Политика

Йонко Грозев ще оглави една от петте секции на Европейския съд по правата на човека

Изборът е напълно заслужено признание, коментира предишната българска съдийка в Страсбург Здравка Калайджиева

Мирела Веселинова

Йонко Грозев © Велко Ангелов

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Българският съдия в Страсбург Йонко Грозев е избран за председател на една от петте секции на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Това стана ясно от съобщение на сайта на съда в петък. Според правилника за работа на съда изборът се извършва от пленарния състав от 47 съдии на ЕСПЧ с тайно гласуване и при сложна процедура с многостепенен вот. Мандатът на Йонко Грозев като председател на секция започва на 18 май.

Съдът в Страсбург има председател, двама зам.-председатели, които са и председатели на секции, Бюро на съда, което се състои от председателите на секциите. За председател на съда преди четири дни бе избран Роберт Спано (Исландия), който преди пет месеца бе в България по покана на Върховния касационен съд. Съдия Спано бе основен лектор на организираната от ВКС конференция "Независимостта на съда - актуални аспекти в практиката на Европейския съд по правата на човека".

"Изборът на съдия Грозев е заслужено доверие и признание от колегите му за неговите професионални и лични качества", коментира пред "Капитал" предишният български съдия в Страсбург Здравка Калайджиева. "От все сърце му желая успех в натоварващата и отговорна работа като председател на секция!", допълва тя. "Очевидно има съществена разлика в критериите и преценките на съдиите в ЕСПЧ и на българския министър на правосъдието", коментира още Здравка Калайджиева, като припомня атаката срещу Йонко Грозев в началото на март, в която дейно участие взе Данаил Кирилов.

Скандал за вътрешна употреба

Изборът на Йонко Грозев става само месец след като името му бе замесено в нелепа интрига, в която дейно участие взе правосъдният министър Данаил Кирилов. Тогава се появиха няколко публикации в проправителствени и пропрокурорски медии от кръга на Делян Пеевски, в които се цитираше доклад на крайно консервативната френска неправителствена организация "Европейски център за право и правосъдие" (ECLJ), според която част от съдиите в ЕСПЧ били в "конфликт на интереси", защото "произхождали" от правозащитни неправителствени организации (повече по темата тук). Сред тези съдии бяха посочени Йонко Грозев и Здравка Калайджиева, известни български правозащитни адвокати с много успешни дела в ЕСПЧ, а фактите, които се сочат като "уличаващи" за двамата, са част от публичните им биографии на сайта на съда. Всъщност една голяма част от съдиите в ЕСПЧ са били преди това адвокати и представители на академичната общност.

Това обаче даде повод на министър Данаил Кирилов през март да коментира: "Дотам стигнахме, че френските колеги да ни кажат какво е положението у нас." На услужливо подаден въпрос той допълни, че българската държава не може да иска отзоваване на съдия Йонко Грозев, но "отзoвaвaнe нa cъдия oт Европейския cъд пo пpaвaтa нa човека мoжe дa пpaвят caмo и eдинcтвeнo cъдиитe oт тoзи cъд, и тo c особено, квалифицирано мнoзинcтвo двe тpeти oт цeлия cъcтaв".

Решението по делото "Колеви срещу България", образувано по жалба на бившия прокурор от Върховната касационна прокуратурата Николай Колев, застрелян пред дома му през декември 2002 г., идентифицира един от най-сериозните проблеми в институционалното устройство на държавата - пълната безотговорност и безнаказаност на главния прокурор в български условия. Фактите по това дело показват, че няма механизъм за ефективно и безпристрастно разследване на каквито и да е обвинения срещу главния прокурор, включително и при публични изявления за съпричастност в убийство и опити за убийство, тормоз, злоупотреба с власт и др.

Данаил Кирилов обяви като негатив на Йонко Грозев факта, че той е участвал като адвокат по делото "Колеви срещу България". Решението по това дело и до момента създава големи проблеми на българските власти, които години след постановяването му не желаят да изпълнят генералните мерки, като въведат законодателни и организационни гаранции за отчетност и ефективно разследване на главния прокурор (виж карето вляво).

Атаката срещу Йонко Грозев е провокирана и от ясната му позиция по този проблем. Това Данаил Кирилов заяви в прав текст: "Освен в правосъдието, когато се върнат в България, да не дават в едни или други медии интервюта с мнения, които пряко касаят дела, в които те са участвали. Цитирам коментара на Йонко Грозев в "Дневник" по отношение на становището на Венецианската комисия два дни преди аз да го обявя, преди Венецианската комисия да ми го изпрати."

В интервю пред "Дневник" от 6 март Йонко Грозев коментира това изявление по следния начин: "Това беше официално събитие през 2019 г. на Комитета на министрите, на което бях поканен да участвам в дискусията. Как да не направя коментар?! Нали затова ме бяха поканили официално организаторите. Нали тогава в правителството непрекъснато си сменяха позицията за необходимите промени по отношение на главния прокурор. Пак стигаме до решението по делото "Колеви" - това е проблемът."