Срещата Борисов-Тръмп отвъд медийните фанфари

Първо, посещението на българския премиер в Белия дом идва след петгодишна пауза - последното беше през 2012 г., когато Барак Обама покана Борисов. Второ, Борисов е последен в поредицата срещи на Тръмп с лидери на страни от Източна Европа. Първата беше с полския президент Анджей Дуда през юли 2017 г., последваха тримата президенти на балтийските републики (април 2018 г.), чешкият премиер Андрей Бабиш (март 2019 г.), словашкият му колега Петер Пелегрини (май 2019 г.), румънският президент Клаус Йоханис (август 2019 г.) и Виктор Орбан (октомври 2019 г.).

Особено деликатен е моментът на срещата, който съвпада с безпрецедентната процедура по импийчмънт на президента на САЩ заради скандала с подозренията, че е оказвал натиск върху украинския президент Володимир Зеленски да започне разследване срещу сина на Джо Байдън от Демократическата партия и вероятен съперник на Тръмп в президентската надпревара догодина - за да бъде разблокирана отпуснатата американска военна помощ за Украйна. Процедурата се развива доста динамично, като свидетелствата на американски дипломати през отминалата седмица никак не звучат добре за американския държавен глава.

Енергийните проекти - във фокуса

Въпреки че енергийният министър Теменужка Петкова не е включена в делегацията, няма съмнение, че енергетиката ще бъде една от основните теми на разговорите в Белия дом. На първо място посещението на Борисов в САЩ съвпада с момента, в който Българският енергиен холдинг трябва да обяви кои фирми ще покани за строителството на АЕЦ "Белене". В края на август бяха подадени общо 13 заявления - за стратегически инвеститор, за доставчик на оборудване и изпълнение на технически дейности, както и за миноритарно участие и изкупуване на електроенергия. От тях обаче се очаква държавата да покани за основни инвеститори само руската "Росатом" и Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), а за доставчици и изпълнители - френската Framatome (бившата Areva) и General Electric. Именно участието на последната е важно от гледна точка на посещението на Борисов в САЩ, тъй като проектът за ядрената централа ще може да се представи като международен с американско участие, а не само като руски. Също така не е изключено българският премиер да получи и ново предложение за по-голямо американско участие в изграждането на централата, което обаче може коренно да обърка досегашните планове за реализация на този проект.

По-големият интерес на САЩ в енергетиката на България е свързан с природния газ. Това се видя и при посещението на посланик Херо Мустафа на строителната площадка на междусистемната газова връзка с Гърция - именно чрез нея до българската газопреносна мрежа ще може да достига американски втечнен газ (LNG), заявките за внос на какъвто вече са големи. Поради това е изключително важно дали и какво ще каже Тръмп на Борисов във връзка с продължението на "Турски поток" през България, който обслужва изцяло интересите на Русия и е реална конкуренция за вноса на американски LNG в Източна Европа. Различни високопоставени лица от САЩ неведнъж са се изказвали против "Турски поток", а срещу северния му аналог - "Северн поток 2", дори се предприемат реални действия, след като Конгресът прие санкции за участващи в изграждането му компании.

Тема на разговор вероятно ще са и договорите с т.нар. американски централи в комплекса "Марица-изток", които българското правителство обяви, че иска да прекрати.

Отбраната също

Това вероятно ще е и темата, която ще предизвика най-много вълнения и страсти, особено в контекста на изказването на българския премиер от неделя, че няма да допусне изграждането на черноморска база на НАТО на българска територия. Изявлението веднага провокира остра декларация от страна на Атлантическия съвет в България (АСБ), според който подобни думи не подхождат на страна, членка на НАТО, а на неутрална държава, която балансира между Запада и Русия. По принцип акваторията на Черно море е един от най-възловите региони в стратегията на Северноатлантическия алианс за възпиране на руската експанзия. "Черноморският регион има голямо стратегическо значение за НАТО и алиансът увеличава своето присъствие в него", обяви и председателят на алианса Йенс Столтенберг само преди около три седмици по време на посещението си в Одеса.

В случая обаче дяволът е в детайлите. Когато българският премиерът отхвърля изграждането на "натовска база", това не означава, че страната ни няма да увеличи вместо това прякото двустранното военно сътрудничество със САЩ по линия на т.нар. съвместни съоръжения. Става дума за сухопътния полигон "Ново село", авиобаза "Граф Игнатиево" и летището за предно разполагане "Безмер", към които може да се добави и военноморски компонент. Прякото двустранно договаряне със САЩ отговаря и на вижданията на американския президент Тръмп, който често обявява НАТО за "отживелица". По подобен начин подхожда и Полша, която поиска изграждането на американска военна база на своя територия на двустранна основа.

Въпросът в случая е какво би представлявало едно бъдещо евентуално военноморско "съвместно съоръжение", както завоалирано биват кръщавани американските бази у нас, за да не провокират проруски настроената част от населението. Според източници на "Капитал" доста по-вероятно е да се изгради не пълнокръвна база за нуждите на бойния флот на САЩ, а по-скоро пункт за наблюдение и контрол на черноморската акватория, т.е. радиолокационни инсталации.

Последното е предпоставка българската страна да поиска от САЩ (безвъзмездна) доставка на модерни 3D радари, които са почти задължителна добавка към проекта за закупуване на щатски изтребители F-16 Block 70. Подобни радари се продават от същата корпорация Lockheed Martin, която ще доставя изтребителите. Въпросът е кой ще плати за тях и ще съумее ли Бойко Борисов да ги спазари като военна помощ. И срещу какво.

Предстои да се види дали и темата за превъоръжаването на българските сухопътни войски с нови бройни машини ще присъства като елемент в разговорите с Тръмп. В проекта за 1.46 млрд. лв. мултинационалният гигант General Dynamics (GD) е с мажоритарна щатска собственост, но влиза в България чрез швейцарския си филиал MOWAG.

Присъствието на министрите Дончев и Караниколов предполага, че ще бъде засегната и отбранителната индустрия, най-вероятно ще стане в две направления – бъдещите инвестиции на Lockheed Martin у нас покрай сделката за F-16 и износа на български оръжейни системи. Очаква се Lockheed Martin да инвестира в българския авиоремонтен завод "Авионамс", където да се извършват поне базови ремонти на бъдещите ни бойни самолети, във военновъздушното училище в "Долна Митрополия", където да се инсталират симулатори на F-16 за подготовка на пилоти, и в производствени мощности за сглобяване на военни дронове.

Медии, Русия и корупция може и да се избегнат

Сред акцентите на срещата е и темата с руското влияние в България, която от американска страна е формулирана като "противодействие на злокачественото влияние, заплашващо суверенитета на България".

В контекста на срещата Борисов-Тръмп пред bTV в неделя вечер пък интервю даде и новият американския посланик в София Херо Мустафа. Тя коментира и ситуацията с медиите и правосъдието в страната, заявявайки, че "България може да развие пълния си потенциал само с независими медии и върховенство на закона". И допълни, че България е млада демокрация и има много работа, за да постигне върховенството на закона.

Бившият посланик на САЩ в София Джеймс Пардю обаче не смята, че тези теми ще са във фокуса на разговора между Борисов и Тръмп. В интервю за българската секция на Deutsche Welle от уикенда дипломатът казва: "Много добре познавам премиера Борисов и мога да ви кажа, че те двамата с Тръмп много си приличат. И сигурно отлично ще се разберат. И двамата залагат на национализма и на един определен, груб популизъм. И двамата не обичат свободните, независими и настъпателни медии".

И добавя, че "предвид очевидната слабост на Тръмп към Владимир Путин аз не вярвам, че Тръмп изобщо ще натиска България да се дистанцира от Путинова Русия. В България съществува сериозно руско влияние, но Москва умее да не го показва толкова нагледно."

В този контекст е интересно да се види дали ще бъде засегната и темата за руските шпиони в България. През последните месеци София се опита да симулира активност в тази посока, изгонвайки един първи секретар в руското посолство и отказвайки акредитации за предложен нов военен аташе. Тези действия не изглеждат много убедителни на фона на последните разкрития на разследващия сайт Bellingcat, описващи специалната операция на ГРУ по отравянето на българския оръжеен бизнесмен Емилиян Гебрев и връзката на участниците в нея с отравянето на двойния агент Сергей Скрипал в Солсбъри.