Политика

Ефектът на прилепа

Летящите бозайници имат огромно икономическо, социално и екологично значение за планетата и за всеки един от нас

Десислава Лещарска

''Зелени Балкани'' © ''Зелени Балкани''

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Ефектът на пеперудата" е метафоричен пример за малка промяна на параметър, която води до значими последствия - размахването на крилата на пеперуда може да предизвика торнадо в другия край на света. Ефектът на прилепа е реален пример за икономическите и екосистемни ползи, осигурявани от едно малко същество и до какви значими последствия може да доведе неговото унищожаване.

"Ако повече хора разберат колко са полезни прилепите чисто икономически и как често доста сериозни проблеми като обезлесяването на Амазонската джунгла, замърсяването на почвата или разпространението на малария се решават с поставянето на къщички за прилепи, то тогава негативната представа за тях ще бъде трайно преобърната", казва биологът Станимира Делева. Тя е докторант към Университета на Коста Рика. През последната година изследва прилепите в Коста Рика и Малайзия - остров Борнео. "Повечето от погрешните убеждения за прилепите за щастие вече са в миналото - благодарение и на Нощта на прилепите", допълва Станимира.

Защо отбелязваме Нощ на прилепите

През 2020 г. се навършват 30 години от това любопитно събитие. Нощта се е провела за първи път през 1990 г. в Полша и Франция, а днес вече е международно събитие, което се отбелязва в над 30 държави под патронажа на Споразумението за опазването на прилепите в Европа (EUROBATS)*.

"Идеята на Нощта на прилепите е да популяризира важността на прилепите и да развенчае митовете, свързани с тях", коментира пред "Капитал" биологът Елена Тилова от неправителствената организация "Зелени Балкани", едно от първите и най-активни НПО-та при опазването на защитените видове. "Много хора просто нямат информация и живеят с погрешни нагласи за тези животни, свързват ги с инстинктивния страх от тъмното. Често ги сравняват с гризачи и смятат, че те като тях ходят по канализацията, разнасят зарази, а сега този страх вероятно ще стане още по-голям около COVID епидемията. Много хора не са запознати колко интересна е тяхната биология: те например, за разлика от гризачите, отглеждат едно-единствено малко, живеят много дълго, много видове над 30 години, изпадат в зимен сън и др. Самото им място и значението им за екосистемите и хората също е непознато - какъв регулатор са те на насекомите вредители, каква роля имат в регенерацията на горите, как намаляването на техните популации влияе чисто икономически върху целия ни живот. Хората не знаят всички тези факти и това е идеята на Нощта на прилепите", казва Елена.

Думата имат учените

Знаете ли, че най-бързото животно с хоризонтален полет не е птица, а прилеп (мексиканският булдогов прилеп лети с над 160 км/ч)? Знаете ли, че прилепите могат да заучават команди и да ги помнят с години; че оцеляват на планетата Земя вече над 50 млн. години; че създават приятелства помежду си; че някои видове се хранят с плодове и цветен прашец и имат съществена роля за размножаването на някои видове растения - например агавето, от което се произвежда текила, тропическият бадем, диворастящите банани, популярният в Азия плод дуриан; че приносът им към икономиката на САЩ от спестени пестициди за унищожаване на вредители по посевите може да достигне 50 млрд. долара годишно? Всъщност разнообразието от умения и навици на прилепите е огромно, защото те са един от най-многобройните разреди бозайници - има 1400 вида прилепи, което е около 20% от всички бозайници.

"В човешкото съзнание има схващане, че има само един вид прилеп. ПРИЛЕПЪТ, който е нещо малко или голямо, черно е, лети и издава някакви звуци в нощта. Те са толкова различни и разнообразни, че в моето съзнание няма една представа за прилеп - все едно да сравняваме врабче с щъркел", казва Антония Хубанчева, един от обещаващите млади учени на България, която се занимава с изучаването на прилепите. В момента завършва докторантурата си в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН и германския институт "Макс Планк". Работила за Института за изследване на тропиците "Смитсониън", Центъра за изследване на тихоокеанските острови в САЩ и Университета в Бристол.

В България се срещат 33 вида от летящите бозайници, които могат да се различават коренно един от друг, казва Антония: "Като започнем с малкото кафяво прилепче, което може да се побере на върха на палеца и тежи само 4 грама и, както името му говори, е малко и кафяво, и стигнем до гигантския вечерник, който е рижав и тежи над 60-70 грама. Разнообразието във формите и цветовете е голямо, но още по-голямо е разнообразието в техните навици и местата, на които живеят, нещата, с които се хранят. Има прилепи, които живеят в пещери, и такива, които живеят в гори, в хралупи, в цепнатини в скалите, в стари постройки, срещат се и в градовете: много често ги виждаме като странни, леко объркани лястовички, които летят по залез, а понякога и като "тези ужасяващи създания", които влизат в стаята. Истината е, че прилепите са наистина безвредни за хората. Както казах, те са много мънички, повечето прилепи, които се срещат в градовете, са 5-6, най-много 10-15 грама. Никога няма да дойдат да ви захапят, нямат причина да го правят."

"Всеки прилеп сам по себе си е една цяла вселена от неизвестност и носи ценни за науката данни. Ще се учудите колко много учени и изследователи са отдали живота си на прилепите", казва още Антония. "Имам колеги, които изследват процесите на хибернация или т.нар. зимен сън; такива, които изследват миграциите на прилепите; трети, които изследват взаимовръзките между прилепи и пещери. Аз например се занимавам с прилепите, които подслушват брачните песни на скакалците. Това може да звучи абсурдно, но е много важен научен въпрос", казва Антония. Става въпрос за т.нар. големи нощници. За целите на своите проучвания Антония улавя и обучава диви прилепи: "Трябва да ги обуча, както се обучава едно куче: винаги да започват полета си от едно определено място в лабораторията; да знаят откъде точно да минат и накрая трябва да уловят едно малко парченце брашнен червей. Невероятната възможност да учат, невероятната пластичност на техния мозък - това е най-впечатляващата им черта."

Супергерои - така нарича прилепите друг успешен млад учен, който също е посветил кариерата си на тези специални животни. "Те са единствените бозайници, способни на активен полет, и имат уникалната им способност да се ориентират с ултразвуци", казва Станимира Делева. Съвършената им координация, социалните им умения, необичайно дългата продължителност на живота им - всички тези свръхспособности на прилепите вдъхновяват много научни изследвания и могат да намерят приложение в медицината, технологиите и др.

Даровете на малките бозайници

"В Европа повечето прилепи се хранят с безгръбначни животи, като по този начин унищожават голям брой вредители за селското стопанство. Пестят се средства за пестициди и същевременно се пази природата от замърсяване. Трудно е да се изчисли количеството, което изяжда всеки прилеп на ден, но се смята, че всяко животно за една нощ унищожава насекоми, равни на 25% от собственото му тегло", казва още Станимира. Прилепите, които се хранят с комари, допринасят за спиране на разпространението на болести като денге и малария.

Американски учени изчисляват през 2011 г., че колония от 1 млн. бразилски булдогови прилепи, всеки с тегло 12 грама, може да изяде 8.4 тона насекоми за една нощ. Същата колония може да произведе 22 кг гуано. "Гуаното на пещерните прилепи играе огромна роля в поддържането на деликатните подземни екосистеми. Гуаното от прилепи е ефективен и природосъобразен тор и се използва широко в Югоизточна Азия и Южна Америка, където цели села се изхранват от добива на гуано от пещери", посочва Станимира Делева.

Директните и индиректните ползи за земеделските производители от прилепите се изчисляват на милиарди долари - само за САЩ сумата може да надхвърли 50 млрд. долара. Тези ползи се пренасят и върху потребителите: чрез цената на хляба например и други базисни храни (намалените загуби на земеделска продукция от вредители и спестените пари за пестициди са предпоставка за поевтиняване цената на хляба при равни други условия).

Ролята на летящите бозайници в тропиците е дори още по-голяма - някои видове прилепи се хранят с нектар от цветя и опрашват икономически важни растения. Агаве, дуриан, диворастящи банани, гуава, какао, манго, смокини, кашу и много други тропически плодове разчитат на прилепите, за да се размножават. Прилепите по света опрашват над 528 вида растения. Прелитайки на големи разстояния, те също така разпространяват семената на растенията, с които се хранят, и така допринасят за възстановяване на обезлесени области. Някои "пионерни" растения, например род Piper, които първи се разселват в обезлесени тропически райони и играят важна роля за възстановяването на изсечените дъждовни гори, се пренасят от прилепите.

За прилепите и хората

"Икономическите и екосистемните ползи са изключително важни. Но дори не мога да подчертая достатъчно значението на прилепите като част от биоразнообразието на нашата страна и на планетата. Прилепите са ценни с това, че са прилепи; не заради икономическата полза от тях, а заради оцеляването на човечеството. Вече има достатъчно доказателства, че биологичното разнообразие на земята е в колапс. Не можем да си позволим да изгубим нито един вид прилеп или друго животно и трябва да спрем да мислим за икономически ползи от дадени видове", казва от своя страна Антония Хубанчева.

Има много неща, които можем да направим, за да опазим прилепите: да намалим безпокойството в пещерите, да не ги гоним, да не замърсяваме храната им с пестициди, но най-важното е да съхраним дивите местообитания в България. "Ние имаме прекрасна, все още запазена дива природа в България. Националните паркове, Черноморието, всички резервати - тези места трябва да бъдат неприкосновени. Унищожаването на диви местообитания е едно от най-големите престъпления срещу българите, които могат да бъдат извършени в момента", смята Хубанчева. По думите й ние трябва да сме горди, че имаме 34% от територията на страната в мрежата НАТУРА. "Това е безценно съкровище на фона на унищожената природа в Европа. Ние трябва да сме много горди с това постижение. Тези зони не са резервати; идеята не е да ги затвори за човека, а да се запази това, което е най ценно за българите - нашите традиции, нашата култура, нашата природа. В тях можем да имаме земеделие, и то истинско традиционно земеделие, да отглеждаме стари български породи и др. Тези неща са от голямо значение и за прилепите", казва Антония.

С подкрепата на Програма Life на Европейския съюз