От вас шпионите, от нас проектите

Изгонването на руски шпионин, от една страна, е сериозен завой в политиката на правителството. България категорично отказа да извърши същото след отравянето на Сергей Скрипал в Англия през 2018 г., когато почти всички държави от ЕС експулсираха агенти на Москва в знак, че не биха толерирали подобни действия на руската държава. Не го направи и след данните, че вероятно същите служби и дори същите агенти са отговорни за отравянето на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев, сина му и производствения директор в "Дунарит" Валентин Тахчиев през пролетта на 2015 г. Нещо повече - разследването на случая, което беше възобновено тази пролет, но едва след международен натиск, отново изглежда заметено под масата.

Същевременно в сряда отново от външно министерство дойде официална информация, че руски военен транспортен самолет Ан-124 със зенитни ракети С-400 е прелетял над България миналата седмица в посока Сърбия, където се провежда военно учение. За сравнение - това лято Румъния отказа да даде разрешение през територията й да преминат руски бронетранспортьори, отиващи към същата дестинация.

За да се оцени какво означава изгонването на руски агент/и, трябва да се имат предвид и още няколко събития:

• От страна на правителството нямаше никакъв политически коментар по темата.
• Реакцията на Кремъл беше съвсем приглушена и отговорът вероятно ще бъде формален; случаят дори не беше коментиран от руския президент Владимир Путин, който каза в сряда, че работата по българското трасе на "Турски поток" ще завърши по план.
• Само преди седмица започна официално работата по газопровода в България.
• Пак тогава външната министърка Екатерина Захариев се срещна в Москва с руския си колега Сергей Лавров, за да обсъдят въпроси от "сферата на търговията, туризма, културата, образованието".

В контекста на тези събития действията на правителството с руските агенти поставят въпроса дали това е наистина промяна в политиката към Русия, или тактически ход да се избяга от впечатлението, че България залита прекалено много към Москва. Нещо като да дава мигач на Запад, но пак леко да влиза в източната лента на геополитическата магистрала.

Я, шпионин

Последният (засега) епизод от тази история започна в понеделник. Тогава прокуратурата съобщи, че през октомври 2018 г. ДАНС е получила информация, че "първи секретар в посолството на Руската федерация в София" се е срещал "конспиративно" и редовно с български граждани, "включително и с ръководен служител, разполагащ с достъп до класифицирана информация на Република България, ЕС и НАТО". Целта на тези срещи, казват още от държавното обвинение, била придобиване на класифицирана информация, в някои от случаите - срещу заплащане.

В петък премиерът Бойко Борисов заяви в интервю в bTV, че въпросният руски шпионин се е опитал да вербува шеф на специална служба, но човекът "е бил коректен към родината си, като е разказал всичко навреме".

По информацията е започнало досъдебно производство, но до обвинение така и не се стигнало, защото разследваният имал дипломатически имунитет. В петък информацията била съобщена от главния прокурор на министъра на външните работи Екатерина Захариева, която още същия ден се срещнала с руския посланик и поставила въпроса, както и искането служителят да напусне страната.

В понеделник от МВнР съобщиха, че разследваният първи секретар вече не е в България. Още на следващия ден обаче руското посолство ги опроверга, като обяви в профила си във фейсбук, че са получили нота от МВнР за обявяване на "сътрудника на посолството за "персона нонграта". "Дипломатът ще напусне страната в посочения в нотата срок. Руската страна си запазва право за ответни мерки", казаха от посолството.

Никъде в тази задочна кореспонденция не се посочваше името на дипломата. Според сайта на руското посолство в София там работят деветима първи секретари. Във вторник на украинския сайт www.obozrevatel.com се появи информация, че това е Владимир Русяев. Според същото издание той е свързан с руското военно разузнаване (ГРУ). За него има малко публична информация - известно е, че е работил в Испания.

Според публикации в местни медии през май 2019 г. Русяев участва в честването на "Деня на победата" в Стара Загора. Миналия петък, когато руските власти е трябвало вече да знаят за разследването, той е изнесъл в Софийския университет лекция на тема "Практически аспекти на дипломатическата кариера" като част от конференцията SlavConf. "Той разказа на студенти какво представлява работата в посолство и какви умения са им нужни", коментираха пред "Капитал" от организаторите. На въпрос защо на сайта на събитието липсват негова снимка и биография уточниха, че такива не са им били представени.

Източник на "Капитал" от правоохранителните институции разказа, че още преди няколко месеца е имало предложение от ръководството на ДАНС до премиера въпросният служител да бъде изгонен от държавата, но Борисов отказва.

Същият източник сподели, че през годините контраразузнаването е наблюдавало дейността на руските агенти в България и е получавало информация от партньорски служби за тях, но до конкретни действия никога не се е стигало, защото решението в крайна сметка било политическо и щяло да влоши отношенията с Русия.

Картата "борба с руските шпиони" беше извадена още през септември, когато като обвиняем е привлечен ръководителят на движение "Русофили" Николай Малинов.

Според тезата на прокуратурата той се е поставил в услуга на чужди организации - "Двуглав орел" и Руския институт за стратегически изследвания, свързани с олигарха Константин Малофеев и бившия служител на съветското разузнаване Леонид Решетников.

Обвиненията, базирани на данни, които са публично известни от поне пет години и фигурират по делото за източването на КТБ, получиха положителна оценка от САЩ и Великобритания.

Тази оценка, както и последвалото посещение на кандидата за главен прокурор Иван Гешев и сегашния Сотир Цацаров в САЩ в началото на месеца бяха изтълкувани като заявена от САЩ подкрепа за кандидатурата на Гешев. Миналата седмица тя беше гласувана във Висшия съдебен съвет, а сега назначението му е в ръцете на президента, който трябва да подпише указ - нещо, което той заяви, че ще реши в "обозримо бъдеще".

Сделка, но кой печели

Какви са истинските причини да се промени мнението на Борисов за изгонване на руски агенти, вероятно няма да се разбере публично. От действията на българското правителство и Кремъл през следващите седмици обаче ще стане ясно дали това е началото на нова политика към Москва, или повърхностен тактически ход.

Ако българските служби и институции продължат с активността си по пресичане на руското влияние тук, отговорът ще е сравнително ясен. Ако обаче това остане единственото действие на българската държава, то ще е само поредният "зиг", който после ще бъде последван от "заг" - шпионите дори няма да се объркат, сделките и проектите ще продължат.