Право

Започва процедура за избор на нов български съдия в Страсбург

Мандатът на настоящия съдия Йонко Грозев изтича на 12 април 2024 г., а от Съвета на Европа искат България да представи нови трима кандидати не по-късно от 21 май 2023 г.

Мирела Веселинова

null © Shutterstock

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Министерството на правосъдието обяви, че започва подготовка на процедурата за избор на следващия български съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург.

Деветгодишният мандат на настоящия български съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев изтича на 12 април 2024 г., т.е. след година и четири месеца, като съдиите в Страсбург нямат право на втори мандат. Отсега обаче към България е отправена молба да представи в Страсбург не по-късно от 21 май 2023 г. списък с имената на трима кандидати за нов съдия, техните професионални биографии, както и информация за проведената национална процедура по подбора им.

Представянето на кандидатите за съдии близо година по-рано е необходимо, защото процедурата по проверка на тяхната квалификация и интегритет в рамките на Съвета на Европа съвсем не е формална, а много сериозна и отговорно провеждана процедура на няколко етапа. През 2015 г. кандидатурата на Йонко Грозев бе подкрепена от Парламентарната асамблея на съвета на Европа (ПАСЕ) с пълно мнозинство, но през 2007 г. тримата кандидати, които държавата първоначално изпрати, въобще не стигнаха до гласуване в ПАСЕ, защото бяха определени като неподходящи още при предварителното пресяване от подкомитета по избора.

България няма да остане без национален съдия дори и да не изпрати нови кандидатури

Същевременно, дори и България да не изпрати кандидатури навреме или пък ПАСЕ да отхвърли и трите предложени от българското правителство кандидати, Съдът по правата на човека няма да остане без български национален съдия. По правилата на работа на ЕСПЧ в такива случаи настоящият съдия Йонко Грозев ще продължи да упражнява функциите на национален съдия до утвърждаването на нов титуляр. По информация на "Капитал" към момента в ЕСПЧ има поне четирима съдии, чийто мандат е удължен заради непредставени навреме нови кандидатури от съответната държава - Босна, Румъния, Полша и Литва.

Процедурата за избор

В сряда правосъдният министър Крум Зарков публикува на сайта на министерството за обществено обсъждане проект на заповед, с която се определят критериите, на които трябва да отговарят кандидатите за съдия в ЕСПЧ, реда и условията за кандидатстване, процедурата по подбора.

Според тази заповед обявлението за провеждането на процедура по подбор трябва да бъде публикувано до 13 януари 2023 г., а желаещите да се кандидатират ще могат да подадат заявление и необходимите документи до 17 февруари 2023 г. Процедурата по преглед на документите трябва да приключи на 22 февруари 2023 г. с решение за допускане по документи, следват езиковите изпити и публичното събеседване. Така до 15 март догодина комисията трябва да е класирала кандидатите, а до 10 май Министерският съвет да е приел решение за одобряването на тримата кандидати, чиито имена ще бъдат изпратени в Страсбург за избор, както и резервната листа.

Кандидатите трябва да са български граждани, да притежават високи морални качества, включително независимост и безпристрастност, да имат задълбочени познания за националната правна система и по международно публично право, най-малко 15 години юридически стаж, част от които на длъжност съдия във Върховния касационен съд, Върховния административен съд или Конституционния съд, или да са юристи с призната компетентност и най-малко 15-годишен професионален опит, да владеят във висока степен един от официалните езици на Съвета на Европа (английски или френски) и в достатъчна степен другия официален език, което да позволява пълноценното им участие в работата на ЕСПЧ и др.

До момента двама български съдии в Страсбург са избрани след подобна публична процедура по подбор на национално ниво, която предшества подбора в Страсбург - Йонко Грозев и предшественичката му Здравка Калайджиева. Предишните български съдии бяха предлагани от правителството без каквито е да е обяснения за критериите и мотивите за избора.