Данаил Кирилов отмени временно човешките права

Това заяви правосъдният министър в петък привечер в интервю пред бТВ. Само по себе си е съмнително как "нарушаване на неосновни права на личността" може да е основание за искане за дерогация на ЕКПЧ. Извън това обаче правозащитници веднага реагираха, че подобна стъпка не може по никакъв начин да доведе до недопускане на жалби на български граждани за нарушаване на правата им по конвенцията пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург.

Здравка Калайджиева: Само ЕСПЧ е компетентен да се произнася по допустимостта и основателността на жалбите към него

Здравка Калайджиева Фотограф : Юлия Лазарова

Здравка Калайджиева, български съдия в Страсбург (2008-2015 г.), заяви пред "Дневник": "Колкото до очакванията на министъра на правосъдието, че оплакванията за посегателства върху права и свободи, отправени до ЕСПЧ по време на извънредно положение, биха били "съответно недопустими", крайно време е г-н Данаил Кирилов да осъзнае, че България е приела юрисдикцията на ЕСПЧ още през 1992 г. и това означава, че единствено този съд е компетентен да се произнася по допустимостта и основателността на отправените към него жалби или годността на съдиите от този съд да участват при решаването им."

Време е и министрите да разберат, че съдиите не им дължат отчет, добавя Калайджиева. Пълното й изявление вижте тук.

Александър Кашъмов Фотограф : Юлия Лазарова

Адвокат Александър Кашъмов: Защо писмото на министъра не е публикувано и кой го е оторизирал

Пак пред "Дневник" правозащитният адвокат Александър Кашъмов постави и други съществени въпроси:

- Какво точно съдържа нотификацията, на какво се основава дерогацията - на закона за извънредното положение или на заповедите на министъра на здравеопазването?

- Защо писмото на министъра не е публикувано, след като това е въпрос от голям обществен интерес?

- Кой е оторизирал министъра за такъв ход, има ли решение на правителството или на парламента по въпроса? Коя институция е овластена за искането на подобна дерогация, запита Кашъмов и изрази личното си мнение, че това е правомощие на парламента, защото конвенцията има предимство пред разпоредбите на вътрешното законодателство.

Всъщност още в петък депутати от БСП поставиха въпроса защо парламентът трябва да научава за това действие на министъра от интервю пред телевизията. "Капитал" поиска в петък от Министерството на правосъдието текста на нотификацията, но отговор все още няма.

Адвокат Емилия Недева: Трябва да бъде обяснено кои права ще бъдат ограничавани

Емилия Недева

"Нямаме яснота какво точно съдържа писмото на Данаил Кирилов. Става ясно, че това е негова инициатива, която все още не е облечена в акт, който да може да ангажира държавата с дерогиране на конвенцията по чл. 15. Много е важно обяснението, което ще бъде представено пред генералния секретар на Съвета на Европа за причините, които налагат подобна мярка. Не е достатъчно само да бъде приложен законът, а трябва да бъде обяснено кои точно права ще бъдат ограничени от извънредното положение и каква е необходимостта те да бъдат ограничени в името на защитата на обществения интерес. В никакъв случай не могат например да бъдат ограничавани заради епидемията политически права като правото на изразяване на мнение, правото на достъп до информация, избирателното право и други подобни", коментира за "Капитал" адвокат Емилия Недева.

Министерството на правосъдието: Нотификацията не отнема на никого правото на жалба до ЕСПЧ

В събота Министерството на правосъдието разпространи съобщение, озаглавено: "Нотификацията до Генералния секретар на Съвета на Европа не отнема на никого правото на жалба до ЕСПЧ". От съдържанието му може да се предположи, че дерогацията се основава на приетия в петък закон за извънредното положение. В него се казва: "Народното събрание прие Закон за извънредното положение, тоест държавата дерогира фактически от някои разпоредби на Конвенцията. Сега държавата трябва да изпълни международното си задължение по Конвенцията (чл. 15, ал. 3) и да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за това ограничаване на правата." България ще изпрати на Съвета на Европа текста на закона с обяснение какво налага неговото приемане и ще посочи срока на действие на ограниченията, конкретно правото на придвижване, правото на сдружаване (заради забраната за събиране на хора на едно място), се казва в съобщението.

"Тази нотификация не отнема на никого правото на жалба до ЕСПЧ. Самият съд има практика по конкретно дело да изследва причините за по-голямото ограничение. Една предварителна декларация до Генералния секретар гарантира прозрачност и взаимен междудържавен контрол", се казва още там. Друг любопитен акцент от съобщението е: "Министърът на правосъдието е изпратил писмо до МВнР в подобен смисъл, като се очаква вземане на политическо решение в тази връзка."

Адвокат Михаил Екимджиев: Министър Кирилов разпространи една фалшива новина

Михаил Екимджиев Фотограф : Георги Кожухаров

"В изявлението си от петък министърът на правосъдието Данаил Кирилов разпространи една фалшива новина, която би предизвикала тревога в гражданите на всяка правова държава - че нотификацията до Съвета на Европа за дерогация на ЕКПЧ ще има за последица жалбите на българските граждани "автоматично" да бъдат обявявани за недопустими", заяви за "Капитал" адвокат Михаил Екимджиев. Ето неговия коментар:

"Никога не съм имал особен респект към юридическата ерудиция на министър Кирилов, но смятам, че той има знаещи експерти, които са му обяснили какво точно означава дерогацията. Затова смятам, че той целенасочено излъга и в същото време показа диктаторския рефлекс на управлението, чиято едва ли не първа работа в ситуацията на извънредно положение беше да съобщят на българските граждани, че са лишени от основните си права и свободи.

Скандална е и формата, чрез която това бе направено - без нотификацията да бъде съобщена на парламента, без да бъде поставена на обсъждане, и с откровена лъжа за нейните последици.

По същество нотификацията, предвидена в чл. 15 от Конвенцията, означава, че ЕСПЧ за периода на извънредното положение ще бъде относително по-толерантен към някои ограничения на права, пряко свързани с естеството на причините, наложили извънредното положение. Според чл. 15 това се допуска, когато е "застрашено съществуването на нацията". Това означава, че наистина опасността трябва да е извънредна, тъй като всеки текст от конвенцията, с малки изключения, допуска ограничаване на основните права и свободи и без извънредно положение, когато това е в интерес на обществото, на доброто име, здравето на другите и т.н.

В нотификацията, която трябва да бъде изключително добре мотивирана, България първо трябва да убеди, че ситуацията е извънредна. Единственият случай, при който генералният секретар на Съвета на Европа е отказал да приеме такава дерогация, е от 1969 г. и е свързан с опит на тогавашния военен режим в Гърция да убеди Съвета на Европа, че ситуацията е извънредна.

Несъмнено настоящият казус ще бъде предизвикателство пред Съвета на Европа и пред ЕСПЧ, тъй като досега те са се произнасяли главно по дерогации, свързани с терористични актове и наложено военно положение. Допускам, че новата ситуация все пак ще мотивира Съвета на Европа да приеме, че исканата от България дерогация не представлява злоупотреба с право. Тогава идва ред на вторичния ад хок контрол, който самият ЕСПЧ ще упражнява през конкретни казуси. Разглеждайки индивидуални жалби на български граждани, с оплаквания за нарушения на техни права, свързани с мерките за извънредното положение, ЕСПЧ ще преценява във всеки конкретен случай дали ограничителните мерки са адекватни - разумни и пропорционални, на опасността, която е предизвикала налагането им. Така ЕСПЧ може да приеме, че в един момент тези мерки вече не са били толкова необходими или че са твърде рестриктивни и въпреки приетата по принцип дерогация да констатира, че ограниченията са надхвърлили необходимото."