададените мощности от системния оператор". По този повод от ЕСО обясниха за "Капитал", че не са извършвали проверки на място в ТЕЦ "Варна" за експлоатационна годност на съоръженията, тъй като нямат вменени такива задължения съгласно българското законодателство. Контрол е бил извършван само чрез средствата за търговско измерване и за телеуправление в реално време, посредством което са установени проблеми в часовете, в които централата е работила - общо около 300 часа. От ЕСО казват, че заради това са наложили санкции от над 2 млн. лв. на ТЕЦ "Варна".

Централата така и не извършва необходимите спешни ремонти (видно от прекратените обществени поръчки), но въпреки това получава нов договор от 26.5 млн. лв. за предоставянето на студен резерв до средата на 2020 г.

Подобна е ситуацията и с централите на Ковачки, които през 2017 г. не успяха дори да запалят енергоблоковете си при издаденото за това решение от ЕСО. Без да е ясно дали има промяна в състоянието им, те също продължават да получават плащания. Не се знае и дали въобще са били глобени заради неизпълнение на ангажиментите си, тъй като системният оператор отказва да разкрие това. Едва в края на юли неправителствената организация "За Земята - достъп до правосъдие" спечели окончателно делото срещу ЕСО във Върховния административен съд и сега държавната компания трябва да предостави въпросната информация.

Какво да се направи

Едно от възможните решения на тези проблеми е студеният резерв да бъде заменен с търгове за разполагаемост, в които могат да участват всички производители. За целта правителството трябва да предложи национален механизъм, който да бъде одобрен от Европейската комисия преди края на 2019 г. От такъв механизъм би имала полза и закъсалата държавна ТЕЦ "Марица-изток 2", която сега не получава почти нищо от разпределението на студения резерв. Такъв обаче не е планиран.

Дори да се запази схемата със студения резерв, самите търгове могат да са доста по-прозрачни - например да има списъци с имената и офертите на неуспелите участници, така че да няма съмнения и спекулации. Сега ЕСО разглежда офертите тайно, като до процедурата не се допуска присъствието на медии, а протоколи въобще не се публикуват. Ясни са само крайните резултати.

Също така в търговете биха могли да участват и мощности от Гърция или Румъния, но поради липсата на обединение на електроенергийните пазари със съседите това продължава да бъде невъзможно.

Така ще продължаваме да се намираме в хватката на Доган и Ковачки. И да си плащаме за това.