КС прие да тълкува може ли прокуратурата да разследва президента и вицето му
Главният прокурор Иван Гешев е получил възможността да пренапише шестте въпроса в искането си
Капитал Право
Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си
Конституционният съд (КС) прие да разгледа искането на главния прокурор Иван Гешев за характера и обхвата на конституционния имунитет на президента и вицепрезидента и дали е възможно прокуратурата да започне разследване срещу тях, което да бъде стопирано до края на мандата им. Допускането на питането беше очаквано, особено след като стана известно, че КС е поискал от главния прокурор да "уточни" питането си.
Новината е, че трима от конституционните съдии - Надежда Джелепова, Павлина Панова и Атанас Семов, са останали на особено мнение по допустимостта. Особените им мнения все още не са публикувани и няма яснота дали съображенията им засягат всички шест точки от питането или само някои от тях, нито какви точно са аргументите им, за да не се присъединят към мнението на мнозинството.
В самото определение за допустимост, подписано от мнозинството от 9 съдии, няма нещо особено - съдът лаконично обявява, че искането е направено от оправомощен субект, а по зададените от него въпроси до момента не е имало тълкуване. Любопитно е, че КС ще предложи на много широк кръг от организации и представители на академичната общност да дадат становища по това дело - от всички професионални организации на магистрати и от фондация "Български адвокати за правата на човека", както и от 16 професори и доценти по конституционно и наказателно право, сред които са и бившите конституционни съдии професорите Емилия Друмева (председател на правния съвет на президента), Пенчо Пенев (член на правния съвет), Лазар Груев, Пламен Киров, Снежана Начева и др.
Практиката да се иска уточнение на петитума на искането от вносителя не е изключение в КС, тя се среща и по други дела, особено когато става въпрос за тълкувателни питания, споделят бивши съдии. В случая обаче прави впечатление, че и шестте въпроса са пренаписани юридически грамотно, за да бъдат допуснати до разглеждане, а не просто "систематизирани", както се сочи в определението. В него се казва: "В отговор на разпореждане на съдията - докладчик от 10 февруари 2020 г., е направено писмено уточнение на петитума от вносителя на 14 февруари 2020 г., като се систематизират тълкувателните питания."
Новите въпроси звучат доста различно от предишните, които се съдържат в искането, отправено на 27 януари. Изложени в определението по допустимост, те гласят следното:
- Припокрива ли се по съдържание понятието "държавна измяна", използвано в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа "Престъпления против Републиката", Раздел I "Измяна" от Особената част на Наказателния кодекс?
- Каква е разликата между използваните в чл. 103, ал. 1 от Конституцията понятия "държавна измяна" и "нарушение на Конституцията" като основания за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции?
- Понятията "държавна измяна" и "нарушение на Конституцията", използвани в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, включват ли в съдържанието си и извършване на престъпления извън съставите на Глава първа "Престъпления против Републиката "от Наказателния кодекс?
- Изразът "не може да бъде възбудено наказателно преследване", използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, ограничава ли се само до действия с процесуален характер?
- Изразът "не може да бъде възбудено наказателно преследване", използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента?
- Изразът "не може да бъде възбудено наказателно преследване", използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, по което се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента?
Искането на главния прокурор за тълкуване на конституционния имунитет на президента и вицепрезидента бе последвано от признание на Иван Гешев скоро след това, че има конкретен повод за такова питане. Едновременно с това прокуратурата огласи запис на разговори на президента Румен Радев и командира на Военновъздушните сили (ВВС) ген. Цанко Стойков, подслушани със специални разузнавателни средства (СРС) от ДАНС. Записът е направен в рамките на разследване на организирана престъпна група за властови натиск и имуществени облаги, но без отговор останаха въпросите защо разследването се води от специализираната прокуратура, а не от военната, каквато би следвало да е подсъдността.
Разговорът между Радев и Стойков е по повод на проверката на антикорупционната комисия за конфликт на интереси на президента Радев и договорите на съпругата му Десислава Радева по времето, когато са били на работа във ВВС. Проверката на КПКОНПИ още миналото лято приключи със заключение, че няма установен конфликт на интереси.
Тълкуването на въпроса за обхвата на конституционния имунитет на президента действително е въпрос от академичен интерес, но контекста, в който е поставено питането, още веднага бе оценено като опит за атака на държавния глава от Иван Гешев. Това мнение се засили, когато станаха известни детайли от самото разследване, в рамките на което е подслушван президентът, заради неясните, противоречиви и откровено противоречащи на закона процедурни действия, които юристите откриха.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.