"Шах!" със зенитни ракети

На другите места обаче - включително и в случая със Сърбия, основният проблем със зенитните системи С-400 е тяхната далекобойност – до 400 км, ако използват най-модерните ракети 40N6, както и рекламираната им теоретична способност да откриват стелт-самолети. Така тези установки престават да бъдат само отбранително оръжие, тъй като могат да поразяват цели над територията на съседни държави. В стратегическите документи на НАТО тези системи се класифицират като Anti Area/Area Denial, защото създават обширни зони (т.нар. A2AD-балони), в които силите на алианса не могат да се придвижват безопасно по въздух. Вместо това войските трябва да се транспортират по суша или по море, което ги прави в пъти по-бавни и вероятно ще им попречи да се противопоставят навреме на потенциална агресия.

Придвижването на бойни части в Европа по суша от своя страна създава сериозни логистични и бюрократични проблеми, тъй като военните трябва да прекосяват границите на много държави. Точно това беше причината бившият командващ на сухопътните сили на САЩ в Европа ген.-лейт. Бен Ходжис да призове преди около три години за създаване на своеобразен "военен Шенген" - трансгранична зона, където съюзническите армии могат да се придвижват свободно и без тежки административни процедури по границите. За жалост това и до момента не се е случило на практика, въпреки че Ходжис откровено споделяше, че му трябва поне седем дни, за да премести войски от Германия в Полша и две седмици, за да прекоси със силите си Чехия.

В момента Русия вече е извършила предно разполагане на комплекси С-400 в три зони – анексирания полуостров Крим, Калининградска област и Сирия. "Възможностите на противовъздушните системи С-400 са добре известни. Те увеличават възможностите на Кремъл да извършва непровокирани атаки срещу нашите съюзници и допринасят за A2AD-способностите на руснаците в тези три региона", коментира за "Капитал" ген. Ходжис, който в момента води програмата по стратегически изследвания на политическия институт Center for European Policy Analysis (CEPA). "Разполагайки С-400 на тези три места, включително анексирания Крим, Русия разширява обхвата на противовъздушната си отбрана над няколко съюзнически държави (Турция, България, Румъния, Естония, Латвия, Литва, Полша и Германия), както и над няколко партньорски нации (Украйна, Грузия, Молдова, Финландия и Швеция)", уточнява ген. Ходжис.

Защо С-400 в Сърбия е проблем

Групата на потенциално застрашените държави ще набъбне още повече, в случай че Москва се договори да разположи С-400 перманентно и в Сърбия. В обхвата на зенитната система биха попаднали натовските страни Гърция, България, Румъния, Унгария, Словакия, Словения, Хърватия, Черна гора, Албания, Македония, както и Австрия, Босна и Херцеговина и Косово. Всичко това трябва да се приема с известна доза условност, тъй като най-далекобойните ракети 40N6Е са твърде скъпи и присъстват в единични бройки на въоръжение в руската армия. В общия случай С-400 е въоръжена с по-старите 48N6Е3, чийто обхват е "само" 250 км и е достатъчен да застраши въздухоплаването в съседните на Сърбия държави. "Ако в Сърбия има подобни комплекси, се затруднява достъпът до въздушното пространство. Например сценарий с руски военно-транспортен самолет, който идва без разрешение, трябва да бъде прихванат от съюзнически изтребители, които обаче попадат в обсега на С-400", коментира за "Капитал" бившият военен министър Тодор Тагарев.

Ген. Ходжис: ""Не очаквам Сърбия да приеме С-400 на своя територия. Провеждането на учения са едно нещо, а постоянното разполагане – съвсем друго. Сърбия знае, че бъдещето й е свързано с продължаването на интеграцията към Запада, а не с Кремъл"" Фотограф : Надежда Чипева

За щастие вероятността властите в Белград да се сдобият с авангардната зенитна система или да допуснат руска такава на своя територия не е чак толкова голяма. Президентът на Сърбия Александър Вучич вече призна във вторник, че С-400 би била твърде скъпа придобивка за страната и би я приел на въоръжение само ако дойде като подарък от Русия. Ген. Ходжис също е скептичен дали ще има базиране на ракетите в западната ни съседка. "Не очаквам Сърбия да направи това. Провеждането на учения са едно нещо, а постоянното разполагане – съвсем друго. Сърбия знае, че бъдещето й е свързано с продължаването на интеграцията към Запада, а не с Кремъл", коментира той за "Капитал". Според генерала, ако Сърбия реши да разположи системите на своя земя, "НАТО и ЕС ще я питат защо и срещу каква заплаха се готви да се защити". Накратко казано – купуването на далекобойни руски ракети би съсипало перспективата на Белград за присъединяване към евросъюза.

По-голямата заплаха за страната ни в случая е разнобоят в съюзническите редици на НАТО, провокиран от пропускането на С-400 за учение в Сърбия. "Трябва да е ясно, че действията на Русия създават рискове за страни от НАТО и докато президент и премиер у нас не успяват да формулират позиция по този въпрос, основният риск за България е, че доверието към нас спада, а това е пряко пропорционално на солидарността, която можем да очакваме. Член пети не е автоматичен – изисква се решение с консенсус", коментира за "Капитал" бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов. "Кремъл се опитва да използва разделителните линии и пукнатините в НАТО и ЕС", обобщава ситуацията и ген. Ходжис.

Иначе гузното поведение на управляващите в София и неглижирането на проблема са закономерни с оглед на провелите се през последните две седмици местни избори, в които ГЕРБ се опитваше да се позиционира като проатлантическа партия, която защитава страната от "комунистите" и руската заплаха. Когато обаче пушекът от престрелките около кметския вот се разсее, на дневен ред ще остане само сериозната геостратегическа пукнатина, която управляващите създават в югоизточния фланг на НАТО, пропускайки безпрепятствено руски сили. И опитът за балансиране на интересите с изгонването на един руски шпионин едва ли ще е достатъчен да компенсира пропускането на руските зенитни системи.