Винаги с Америка, винаги с Русия

Това обаче далеч не означава, че Бойко Борисов е спечелил във Вашингтон. Американската администрация видимо е оказала и ще продължи да оказва натиск за намаляване на руското влияние върху българската енергетика. За политиците в София това обикновено не е добра новина, тъй като е свързано и с намаляване на корупционния ресурс.

В самия факт, че български премиер се среща с американския президент, няма нещо особено историческо. Всички министър-председатели от последните години (без Пламен Орешарски) са се виждали с американски държавен глава. Джордж Буш например дори нарече Сергей Станишев "Mr. Clean", заради надеждите, че той ще се пребори с корупцията. Няколко години по-късно корупцията не намаля, но надеждите останаха. По време на срещата между Бойко Борисов и Барак Обама американският президент заяви, че българският премиер е "заинтересован от широки реформи, които да създадат отворено и прозрачно правителство". Сега, точно седем години по-късно, напредък пак няма, но надеждите продължават да са живи. В официалното изявление след срещата между Борисов и Тръмп се казва, че "САЩ окуражават България да продължи да се бори с корупцията" и "да защитава медийните свободи". Според участници в разговорите във Вашингтон обаче това са по-скоро бланкетни фрази - извън официалното изявление никой не е поставял нито въпроса за корупцията, нито за свободата на медиите.

Очакванията за съюзническа военна база бяха намалени по време на срещата до "координационен център" Източник: Reuters

Посещението на Бойко Борисов във Вашингтон трудно може да бъде наречено "историческо" и в контекста на Източна Европа. През последните години в Белия дом вече бяха приети повечето премиери от региона, а българският се класира по-скоро на опашката. Борисов не беше поканен там дори и когато България беше ротационен председател на съвета на ЕС, което предвид отношението на Тръмп към съюза е разбираемо. Поводът Борисов да влезе в Белия дом сега вероятно е сделката за покупка на F-16, a чрез срещата американската дипломация се опитва да даде нова енергия на основните си приоритети в България през последните години.

Според участници в срещите и официалните изявления след тях основните акценти в разговорите са били две посоки:

• Намаляване на българската енергийна зависимост от Русия
• Засилване на военното сътрудничество - както двустранното между САЩ и България, така и по линия на НАТО. (За подробности - тук.)

Дори и в тези посоки обаче конкретна новина на етапа няма. Има декларирани намерения и се слага началото на процеси, които след време може да доведат до някакви резултати. Но може и да не доведат. Справка: същата тази среща на високо равнище преди седем години, както и всяка друга подобна през изминалото десетилетие. Истинската новина не е в това какво се случи тази седмица във Вашингтон, а какво не се случи.

"Всички, които мислеха, че идваме тук да ни кажат "Не, не, не, не" - точно обратното се получи", заяви Бойко Борисов след срещата с Тръмп. Многото не-та, вероятно според него са били очаквани за два от големите инфраструктурни проекта на правителството - продължението на газопровода "Турски поток" през България и подготовката за строежа на АЕЦ "Белене". "Ако ние не сме балканския център за търговия на газ, как да обясня на българите, че Гърция и Турция могат [да купуват руски газ], а ние не. И той вика "Абсолютно си прав", преразказа разговора си с Тръмп Борисов.

Строежът на АЕЦ "Белене" е бил защитаван от българския премиер по собствените му думи 15 минути (от общо 50-минутната среща), основно с аргумента, че това не е руски проект, а български, който по стечение на обстоятелствата, защото вече имаме руски реактори, ще се построи с тях. "Част от технологията е руска, но има и принос и на германски компании, а и има реална възможност да влезе и General Electric. Важно е да се знае, че ядреното гориво ще е примерно на Westinghouse. Давам само пример за възможна схема", разказа Бойко Борисов. "Доналд Тръмп е бизнесмен и разбра, че това е много добър проект и още тази седмица идват техни ядрени експерти, за да видят реакторите "Белене" и "Козлодуй", обяви още премиерът.

Липсата на съпротива от американския президент срещу АЕЦ "Белене" и "Турски поток" не беше единственото важно, което не се случи по време на срещата. "Нито веднъж не повдигнахме с президента Тръмп дума срещу трета държава", заяви специално Бойко Борисов след срещата. Третата държава в случая е Русия и това беше само едно от изявленията на българския премиер, с което той се опита да си запази доброто отношение на Москва. На журналистически въпрос дали са обсъдили зловредното влияние на Русия на Балканите Борисов веднага омаловажи темата, като отговори, че са обсъждали "не само влиянието на Русия, но и на Турция, Китай и Европейския съюз". Въпреки думите на премиера за "третата държава" темата все пак е била обсъждана, защото малко по-късно той обясни, че когато има "зловредно влияние, българските служби и прокуратура действат веднага". "Не можах да му обясня как е възможно български съдия да пуска арестуван за шпионаж да получи орден от Путин", разказа Борисов. Той има предвид историята със задържания председател на движение "Русофили" Николай Малинов, на когото Специализираният съд разреши да пътува до Москва. Същата случка той е дал за пример и при обсъждането на темата за корупцията в България. "Това беше един от въпросите - как може да бъде пуснат някой, като има обвинения за шпионаж. И аз му казах, че за службите и МВР отговарям аз и те са си свършили работата. Съдебната система [обаче] си е абсолютно независима", обясни Борисов.

Така накратко Борисов очевидно опита да се представи пред Тръмп като политик, който лови шпионите на Москва, докато съществена част от времето и енергията му по време на срещите е била инвестирана в това да се защитават руските енергийни интереси в региона. Макар че на етапа от тази гледна точка срещата, изглежда, е успех, това не е задължително да е крайният резултат. Американският президент може и да е изглеждал добре настроен по време на срещата, но това не означава, че и утре ще бъде такъв. Освен това официалното изявление на Държавния департамент след двустранните разговори далеч не звучи толкова окуражаващо за проекта "Белене" (вижте карето).

Единственото сигурно след срещата е какво е отношението на Борисов към Русия. Някои страни от Източна Европа като Полша и прибалтийските държави усилено работят за прекъсване на енергийната си и съответно политическа зависимост от Русия, дори и с цената на това да купуват по-скъп газ. Украйна вече използва друго гориво за атомните си централи, а Чехия го тества. В отношението си към Русия България се нарежда по-скоро в една група със Сърбия и Унгария - държави, които се опитват да бъдат със Запада, но и да не прекъсват отношенията си с Русия. 80 години след цар Борис III, мантрата на премиера Борисов днес изглежда, че е "Винаги с Америка, но и винаги с Русия".